Споделена история от Любов и изневяра |
Смесени сигнали
преди: 2 часа, 26 мин., прочетена 56 пъти
Здравейте!
Преди около месец излязох с мъж, с който се познавахме задочно. От нищото ми се обади, за да ме покани да се видим. Веднага се съгласих, защото визуално винаги съм го харесвала. Още на първата среща се държеше доста прямо, прегръдки, целувки, обяснения, колко ме харесвал, но все отлагал да ме покани. Излязохме втори път, тогава ме целуна, срещнахме се с негов приятел случайно, представи ме с доста топли думи. И така излизахме почти всеки ден за около десетина дни, постоянни приказки по телефона, чат, изобщо плътен контакт. После се покри за 1-2 дни, доста по-рядко се сещаше да се чуем. Звънна ми да се видим и тогава ми каза, че иска да спрем да се виждаме понеже аз съм търсела сериозна връзка (той ми беше казал, че търси същото), защото го било страх да не ме нарани. Съгласих се с думите, че намирам поведението му за абсурдно. Няколко пъти ми натърти, че няма друга жена в живота му и сега, когато срещнал човек като мен се е изплашил. Казах му, че е хубаво първо да се разбере със себе си и чак тогава да влиза в каквито и да е взаимоотношения и си тръгнах. От тогава минаха 3 седмици, а той не спира да ме търси, почти всеки ден се засичаме случайно. Звъни ми по телефона за съвети (работни), намира си най-различни причини, за които съм убедена, че може да се справи и без мен. Не съм го питала защо го прави, някак не намирам смелост.
Според вас какво поведение е това? Иска просто секс? Казах му, че с мен няма да го получи, а той отговори, че е напълно наясно с това. Възможно ли е човек да е чак толкова объркан със себе си и нуждите си?
|