Спомен от младостта
преди: 8 часа, 53 мин., прочетена 131 пъти
Пиша това тук, защото е анонимно и защото знам, че в такива форуми понякога хората разбират по-добре странните истории от живота. На 52 години съм, омъжена, имаме две вече пораснали деца. С мъжа ми сме заедно повече от 25 години. Ако някой ме попита дали съм имала хубав брак – да, имала съм. Но има един период в самото начало на връзката ни, за който почти никога не говоря. Не защото ме е срам. Просто е толкова необичаен, че ако го кажеш на глас, хората или не вярват, или почват да съдят. Това беше когато бяхме на по 23–24 години. Сега като се сещам за себе си на тази възраст, направо ми става смешно колко бях убедена, че разбирам живота. А всъщност бях просто младо момиче, което тепърва откриваше себе си. Живеехме в малка гарсониера под наем в панелен блок. От онези с тесния коридор и кухня, колкото да сложиш маса и две столчета. В спалнята имахме едно старо легло с метална рамка, което скърцаше при всяко движение. До него имаше малък гардероб и един диван, който бяхме купили втора употреба. Този диван после се оказа много полезен. Мъжът ми тогава работеше работа с много командировки. Понякога го нямаше по няколко дни. Аз работех в офис в центъра и там се запознах с другия мъж. Беше по-възрастен от нас с няколко години. Не беше някакъв филмов красавец, но имаше присъствие. От онези мъже, които не говорят много, но когато говорят, слушаш. Първо започнахме с кафе след работа. После разходки. После една вечер ме целуна. Няма да се правя на светица – привличането беше силно. Той беше много уверен мъж, физически силен и много спокоен в леглото. Не бързаше, не се притесняваше. А и беше много надарен, което на тази възраст направо ме шокира. Първият път буквално ме разтърси. Помня как след това лежах до него и се чувствах като след буря – цялото ми тяло трепереше, а той просто ме държеше през кръста и дишаше спокойно. И въпреки това обичах приятеля си. Това беше най-объркващото. С единия имах разговори до късно, смях, планове за бъдещето. С другия беше чиста физическа химия. Истината излезе една нощ. Приятелят ми се прибра по-рано от командировка. Ние спяхме. Събудих се от трясък на вратата и когато отворих очи, той стоеше в спалнята. Никога няма да забравя този поглед. Другият мъж си събра дрехите и си тръгна бързо. После до сутринта с приятеля ми седяхме в кухнята и говорихме. Скандал, сълзи, обяснения. Тогава му казах истината – че това не е било еднократно, а връзка от месеци. И че колкото и странно да звучи, не искам да губя нито един от двамата. Сега като го пиша, звучи направо налудничаво, но тогава беше точно така. След време той се съгласи да се срещнат. Първите пъти беше доста неловко. Те не бяха приятели и никога не станаха. Просто двама мъже, които по някакъв начин приеха ситуацията. Другият започна да идва в квартирата ни. Понякога оставаше и да спи. Леглото честно казано беше малко тясно за трима души. Понякога се събуждахме през нощта, защото някой се беше завъртял и другият нямаше място. А понякога на някой му ставаше горещо и се преместваше на дивана. Даже още помня как една нощ се събудих и двамата мъже спяха – единият на леглото до мен, другият на дивана, завит с едно одеяло, което постоянно падаше на пода. Имаше нощи, в които бях само с единия. После с другия. Понякога просто лежах между тях и усещах колко различни са като енергия – единият по-спокоен и дълбок, другият по-силен и физически доминиращ. Спомням си дори как веднъж бях седнала между тях на леглото и единият ме целуна по врата, а другият ме хвана за бедрото и тогава за секунда си дадох сметка колко невероятно е това, което ми се случва на 24 години. Така живяхме почти година. После другият мъж се запозна с жена. В началото още известно време се виждахме, но постепенно започна да идва по-рядко. После съвсем спря. Нямаше голяма сцена. Просто животът му тръгна в друга посока. Аз останах с човека, който по-късно стана мой съпруг и баща на децата ми. След това още два-три пъти се срещнахме с другия мъж, просто двамата. После и това отшумя. Минаха много години. Един ден случайно се видяхме на улицата. Спряхме, заговорихме се и седнахме на кафе. Разбрах, че се е оженил, после се е развел. Говорихме доста и накрая импулсивно решихме да отидем в един хотел. Не се бяхме виждали от много години. Любихме се, но усещането беше различно. Не беше онази буря от младостта. Беше по-скоро като спомен, който за кратко се връща. После се облякохме, изпихме по едно кафе в лобито и си тръгнахме. И двамата знаехме, че това е последният път. Мъжът ми никога не е знаел за тази последна среща. А аз никога не съм чувствала нужда да я разказвам. Сега, толкова години по-късно, понякога се сещам за онзи период. Не с вина. По-скоро с една тиха носталгия. Бях много млада и за кратко животът ми поднесе нещо странно и необичайно. И колкото и години да са минали… понякога още се усмихвам, когато си го спомня.