Когато светът ти се разруши
преди: 19 часа, 35 мин., прочетена 45 пъти
Здравейте, жена на 29 години съм. Точно до преди 2 месеца имах всичко, но това към днешна дата не е така. Преминавам през ужасен период и наистина не знам как да си дам кураж и да продължа напред. Имах човек до себе си, който наистина обичах и все все обичам, живеехме заедно, но последните месеци от нашата връзка нещо се пречупи и се карахме доста, в последствие взехме решението да си дадем време. Но през това време той просто изчезна и установи, че няма нужда от мен и се чувства по-добре без мен, а при мен се случи точно обратното. Това беше и просто старта на всички кофти събития. На Великден внезапно почина моята баба, той не беше до мен в този момент, минавах сама през скръб и раздяла, чувствах се ужасно, наистина. 1 месец го търсех и се опитвах за установя контакт с него поне багажа да си взема, успах накрая да се свържа, но вместо поне някаква минимална подкрепа, аз получих обиди и нападки колко ужасен и злобен човек съм и как не съм му дала нужното време, за да спасим нашата връзка, наистина ми наговори ужасни неща, след това просто дойде, даде ми багажа и ме блокира навсякъде. Бях тотално счупена и все още съм, знам какво предстои и знам колко много чаках да изпитам тази благодат да обичам и да се влюбя, ужасно ме боли. След това дойде 6-ти май, бях поканена на кръщене на детето на моя приятелка, рещих да отида, въпреки че изобщо не бях в състояние за весели събития. Отидох, прекарах няколко часа в депресия как на мен никога няма да ми се случи щастието да имам семейство, дете и т. н. След като приключи събитието (беше извън града и мои приятели ме взеха да ме закарат), удариха ни с колата по магистралата и изключително много се изплаших, през цялото време си мислех как ако бяхмв с приятеля ми той щеше да ме успокои и всичко да е наред. Минаха няколко дена още и бях решила, че не ми остава друго освен да се фокусирам върху работата си (имам страхотна работа, колеги), но уви собственичката на бизнеса се разболя и съвсем скоро няма да имам и работа, а любимите ми колежки, които ми бяха като 2ро семейство напуснаха. Наистина вече нямам какво повече да загубя и не мога да повярвам как просто за 2 месеца ми се обърна целия свят. Вие как бихте постъпили на мое място?