Може ли изобщо да се върнеш при жена, която е допуснала друг до себе си
преди: 4 часа, 32 мин., прочетена 43 пъти
Здравейте.
Аз съм авторът на темата за социалните мрежи и как те разрушиха интимните връзки между хората. Предвид успеха на темата, реших да повдигна нова тема, която вероятно ще предизвика още повече спорове, но мисля, че е крайно време да спрем да се лъжем с политкоректни глупости. Става въпрос за изневярата и защо мъжката и женската изневяра са две коренно различни вселени. И нека си го кажем направо – женската е с много, много по-тежки и разрушителни последици за една връзка.

Природата не се интересува от морал, тя се интересува от оцеляване и възпроизводство. Еволюционната биология отдавна е доказала т. нар. Принцип на Бейтман. За мъжа репродуктивната инвестиция е минимална – неговият биологичен императив е да разпространи гените си възможно най-широко (количество). За жената обаче инвестицията е огромна – бременност, раждане, години уязвимост и грижи за потомството.
Поради тази огромна цена, женската психика еволюира така, че да търси изключително качество. Тя е подсъзнателно програмирана (хипергамия) да търси най-силния, най-ресурсния и най-устойчивия мъжкар, който да гарантира оцеляването на нейните гени.

И тук стигаме до сблъсъка със съвременните отношения. Днес на мъжете се втълпява, че трябва да са меки, отстъпчиви, да угаждат за всичко и да бъдат "на сигурно" в ръцете на жената. Какво се случва обаче на подсъзнателно ниво?
Жената има вграден радар за слабост. Когато един мъж ѝ е "вързан в кърпа", когато няма собствени твърди граници и превръща нея в център на вселената си, тя спира да го възприема като мъжкар. Защо? Защото инстинктът ѝ казва: "Ако той не може да се опълчи на мен, как ще защити мен и децата ни от враждебния свят навън? ".

Това е моментът, в който уважението изчезва. А изчезне ли уважението, жената започва несъзнателно (а често и съзнателно) да тества мъжа – тя ту го отблъсква, ту го притегля, играе си с емоциите му, често стигайки до открито унижение. Тя го наказва за това, че е позволил да бъде слаб. В същото време интересът ѝ се пренасочва към мъже, които представляват предизвикателство. Мъже, които не се съобразяват постоянно с нея, които са независими и трудни за покоряване.
Поради биологичните разлики, мъжете и жените възприемат секса по различен начин. Мъжкият мозък притежава способността за компартментализация (разделяне в кутийки). Мъжът може да извърши чисто физиологичен сексуален акт с друга жена, воден единствено от моментно изкушение или нагон, без да вложи и капка емоция. Той може да приключи, да се прибере при семейството си и да продължи да обича жена си и да е готов да умре за нея.

При жените този механизъм липсва. Тяхната сексуалност е дълбоко свързана с емоциите, доверието и възхищението към партньора (отново заради високата цена на евентуална бременност в миналото). Жените не изневеряват просто защото са "загорели" физически. Те изневеряват с душата си. За да допусне една жена друг мъж в леглото си, тя първо трябва да го е допуснала в съзнанието си. Тя вече е изпитала емоционална връзка, възхищение и привличане към новия, които са изместили стария.

Това ни води до най-жестоката истина, която прави женската изневяра фатална.
Когато един мъж изневерява (колкото и да е грешно морално), той често търси допълнение – разнообразие, физическо освобождаване. Той не иска да разруши дома си.
Когато една жена изневерява, тя търси подмяна.

Ако тя си легне с друг, това е абсолютният и окончателен маркер, че настоящият ѝ партньор е дисквалифициран в нейните очи. Той е свален от пиедестала. Тя вече не го възприема като авторитет, като закрилник или като "най-добрата генетична опция".

DANTE