Съсипан съм
преди: 8 часа, 57 мин., прочетена 147 пъти
Здравейте, преди година и половина се запознах с нея и от началото разбрах, че е любовта на живота ми. В началото всичко беше добре, после започнахме да имаме проблеми. Тя ме разочарова в някои аспекти и малко по малко без да се усетя спрях да се влагам във връзката ни. Подчертавам, че никога никой не е мислил за изневяра. Обичахме се истински, от това най-много ме боли. Спрях да й подарявам цветя, спрях да й казвам мили думи. Тя също имаше вина, защото понякога се държеше много лошо с мен, такъв й е характера. Имахме раздели, борихме се. Едвам наскоро осъзнах колко е плакала без мен и колко пъти не съм бил до нея. Тя много пъти ми е казвала, че съм любовта на живота й и че никога няма да се разделим. Вчера ме извика в парка и ми каза, че иска да продължи без мен окончателно. Това, което видях беше, че тя е предоляла раздялата ни.. Докато бяхме заедно към края е плакала и изстрадала всичко. Вече осъзнах колко ми е ценна, но може би е късно. Не знам какво да направя, дайте ми съвет. Предполагам повечето ще ми кажат да я оставя, но как като знам, че никоя друга няма да ме обича, както ме обичаше тя. А аз умирам за нея, след последната ни раздяла осъзнах грешките си.. Ако можеше да се съберем никога повече няма да ги повторя.. мисля да изчакам няколко месеца да видя ще подреди ли живота си и дали ще я забравя. Обичам я безкрайно и ми е много тежко... Убих любовта й, а ме гледаше с такава обич. Като по филмите. Аз знам, че едва ли ще обичам друга така. Ако знам че ще е щастлива бих я оставил, но как да се откажа от нея. Дайте ми съвет, че ми е много трудно. Историята е истинска.