 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Когато спря да боли
преди: 18 дни, 34 мин., прочетена 465 пъти
Всеки носи в себе си една любов, заровена дълбоко във времето.
Онази, за която вярвахме, че няма да угасне — дори след нас.
Любов, която ни разболя.
И бяхме сигурни, че лек няма.
Казваха ни, че времето лекува.
Повтаряха го до безкрай.
А ние отказвахме да вярваме — защото болеше твърде много.
Болеше до степен, в която не можехме да го скрием.
До степен, в която вече не ни интересуваше кой ни вижда — паднали, сломени, без сили да се изправим.
Крещяхме.
Понякога с глас.
Понякога без.
И въпреки това — продължавахме напред.
Не защото искахме, а защото нямахме избор.
И тихо, почти на инат, си повтаряхме:
„Времето лекува. “
То така или иначе минаваше.
И може би… наистина ме излекува.
Спрях да отричам, че те няма.
Сутрин се обръщах надясно —
и липсата ти вече не ме разкъсваше.
Гневът избледня.
Към теб.
Към мен.
Към всичко, което ни доведе до края.
Спрях да обвинявам.
Спрях да мразя.
Очите ми вече не се пълнеха със сълзи от спомени.
Минавах покрай нашите места —
и не усещах нищо.
Те вече не бяха наши.
Бяха просто пейки в парка.
Слушах нашите песни —
и не плачех.
Те вече не бяха наши.
Бяха просто… песни.
Времето ме излекува.
Раната спря да кърви.
Душата ми се научи да мълчи.
Понякога
все още сънувам очите ти —
зелени, светещи.
И това е всичко, което остана.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 17 дни, 3 часа hash: a387b29c93 |
|
1. Уникално чувствено, благодарим че споделихте:) ♡♡♡
|
| преди: 17 дни, 2 часа hash: 747486f7c0 |
|
2. И аз така пишех ли пишех, после триех. Само него не го изтрих колкото и да се убеждавах. Велик е, като мълния прониза живота ми и си отиде пътникът!
Проклинах го безброй пъти, после му прощавах, а той все мълчи, тихо ме гали чрез слънчевите лъчи и не спира да ми се усмихва.
Няма я личността му с всичките си пороци, вече е перфектен и лети свободен. Това е той. А аз съм си още тук на земята и всичко останало човешко в мен крещи и се моли от някъде да дойде той и пак да бъде позитив и негатив, пак да е същият, готов на всичко…Пак да е той, обичащ, страдащ, радостен, искащ, отхвърлящ…Жив.
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
