Разлика между първа и втора среща
преди: 11 часа, 33 мин., прочетена 45 пъти
Занимавам се с чужденец. На 50 е.
Аз съм на 40.
Видяхме се за първи път през декември. Самият той ми каза, че отдавна не е правил секс. Беше толкова лаком. Секс 4 дни подред по два пъти. Постоянно ми повтаряше, че съм му приоритет. Дори заговори за общ бизнес. Целуваше всяка част от мен и стигнах до хиляди оргазми. Не пускаше ръката ми, когато бяхме навън. По цяла вечер ме гушкаше.
Вторият път се видяхме миналата седмица. Явно като е по-старичък жаждата за секс минава бързо… Отново правихме секс, но по веднъж на ден. Беше ми казал, че работи по някакъв проект и освен това има изпит през юни. Всяка сутрин със ставането започваше да говори по телефона в продължение на часове. Проектът е доста масивен и беше нормално да има доста неща за решаване и много хора да му звънят. Аз лягах до него изкъпана и готова, но минаваха часове в разговорите му. Ставаше 10 сутринта, а аз все пак исках да се разходим по града и тръгвахме навън. Последният ден седнахме в кафе, щеше уж да учи. Казах му, че ставам и тръгвам към една забележителност. Но той не ме остави. Каза ми, че тръгва с мен. Но каква файда, като през цялото време говореше по телефона. Дори на едно място се спряхме. Той се отдалечи на 5 метра и говори, и говори. Толкова се изнервих, че тръгнах сама в една посока, той ме настигна като кученце. После седнахме в заведение. Готови, нахранени. Пак готови да тръгваме. Но пак започна разговори… писах му, че тръгвам и ще се видим. Той отново тръгна като кученце и това не се повтори.
Накрая легнахме последната вечер. Само тогава изключи всички устройства. И говорихме. Казах му, че няма да го видя повече. Той каза, че ще му липсвам. И ми каза, че щял да дойде в България. Казах му, че ще се скрия. Той каза, че щял да се срещне с моите приятели. Но не и с мен, защото съм щяла да се скрия. Чак че попита как така бързо съм взимала такива важни решения. И как толкова дълго съм търпяла мъжа си с толкова прегрешения, а него не… когато лежах върху него и го целувах, постоянно повтаряше кажи ми, кой ще ми даде това. Кой друг?
Сега ми пише, че никога нямало да ме за забрави. Че преживяното с мен било най-доброто в живота му. Че изпитвал същото към мен, както преди и за в бъдеще, защото съм му дала много. Да, имам усещане, че държи на мен. Но и е от тоя тип. Ако има проблем в работата, това пречи на целия му живот и нищо не може да го успокои…
Дали е охладнял, дали е само ангажимент. Не знам…