Спомен от миналото
преди: 1 месец, 16 дни, прочетена 627 пъти
Класът ни беше асиметричен – накъде към 23 момичета и, ако не греша, 11 момчета, от които две от така наречените популярни, а ние, останалите девет – сиво безличие. Някои спортувахме – кой джудо, като мен, един бокс, трети волейбол. Та с едно момче от вървежните бяхме нещо като приятели и веднъж ми се обажда и пита за фотоувеличител. Моят нещо заяждаше, та отиваме при един приятел от махалата – Каспи, добро приятелче и задръстен като мен. Слагаме лентата, копираме, промиване във фиксаж и изведнъж – на снимката едно момиче, което ми е съседка от съседния вход и една година по-голяма от нас – тя е единадесети клас, ние десети. Започваме да проявяваме снимките и тя, както е с палто и ботушки, следват още снимки, където в рамките на четири-пет кадъра тя остава по бикини. След това – актови снимки, не на полов акт, а като композиция – както е гола на един крак, другият вдигнат на плота на библиотеката и чете книга с очила; как гледа телевизия, разбира се гола, артистично наметната с шал; облегната на чадър, говори по телефона; седнала в кресло и артистично разположени крака върху ниска масичка, разбира се с оптически очила и т. н. Бяха почти две ленти. Как не оцапахме гащетата /никога не съм носил слипове/, само гащета – спортни, от лъскав плат, май го наричат брилянтин – черни, червени, сини, зелени, с бели ширити отстрани. Та гледаме и не вярваме на очите си. Чудехме се как се е съгласила той да я снима гола – предположения всякакви, но с „оборотния“ не ги споделяме. Дали са правили секс? Ние бяхме обикновени, девствени момчета. Чак след двете години тежка социалистическа казарма, някак тогава се отворихме към секса и чудно защо най-често с по-възрастна, но позната на семейството жена, като правило разведена. Всеки взе по един комплект снимки и вкъщи като нелегален се изсулих. Настана проблемът къде да ги скрия. Родителското тяло я знаят и то перфектно, познават и родителите ѝ. Муших там, муших на друго място и все ми се струва, че нашите, ако влязат в стаята, все там гледат. Как да е – след като ѝ се нагледахме, ги хвърлих в едни кофи в друг квартал, и то срязани по диагонал. Оттук започва нещо нечестно. „Оборотният“ за какъв дявол решил да я изнудва за пари. Аз изтръпвам – ами ако се разчуе, ако се разбере, егати проблема. Тя няма парите, които той иска. Аз се явявам като неин душеприказчик – идва при мен, плаче, скланя глава на рамото ми, аз изтръпвам, потя се, мънкам, не казвам, че знам за снимките. Тя ми призна, че е направила грешка, направила нещо много лошо. Каза ми, че се е снимала. Ако знае душицата, че съм участвал в проявяването... Лошото е, че и аз нямам пари. Но тя се оказва креативно момиче – успяла да свали някакъв млад сътрудник на милицията. Онзи изпратил една призовка до моя съученик, заплашил го по някакви закони и параграфи и нашичкия изнудвач го хванало яко шубе. Така, че и по време на соца имаше, някакви морални отклонения.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 месец, 16 дни hash: 5b332cab4a

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Ха ха ха, Десантчик, тая история направо "кърти мивки" бе човек))) Наистина ме развесели с тая история, макар че много подло и гнусно е постъпил "вървежния". Слава Богу, че краят е бил добър! Добре, де аз само едно не разбрах - ти самия не се ли опита поне малко да я гушнеш, докато я утешаваш? Не го казвам с лоша мисъл, а както звучи. Аз имах подобен случай(но не с токова криминална история) и жената ми се оплакваше и плачеше на рамото ми, но аз просто я прегърнах, гушнах я леко и я целунах. Не сме правили нищо повече. Но просто да е прегърнеш е естествено в случая, както беше и в предната ти история с момичето от телефона. Но ти май не си го направил? Защо бе човек? Не те упреквам в нищо! Коментарът ми е абсолютно добронамерен - изрично го подчертавам, за да няма грешки! Просто ми е интересно, защо в такива подходящи ситуации - нищо не си предприел? п. с. И пак не си разделил текста на отделни абзаци)))

 

...

преди: 1 месец, 16 дни hash: cd35bddc74

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

2.   Десантчик, вървежните пичове с какво се занимаваха? Каква беше на времето тайната за успех с жените? Ей го пичагата- скъсал се е от секс, че дала и да я снима. Пък вия спортистите си натренирахте дясната ръка.

 

...

преди: 1 месец, 15 дни hash: 73b9d93036

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   ЦИТАТ: „Добре, де, аз само едно не разбрах – ти самият не се ли опита поне малко да я гушнеш, докато я утешаваш? “ Не се опитах. Стоях, потях се, червях се, мънках. Чувствах се виновен. Не ѝ казах, че съм взел участие заедно с Каспи в копирането. Не ѝ казах, че съм ги хвърлил. Просто мрънках и се чувствах долен мизерник. Години по-късно нещо подобно ми се случи, някъде към шест-седем години след това. Вече завършил ФРЕ – Факултет по радиоелектроника, явил се на конкурс за научен сътрудник и станал такъв. Само шест-седем месеца по-късно ме взеха запас на лагер на НВО. Опитах се да се измъкна, но с моите опити само предизвиках смях у дебелите полковници в РВО, тогава за Ленински район, на „Леге“ 6 или 8. Така че със сакчето – на лагер, недалеч от Самоков. Купонът започна на другия ден, когато започнаха да пристигат автобусите с учениците. Какъвто съм „късметлия“, бях определен за взводен на момичешки взвод. Това не го бях очаквал. Даже години по-късно, когато съм го споделял с колеги и колежки, винаги предизвикваше едни леки, цинични усмивчици. Строявам взвода, за да се представя, да се запозная с тях. Те на 16–17 години, аз на 26–27. От разстоянието на годините беше голям купон. Те – момичета от елитна столична гимназия, със самочувствие, умни. А аз ги виждам като нещо страшно, което ще ми разкаже играта. Започна още същия ден. Седя си в стаята по дънки, чета книжка и чакам да стане време за проверка. Чука се на вратата. Никого не очаквам. Казвам, че е отворено, и на вратата – две от моите, а зад тях още няколко. Разбрах, че съм ги изоставил, че се чувстват загубени, че нямат кой да се грижи за тях, че другите командири били при взводовете си, а само аз отсъствам. Като под конвой ме замъкнаха на дискотеката и там започна големият купон. Предполагам, че се бяха наговорили. Щом дисководещият пуснеше блус, веднага едно от момичетата ме канеше. Не можех да откажа. Така започна лагерът. С времето видях, че и при тях има групички, кръгчета. Някак се изгладиха отношенията. Бяха доста сръчни в разглобяването на калашника, даже сами се състезаваха коя по-бързо ще го разглоби и сглоби. Оказа се, че не са лоши момичета, въпреки постоянните дребни провокацийки. Никога не си позволих преди гасене на осветлението да вляза в спалното. Първо дежурната проверяваше и ги предупреждаваше, че след пет минути ще вляза. Никога сам, винаги с дневалната и старшата на взвода. Имаше подмятания дали не ме е страх да влизам при толкова момичета. Една вечер седя на пейката пред спалното и идва дежурната. Сяда до мен, омърлушена, угрижена, нещо я мъчи. Както си седим, изведнъж започва да плаче. Аз стоя като статуя на Евлоги Георгиев, стиснал ръце между коленете, а тя, както плаче, се овесва с две ръце на пагона ми, точно където е портупеята. Аз потънал в пот само при мисълта, ако някой ни види, какво ще си помисли. Добри момичета. На стрелбите не отстъпваха на момчетата, може и по-добри да са били. Слушаха внимателно, бяха прецизни и търпеливи. В края на лятото ме поканиха в едно заведение в центъра. Бяха запазили маса. Късен следобед. Огласиха цялата зала със смеха си и с виковете: „За най-добрия взводен! “, „За нашия взводен! “ Имаше сълзи от емоциите и от спомена за лагера. Fallschirmspringer-Алекс

 

...

горе^