Счупено сърце
преди: 4 часа, 23 мин., прочетена 63 пъти
Влюбих се. Истински. В едно момиче, което за мен беше светлина – усмихната, чаровна, интелигентна. Тя не беше просто човек, тя беше усещане. Беше причина да се усмихвам без причина, да вярвам, да мечтая.

Събрах цялата си смелост и ѝ признах какво изпитвам. Оголиx сърцето си. А тя ме отхвърли. Не просто „не“ – а така, че сякаш нещо в мен се счупи. Оттогава не съм същият.

Не минава ден, в който да не мисля за нея. Тя е в сънищата ми. В мислите ми. В тишината. Когато вървя по улицата, си представям, че е до мен. Когато затворя очи, виждам усмивката ѝ. А когато ги отворя – усещам празнотата.

Този отказ ме пречупи. Затворих се в себе си. Спрях да излизам. Отдалечих се от хората. Сякаш светът изгуби цветовете си. Болката стана толкова силна, че се наложи да потърся помощ. Отидох на психиатър. Взимам лекарства. Но болката… болката още е там. Тя не се лекува толкова лесно.

Най-много ме боли мисълта, че не успях да я спечеля. Че в нейните очи може би съм бил недостатъчен. Че може би съм изглеждал нелеп, слаб или дори отблъскващ. А аз просто обичах. Истински. Чисто.

Не знам как да продължа. Не знам как се забравя човек, който е оставил такава следа в теб. Знам само, че сърцето ми още носи нейното име.