Не съчувствам на бедни и стари хора
преди: 13 часа, 25 мин., прочетена 118 пъти
Не проумявам как възрастните хора, които реват, че едвам свързват двата края, могат да са бедни.
Един здрав, прав човек без сериозни болести през младините и активните си години е имал цял живот зад гърба си - ДЕСЕТИЛЕТИЯ, в които е можел да работи, да мисли, да планира и да си „оплете кошницата“.

Въпросите ми са:
- Къде е бил този човек 40 години, че да не успее да си осигури старините?
- Как е възможно да не е предприел правилните ходове за себе си да създаде нещо, което да му носи доход: активи, спестявания, умения или поне някаква сигурност? Пари, които да работят за теб докато спиш.

Разбира се, животът не е еднакъв за всички и съдбата понякога поднася тежки изпитания - болести и тн. Но това са изключенията, а не масовият случай.

Въпреки това питам:
Ако през активните си/златните си години не си изградил основа за бъдещето си, кой носи отговорност за това? Да разчиташ, че някой друг било то държавата, близките или обществото ще поеме тази роля, изглежда като отлагане на личната отговорност.

Старостта не идва магически, тези хора са били на 20/30/40/50 години - ЧЕТИРИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ. Това не е просто въпрос на лош късмет, а на десетилетия лошо избори, навици и мислене, изграждани с години.

Съжалявам, но няма как да съм съпричастен с глупави хора. Бедността на тези години е от начин на мислене.

ПП: Не ми излизайте с глупостите, че е заради “лошия” социализъм, прехода и тн, защото тези системи не са виновни, че въпросните индивиди нямат грам акъл - познавам хора на 60-70 години от различни прослойки, които са събрали 2 и 2 на младини и не реват днеска.

Всеки да си сърба каквото си е надробил в тоя живот.