Спомен от миналото
преди: 12 часа, прочетена 205 пъти
Класът ни беше асиметричен – накъде към 23 момичета и, ако не греша, 11 момчета, от които две от така наречените популярни, а ние, останалите девет – сиво безличие. Някои спортувахме – кой джудо, като мен, един бокс, трети волейбол. Та с едно момче от вървежните бяхме нещо като приятели и веднъж ми се обажда и пита за фотоувеличител. Моят нещо заяждаше, та отиваме при един приятел от махалата – Каспи, добро приятелче и задръстен като мен. Слагаме лентата, копираме, промиване във фиксаж и изведнъж – на снимката едно момиче, което ми е съседка от съседния вход и една година по-голяма от нас – тя е единадесети клас, ние десети. Започваме да проявяваме снимките и тя, както е с палто и ботушки, следват още снимки, където в рамките на четири-пет кадъра тя остава по бикини. След това – актови снимки, не на полов акт, а като композиция – както е гола на един крак, другият вдигнат на плота на библиотеката и чете книга с очила; как гледа телевизия, разбира се гола, артистично наметната с шал; облегната на чадър, говори по телефона; седнала в кресло и артистично разположени крака върху ниска масичка, разбира се с оптически очила и т. н. Бяха почти две ленти. Как не оцапахме гащетата /никога не съм носил слипове/, само гащета – спортни, от лъскав плат, май го наричат брилянтин – черни, червени, сини, зелени, с бели ширити отстрани. Та гледаме и не вярваме на очите си. Чудехме се как се е съгласила той да я снима гола – предположения всякакви, но с „оборотния“ не ги споделяме. Дали са правили секс? Ние бяхме обикновени, девствени момчета. Чак след двете години тежка социалистическа казарма, някак тогава се отворихме към секса и чудно защо най-често с по-възрастна, но позната на семейството жена, като правило разведена. Всеки взе по един комплект снимки и вкъщи като нелегален се изсулих. Настана проблемът къде да ги скрия. Родителското тяло я знаят и то перфектно, познават и родителите ѝ. Муших там, муших на друго място и все ми се струва, че нашите, ако влязат в стаята, все там гледат. Как да е – след като ѝ се нагледахме, ги хвърлих в едни кофи в друг квартал, и то срязани по диагонал. Оттук започва нещо нечестно. „Оборотният“ за какъв дявол решил да я изнудва за пари. Аз изтръпвам – ами ако се разчуе, ако се разбере, егати проблема. Тя няма парите, които той иска. Аз се явявам като неин душеприказчик – идва при мен, плаче, скланя глава на рамото ми, аз изтръпвам, потя се, мънкам, не казвам, че знам за снимките. Тя ми призна, че е направила грешка, направила нещо много лошо. Каза ми, че се е снимала. Ако знае душицата, че съм участвал в проявяването... Лошото е, че и аз нямам пари. Но тя се оказва креативно момиче – успяла да свали някакъв млад сътрудник на милицията. Онзи изпратил една призовка до моя съученик, заплашил го по някакви закони и параграфи и нашичкия изнудвач го хванало яко шубе. Така, че и по време на соца имаше, някакви морални отклонения.