Писмото до Теб
преди: 6 часа, 54 мин., прочетена 141 пъти
Това писмо е до Теб, човекът, който чувства прекалено много, който плаче, пита и се тревожи прекалено много.
Тази вродена чувствителност е толкова красива и специална и точно тя те прави специален. Тези думи са за Теб, човекът който се връща към миналото и си спомня с умиление за него или пък със съжаление. Няма как да върнеш времето назад, за недоизказани думи и неизживени чувства.
Знам, че е трудно. Често пъти си обещаваме, че ще променим настоящия момент но все се връщаме към него.
До човекът, който крие тъжните си очи зад красивата си усмивка и лека незрялост. Знай, че един ден ще се събудиш и ще ти е леко на сърцето - ще си мотивиран за действие за миналото, с ясна цел и представа и и ще си изцяло цял за действие.
До онзи, който все се чувства неразбаран - ПОМНИ мислите и чувствата ти са важни и правилни за Теб. Никой няма право да те съди-това си ти.
На думи е лесно на дела - не толкова.
Знам това.
Можем да не успеем да видим и изживеем всичко, за което копнеем, но важното е да опитаме. И с годините ще си даваме сметка, че всъщност животът не се върти около материалните неща, защото всъщност -силата да бъдем щастливи се крие у нас самите и можем да изпитаме щастие и дори да нямаме нищо. Пак нещо няма да ни достига, дори и успели, винаги ще се стремим към повече.
И накрая всичко се свежда до това, че нашите вярвания и мечти са най важни.
За нас.
Най вече, че ние самите сме си най важни, помъдрели и израсли. Затова смело напред, с нашите грешки, нашата представа и истина за взетите избори. :}