Не заслужавам любов заради дефицитите си
преди: 8 часа, 24 мин., прочетена 49 пъти
Мъж на 31 съм. Смятам се за прилично изглеждащ, но и нищо специално. Висок съм 185 см. Косата още я има, засега, макар да чувствам как времето ще си вземе и това. Обаче проблемът ми е комплексът около размера ми: пенисът ми е 15-16 сантиметра дълъг, но 11. 5-12 в обиколка. Именно обиколката ми ме докара в това състояние. Въпреки че никога не съм смятал, че размерът ми е нещо особено, до около 18-тата си годишнина не смятах, че ще представлява такъв проблем, докато не започнах да чета ужасяващите свидетелства на мъже в подобни на моята ситуации в интернет(а те станаха страшно много през годините) и не отворих темата с колеги, познати и приятели. По време на профилактични прегледи съм го обсъждал многократно с уролози, които, въпреки че се опитваха да ме успокоят, че обиколката ми е средностатистическата, също така си признаваха и че, според анкети и социологични проучвания, повечето жени предпочитат размер, предлагащ усещането на пълнота, а моят не е от тях.

Имам сексуален опит само с една жена - бившата ми, с която бях 3 години. Колкото и да се стараех, така и не успях да я доведа до оргазъм. Преди повече от шест години се раздели с мен. По-късно си призна, че не съм могъл да я задоволя така, както другите ѝ партньори - бивши и бъдещи. Както установихме, обичала да се чувства изпълнена долу, а с моя размер не било възможно. Никога не съм я винил. Все пак не зависи от нея какви предпочитания има, но действителността ми ме травмира значително последните години. Колкото повече си тече времето, толкова повече ми се иска да не съм сред живите.

Не смятам, че заслужавам любов или връзка с жена, за която няма да мога да се погрижа сексуално. Жена, която евентуално ще иска да задоволи нуждите си при някой друг, надарен. Тази мисъл винаги ме е парализирала. Затова никога не съм заговарял жени(бившата ми инициира нещата), не съм търсил социални контакти, изключително асоциален съм, въпреки че имам дълбока нужда от близост. Заради осакатяващата депресия, в която съм от над десетилетие, така и не успях да се мотивирам да завърша висше образование или да придобия и развия някакъв занаят, защото смятах, че няма да се амбицирам, ако съм физически неспособен да задоволя половинката си. Сега работя нископлатена неквалифицирана строителна работа. След работа отивам на фитнес, прибирам се, лягам си и повтарям всичко на следващия ден, съществувайки без перспектива, чакайки да умра.

Всички сме наясно, че в днешно време не само, че размерът ми е напълно недостатъчен за съвременната жена, но и животът, който водя в следствие на травмата от несигурността си, която ме измъчва от толкова години, е напълно несъвместим със стандартите на жените. Те искат успешни, амбициозни, самоуверени, авантюристични мъже, които също така могат да им предложат нещо в сексуален аспект. Не обвинявам жените, просто констатирам, че не съм конкурентоспособен.

Има ли мъже с подобни на моята истории? Успяхте ли да преодолеете чувството на загуба и разочарование от раздадената ви от живота ръка? Ако да, как? Как да приема, че, според многобройните изповеди на жените, никога няма да бъда достатъчен, при положение че това е всичко, което някога съм искал - да обичам, да бъда обичан и да съм достатъчен за жената до мен и за семейството, което винаги съм искал да създам?