Случаят "Аржентина Кастинг"
преди: 10 часа, 14 мин., прочетена 43 пъти
Съфорумници,

напоследък в международното пространство доста се размириса един скандал от Аржентина, който смятам, че заслужава да бъде разгледан и обсъден в нашия скромен форум. Става въпрос за изтичането на множество записи от порно кастинги, в които участие взимат не професионални актриси, а обикновени жени - учителки, медицински сестри, майки, съпруги и дългогодишни приятелки... за $200 в държава, където средната месечна заплата е близо $800.

За мен този случай е дисекция на съвременното женско лицемерие и необуздан хедонизъм, затова искам да сондирам за вашето мнение по няколко точки, които според мен са ключови:

Голяма част от тези жени са водили напълно конвенционален живот. Те са били тихите и достойни дами, за които често се милее тук от нашите съфорумнички, че сме били подминавали на улицата или подигравали в чест на тунингованите кифли. Оказва се обаче, че за мнозина от тези жени моралът явно е бил просто липса на възможност. Щом се появи шансът за бърза слава или лесни пари, всичко - от семейната чест до елементарното достойнство, бива изхвърлено през прозореца. Дали самоуважението на съвременната жена не е просто един параван, зад който тя се крие до появата на първия обещаващ купувач?

Най-трагичното в случая е броят на жените, които са отишли на тези кастинги, докато мъжете им са ги чакали вкъщи с вечеря или са гледали децата. Тук не говорим за грешка или моментна слабост, а за хладнокръвно, планирано предателство в името на най-примитивния вид суета. И повечето от тях се съгласяват да участват в тези кастинги под лъжливия претекст, че видеоматериалът няма да бъде излъчен в Аржентина. Как се гради общество или семейство върху основи, които могат да се втечнят при първия полъх на обектива, лъжливо обещаващ на жените вечно желаното, но неуловимо чуждо внимание? Как един мъж да има вяра в ужким скромно изглеждащата жена? Скандалът в Аржентина показа, че социалните мрежи и модерната култура са създали паралелна реалност, в която тя може да бъде светица пред мъжа й и участничка в порно кастинг в съседния град.

Прави ми също впечатление, както съм сигурен и на повечето осъзнати мъже във форума, как медийната машина веднага влезе в режим на "контрол на щетите", използвайки темата за предполагаемата непълнолетност на малък процент от участничките като удобно прикритие, с което да се заглуши моралният разпад на останалите стотици пълнолетни жени, изневерили на мъжете си. Чрез това тактическо изместване на фокуса, съзнателното им предателство бива удобно преопаковано като експлоатация, превръщайки емоционалните насилнички в жертви по подразбиране. Това е поредният епизод от социалния театър, в който женската отговорност бива размита в колективното страдание, а вината за чуждото безчестие магически се прехвърля върху хищния поглед на мъжа или т. нар. токсична култура. Така обществото ни за пореден път отказва да признае жената за автономен морален агент, способен на поквара, и вместо това избира да я инфантилизира, само и само да не се наложи да посочи с пръст факта, че моралният й компас често е на една транзакция разстояние от пълното заличаване.

Въпросът ми към вас е: смятате ли, че този феномен е изолиран израз на специфичен културен темперамент, или е по-скоро симптоматичен за глобалната трансформация на междуличностните отношения в епохата на дигиталната прозрачност? Дали хиперсвързаността вече не деконструира успешно интимността и не направи публично достояние женските поведенчески модели, които досега са оставали скрити? В този контекст, не се ли превръща базовото доверие в жената в атавизъм с изключително висок статистически риск?