Какво да правя в тази ситуация
преди: 8 часа, 36 мин., прочетена 66 пъти
Здравейте. Аз съм момиче на 18 години и предполагам, че много хора ще ме оплюят като прочетат темата ми, но все пак ще разкажа за проблема си. От една година си имам гадже, с когото съм много щастлива, но едновременно с това осъзнавам, че всъщност нямам кой знае какви чувства към него. Аз миналата година жестоко се бях комплексирала от това, че не съм красива и затова нямам гадже, въпреки че много хора ми казваха, че съм красива. И в този момент се появи това момче, не го намирах за привлекателен и не беше мой тип, но реших да опитам тъй като ми хареса как се държи с мен. Беше различен от предишните ми гаджета, изслушваше ме без да ме съди, не изтъкваше недостатъците ми. Но той още от първите дни беше много напорист, напираше да ме целува с език и да ми стиска гърдите, аз се дърпах и след много молби от моя страна той спря да го прави. Той ме и вкара в една компания, в която се чувствам просто страхотно и това беше и много добре, защото съвсем малко преди това моята "най-добра приятелка" се беше изгаврила с мен брутално. А сегашната ми компания се държи супер с мен. Но все нещо не ми достигаше. С течение на времето осъзнах, че приятеля ми е малко странен като човек. Генерираше ми някакви много странни AI снимки - имаше една, на която държах калашник, друга, на която държах нож и соча към него, имаше една снимка на която свирех на цигулка (той я генерира след като разбра, че съм фенка на Александър Рибак). Докато сме на тази тема, първия ни спор беше след като той ми каза, че мисли да ми подари цигулка за рождения ми ден, аз обаче отказах, защото нямам намерение да ставам музикантка, а и знам че за да станеш успешен музикант трябва да започнеш от малък да се занимаваш. И като казах това на гаджето ми, той се нацупи и каза "защо си такъв инат, аз искам да гледам процеса и да видя как се учиш, това последното си го набий в тъпата глава", "след като няма да свириш ти, ще свиря аз, за да ти докажа, че не е нужно да започваш в детството, и ще ти натрия носа", но в крайна сметка с много усилия успях да го убедя да не дава излишни пари за цигулка на която дори няма да свиря, и му казах, че тези пари могат да се дадат за нещо, което всъщност ще ми влезе в употреба. И от този случай насам съм на тръни да не го ядосам, защото той започва с едни манипулации, дори един път се стигна и до обиди. От този случай насам аз се замислих дали всъщност виждам бъдеще с това момче, и си казах че отговора може би е не, защото той ме кара да се чувствам виновна за това, че изразявам мнението си искрено. Но същевременно стоя с него, защото той не ми изглежда лош човек, а и ме е страх да не остана без любов и без приятели ако евентуално се разделим, а и той веднъж ми каза, че ако го напусна ще се депресира много, а аз мразя да гледам как съм направила някого тъжен. Какво да правя?