Как да продължа напред
преди: 17 часа, 13 мин., прочетена 185 пъти
От много години живея в състояние на абсолютен отказ – отказ да приема собственото си съществуване, отказ да поема отговорност за себе си и живота си. Чувствам се в тежка депресия и нямам желание или сили да правя дори най-малки, елементарни неща.

Има ли други хора преминали през подобни състояния и са успели да намерят изход, аз се чувствам изгубена и сама.
Пиша тук, защото търся подкрепа, съвети и истории от хора, които са се справили с нещо подобно. Как сте излезли от този „отказ“? Как сте започнали да правите малки стъпки напред?

Благодаря на всеки, който ще отдели време да сподели опит или да даде насока.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 часа, 35 мин. hash: cd7a53da44

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

1.   Прилича ми на циганска драма. Изглежда авторът е с минимални когнитивни възможности. Каква връзка, какви чувства с такава! Направо да минава на отсрещния тротоар. Даже не трябва да диша един и същ въздух с такава. Добре е да се осъзнае, докато има време за измъкван. Fallschirmspringer

 

...

преди: 7 часа, 29 мин. hash: 75e077ff1b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   Физически усилия. Всеки ден, без изключетие, без извинения. След физичиско натоварване, ще се почувстваш много по-добре. Другого е да правиш нещо полезно. Ако работиш в офис е нормално да се депресираш, защото знаеш колко безсмислен е трудът ти.

 

...

преди: 6 часа, 40 мин. hash: df345ae353

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Начина по които си отраснала е ключов и за съжаление много хора са така. Помисли някога е било война, мизерия, глад, 10 деца няма да станеш ли, ще станеш и ще търсиш как да оцелее те, не само ти, носиш отговорност и депресии не е имало, малцина с психични отклонения, днес това е масово, имаме всичко, няма глад, защото гладът е най-мощният мотивация. Стани и действай. Това е. Ако не работиш търси и си работа с гледате в една точка не става, трябва действие. Това е. Ставаш план, режим, отговорности. И явно не знаеш какво е глад и безизходица, иначе щеше да е друго, някой те крепи и не ти прави услуга.

 

...

горе^

преди: 6 часа, 21 мин. hash: 39ee7bad07

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   Опитай само за две седмици нещо лесно- диета 8-16. 8 часа ядеш, 16 часа не ядеш. Направи си примерно прозореца за ядене от 12. 00-20. 00 часа, като за тези 2 седмици спреш карбо хидрати и захар напълно! Ясно, че има храни, от които не можеш да избягаш, съдържат си натурално и двете посочени, но в малки, поносими количества и натурални- доста от зеленчуците например. Съчетай с поне 15-20 мин разходка на слънце без слънцезащитни кремове, които блокират приема на витамин Д. Всякакви кафета, сокове и подобни (дори натурални фрешове) съдържащи захар, се считат за храна така, че ако пиеш кафе, само черно без захар, без мляко. Или зелен чай без захар, мед и всякакви други подсладители. Пий вечер преди лягане магнезий. Ако спазиш само това за саамо 2 седмици, ще бъдеш нов човек! Ще спадне нивото на кортизол, ще се регулира кръвна захар, ще се контролират скокове на инсулин, ще освободиш серотонин и допамин, ще промениш чревната флора (основен отговорник на състоянието ти) и ще видиш себе си и живота въобще в нова светлина. Пробвай и пиши след 2 седмици.

 

...

преди: 5 часа, 57 мин. hash: bfd9b5742e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Отказ от какво? От живота? От здравето? От удобствата на цивилизацията? Наистина ли се отказа от тях? Защото, ако беше така, нямаше вече да съществуваш или нямаше да можеш да напишеш тази статия от някоя пещера без интернет, електричество, течаща вода и мобилен интернет... Значи реално ти се отказваш само от неща, които не ти изнасят. Отказ от неудобствата. И реване. Не става така. Айде сега си представи, че живееш в бидон вила в гето в Бангладеш, с още 14 човека в една стая, че работиш за 3 долара по 16 часа всеки ден, че нямаш почивни дни и официални празници, и че вечерята ти често е плъх, заловен на бунището.. Така живеят стотици милиони по света. След това седни и си направи списък с всички неща, които имаш, за разлика от въпросния човек в бидон вилата - имаш, но приемаш за даденост. Направи си дълъг списък, представи си за момент, че ги нямаш и благодари за всяко едно от тях: За бързия и евтин достъп до интернет, за електричеството и климатика, за вътрешната тоалетна и баня, за собствената стая и легло, за течащата топла вода вкъщи, за климатизирания и удобен градски транспорт, за обилната и вкусна храна в чинията ти, за претрупаните рафтове в магазините, за това че имаш два здрави крака, вместо инвалидна количка, зрящи очи и т. н, абе списъкът е дълъг: всичко, което имаш, но приемаш за даденост... Едва, след като разбереш колко изобилен, щастлив и привилегирован начин на живот, всъщност, водиш, едва тогава можеш да започнеш да се стремиш и към нещата, които нямаш. От позицията на комфорта и на изобилието, а не от позицията на недоволството и мрънкането. Защото съдбата дава само на доволните: "Където е текло, пак ще тече. На имащите ще се преумножи, а на нямащите ще се отнеме и малкото, което имат". Стани от имащите, бъди от доволните. Или остани завинаги в липсата, нямането, хленченето и отказа. Изборът е твой. Няма друг човек на тази планета, който може да направи този избор вместо теб.

 

...