Лутане и отново в същия изход
преди: 13 години, 1 месец, прочетена 2621 пъти
Здравейте!
Пише ви едно момиче на 21 години. Никога не съм обичала да споделям и гледам възможно най-малко да натоварвам приятелите си, но наистина вече не мога и затова реших да пиша.

Накратко ще опиша историята си, преди тази същинската, която наистина ме тормози в момента и колкото и да се опитвам - не мога да избягам, да я реша и просто се лутам, лутам и пак съм в изходна позиция.
Имах хем изключително хубаво детство, хем спомени как един семеен приятел ме изнасилваше, насилваше ме да му правя орална любов, анален секс... цветуща детска картинка, за която дълги години дори не исках да си помисля, но е крайно време да се изправя и срещу този проблем, а не само да го подтискам. След като цялата тази гадна история, караща ме да се чувствам гнусна, омърсена и повредена приключи с изнасянето на този "прекрасен" индивид в друг град с жена му, откоято по-късно има две деца, баща ми се разболя тежко - тумор на мозъка, епилепсия. Той винаги е бил най-невероятния мъж на света, на когото така и не посмях да разкажа какво се случваше с неговия "приятел". Това беше най-добрият ми приятел, най-близкият ми човек и слава Богу, че след операцията му - живя 7 пълноценни години(обикновено след такава операция дават не повече от 2-3 години). Всеки ден от тези 7 години беше дар, но същевременно с това и кошмар, защото с майка ми спяхме на ръба - винаги следеейки дали диша, как се върти, кога става, пие ли си хапчетата или е забравил. Треперейки, когато не си вдигне телефона или се прибере 20мин по-късно от когато е казал. Стараех се да му споделям само хубави неща, въпреки, че душичката ми крещеше, но ме беше ужасно страх, че ако му споделя нещо лошо ще се притесни и това ще доведе до неизбежния край.

През тези 7 години, аз си растях и разбира се стигна до първата любов. Лол каква любов беше само... С него бяхме приятели от деца, споделяхме всичко един с друг, той знаеше моята мръсна история, но това никога не го притесни и успя да ме обикне с цялото си сърце. Родителите му решиха да се преместят в София, а ние поддържахме връзка от разстояние. Той често пътуваше към моя град, до един момент, когато лятото аз го чаках с нетърпение да се прибере, но винаги нещо се случваше и накрая успя да си организира пътуването чак за август. На излизане от София ми се обади и ми каза - миличко, вече пътувам към теб. Чакай ме и нали знаеш, че те обичам безкрайно много. Треперех от щастие, той си идваше при мен и щеше да е поредния незабравим момент заедно.

Следващото звънене беше от майка му, за да ми съобщи, че е загинал в катастрофа. Светът се срина, ходех по улиците и не знаех дали ходя, лазя или летя. Много моменти ми се губят оттогава. Започнах да излизам с всякакви момчета, правех секс ей така, сменях ги един след друг, а това още повече убиваше баща ми. Един ден с него си говорехме на плажа и ме помоли отново да потърся смисъла да живея, а не просто да съществувам, правейки на пук на всичко и всички. Записах се в една неправителствена организация, защото думите на баща ми наистина ми въздействаха, а аз исках наистина да мога да му се радвам още дълго време. Преосмислих целия си живот, започнах всичко наново, начисто, без глупостите, без наркотиците, без безразборния секс. Распективно оценките ми в училище станаха по-високи, започнах да се целя все по-нависоко и всяко следващо ниво се достигаше с изключителна лекота. Не ме разбирайте поглешно, но аз наистина не съм от глупавите момичета, напротив имам доста пъргав ум, просто мъката ме бе погълнала и не исках да видя светлината. Бях започнала дори да се радвам на успехите ми, а баща ми беше повече от щастлив и спокоен за мен.

В 11 клас той почина и отново тази мъка ме погълна. Слава Богу, имах и все още имам невероятни приятели, които за миг не ме оставиха да тръгна по същия път. И така стигаме до новите дози проблеми. На 40тия ден с най-добрият ми приятел започнахме връзка. Каква ирония... бяхме заедно 3 години и малко, но наскоро се разделихме, по негово настояване. Последните месеци от връзката ни бяха доста странни и аз знаех, че нещо се случва. Опитах многократно да говоря с него, но той не поддаваше. През същите тези месеци имах малко гинекологични проблеми и доста се бях наплашила, държанието ми към него се промени. Станах по-сприхава от обикновено, игнорирах го, не обръщах толкова внимание на него, колкото той заслужава и респективно той си тръгна. Искал да няма връзка, особено толкова сериозна, колкото бе нашата, да натрупа опит с повече жени, да опита от живота, дет` се вика. Разбрах, че опитва да започне връзка с друга и наистина се разделихме. Колкото и тежко да ми беше - приемах го, всеки има право на мнение, да си поеме по своя път и да търси щастието си другаде.

Прибрах се в родния ми град, защото работехме в един курорт, и малко по-късно разбрах, че когато сме се разделили съм била бременна, но съм пометнала. 2ра седмица от бременността, дори не съм знаела. Тук вече идва настоящия ми проблем. Да, той ми разби сърцето, лъга ме и т. н., но за мен децата винаги са били всичко и смятам, че ролята на една жена е да има деца. Лекарите ми казаха, че има вероятност повече да не забременея. Обвинявам се за тази загуба всеки ден, сънувам кошмари, почти не ям, а често това, което ям - го повръщам. С бившия ми се чуваме ако не всеки, то почти всеки ден, защото той е искрено притеснен за мен. В момента се приятели или поне се стараем да бъдем такива. Всички постъпки съм му ги простила, но не мога да простя на себе си, че изгубих това дете. мисълта ме погубва. Старая се да мисля за други неща - в университета всичко е наред, взимам си изпитите с отличен, старая се да продължа живота си, но това ме задушава. Чудя се дали някой, някога би могъл да ме обича - аз не съм от грозните, но съм пълничка и това е мой доста сериозен комплект. Сега се старая да отслабна до неознаваемост и съм оптимистично настроена, дори повръщането доста ми помага, макар и малко да се страхувам да не племина границата и да заболея от болемия/анорексия. Ходя и на психолог вече, защото наистина не искам да натоварвам приятелите си с тези мой проблеми. С нея си говорим и сякаш имаме някакъв напредък, но все още не виждам смисъл някой да ме обича след като съм губила всичко в живота си, което съм ценила и съм обичала с цялото си сърце. Изнасилвана, загубила приятели, любов, баща и дете безвъзвратно, обременена от тези проблеми девойка... Кой би искал да живее живота си с мен? Въобще същестува ли този някой или цял живот ще си остана сама... Въпроси, чиито отговори искам да науча, за да знам дали има смисъл да продължавам напред...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 1 месец hash: a3caa4d667

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   НАЙ-НАПРЕД - незабавно трябва да прекратиш булимията! Това повръщане е вид самоубийство, почти няма хора, които да са се отказали - аз съм от бившите булимички, но навреме спрях. Води до сигурна смърт - максимум до 5 години. Нарушава се литиево-йонния баланс, организмът обеднява и всичко се разпада. Косата става грозна, сива и рядка, емайлът на зъбите необратимо се уврежда - последиците ще те изплашат идните години. ПРОСТО СПРИ НЕЗАБАВНО. Да не говорим, че ако го правиш заради отслабването - не е сигурно, че ще ти се получи. Аз качих 8 кг и повръщането не помогна. Накрая казах майната му, СТИГА - ще живея здравословно и без никаква, ама никаква диета ги свалих, а на следващата година ме хвалеха колко съм се разхубавила и каква коса имам. Отслабването е лесно - идеята е да ядеш полезни храни като кисело мляко, плодове и овесени ядки, а ако ти остане място - може и каквото си поискаш друго. Човек отслабва, когато поема достатъчно целулоза, тя изкарва от тялото излишната храна. И вода трябва да пиеш много. Мило момиче, знам, че много си преживяла и прекалено рано, но обещай ми да не посягаш повече към наркотици и да спреш с булимията. Аз се отказах от раз, после бях изумена от страшните неща които четох.... Помятането може да е било вследствие употреба на наркотик, дори трева. За марихуаната се знае, че има тератогенно действие, т. е. нанася огромни малформации и по-често се стига до аборт, а ако оцелее зародиша - се ражда болно или изродено човече. Много се ядосвам, че в училище вместо да ограмотяват децата и да ги предпазват от такива ужасни неща - им пълнят главите с ненужни глупости... Ако се вземеш в ръце - ще бъдеш силна, много, много силна. Оцеляла си и си помъдряла, това е най-важното. Ще имаш дете! Винаги можеш да дадеш обичта си на някой, който има нужда от теб, било то любим човек, дете, котенце. Колкото повече даваш, толкова по-щастлива ще бъдеш.

 

...

преди: 13 години, 1 месец hash: bc693dbe59

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Чиста съм от 5 години и спрях наркотиците от раз. Според докторите помятането е от стрес, но разбира се, не са 100% сигурни. Обикновено след всяка трагедия в моя живот - губя апетит и повръщам, но след няколко месеца се оправям. Повръщането е на нервна почна. Благодаря ти за мнението и наистина се старая да се държа, да съм силна и да продължа напред :)

 

...