Просто се отказах, ама дали не греша
преди: 3 часа, 22 мин., прочетена 73 пъти
Здравейте, студент съм и имам нужда от наистина обективно мнение. Не съм сигурен дали това е най-подходящото място, но реших да споделя – в крайна сметка няма какво да загубя.
В началото на университета имах кратка закачка с едно момиче. Като цяло аз правех първите крачки – дори бих казал, че понякога сякаш разговарях сам, защото тя беше изключително срамежлива и затворена. Аз имам приятелска компания от момчета и момичета и не ми идваше естествено да се фокусирам само върху нея, тъй като исках да поддържам контакти и с останалите. Останах с впечатлението, че това не ѝ допадаше, но в същото време тя почти не общуваше с никого – сякаш беше невидима. Именно тази нейна затвореност първоначално ме привлече.
Започнахме да се виждаме, но постепенно забелязах липса на интерес, инициативност и ангажираност от нейна страна. Това започна да ме натоварва. Междувременно тя излизаше с различни момчета – не става дума за сериозни връзки, а по-скоро за спонтанни срещи, които винаги завършваха без развитие. Това също ме накара да се замисля дали тя е подходящ човек за мен, защото ми се струваше странно на 20 години да нямаш близък приятел, приятелка или поне малка среда в университета.
В крайна сметка инициативата винаги идваше от мен – разговори, срещи, опити за сближаване. Ако предложех да си гостуваме, тя винаги намираше оправдания. За мен не ставаше дума за физическа близост, а за емоционална връзка и взаимност. Не бързах за нищо, но така и не видях развитие.
С времето усетих, че тя се отдръпва, и си дадох сметка, че не мога да задържа някого, ако той самият не е сигурен или не желае това. Постепенно спрях да ѝ пиша и я премахнах от социалните мрежи, за да не се натоварвам излишно.
Напоследък обаче приятели и познати ме питат какво се случва между нас. Самото момиче единствено ме наблюдава, но не предприема нищо. Дори, за да покажа на приятелите си, че липсата на интерес е взаимна, ѝ писах – но тя отново не пожела да обсъждаме каквото и да било, както и преди.
В момента не виждам смисъл да продължавам да правя опити и по-скоро съм решил окончателно да приключа. Въпросът ми е – постъпвам ли правилно?
P. S. Не виждам зряло поведение или желание за комуникация от нейна страна, а без това трудно може да се говори за каквото и да било развитие.