Наистина ли вече живеем в свят, в който жените са неспособни на вярност
преди: 10 часа, 13 мин., прочетена 48 пъти
Здравейте. Пиша тук, защото няма с кого да поговоря, без да прозвуча като някакъв озлобен женомразец. На 17 години съм.

Проблемът е, че имам чувството, че вече видях прекалено много. И ме кара да се чувствам като старец, който е безкрайно уморен, преди животът му дори да е започнал истински.

Видях го първо при майка ми. Гледах с очите си как баща ми се срива на парчета и не можех да направя нищо, за да му помогна. Слушах майка ми как го лъжеше близо 2 години, гледаше го в очите на вечеря, а после си криеше телефона и излизаше "с колежки". Съсипа семейството ни заради някаква евтина тръпка, без дори да изпита реално съжаление. А той я боготвореше.

После беше по-голямата ми сестра. Момичето, на което винаги съм се възхищавал. Тя имаше приятел, който правеше всичко за нея. Но аз стоях в съседната стая и я слушах как се смее с приятелките си по телефона, обсъждайки как се е виждала с друг зад гърба му, сякаш това е някаква забавна игра за нея.

Дълго време се опитвах да се убедя, че проблемът е в моето семейство. Че просто ние сме дисфункционални. Но после дойдоха моите собствени връзки. Две момичета. И двете ми се кълняха, че съм всичко за тях. И двете ме предадоха по абсолютно същия клиширан начин... С момчета, които бяха "просто приятели, не се филмирай".

Оглеждам се в моята компания. Момчетата са на моята възраст и вече са буквално емоционално смазани. Бившите им приятелки ги сменяха като носни кърпи при първата появила се възможност за някой с малко повече възможности, по-голяма кола или просто от чиста скука.

Отварям TikTok или Instagram и там картината е още по-плашеща. Виждам постоянни трендове, в които десетки, може би стотици милиони млади момичета около моята възраст буквално се надпреварват да се хвалят с това колко момчета въртят едновременно. Смеят се на мъжете, подиграват се на тези, които показват чувства, и изкарват изневярата като някаква форма на еманципация или просто забавна шега. Гордеят се, че са токсични и имат резервни варианти.

Писна ми. Не издържам вече. Млад съм още, а вече нямам капка доверие в женския пол. Всяка жена, до която съм имал досег, се оказа неспособна на елементарна лоялност.

Наистина ли това е светът, в който трябва да живея? Това ли е "нормалното" днес? Трябва ли просто да приема, че концепцията за вярност е мъртва и да се примиря, че никога не трябва да се доверявам истински, за да оцелея?