Има ли лошо да искам жена, която се грижи за тялото и красотата си
преди: 5 часа, 35 мин., прочетена 56 пъти
По здравословни причини преди години се наложи да сменя начина си на живот. Бях изпаднал в депресия и имах всякакви пороци, но поне не съм взимал наркотици. Впоследствие ми хареса колко добре здравословно и леко се почувствах. Промених тотално навиците, храненето, тренировките, емоционалното си състояние, всичко. Колкото повече променях, толкова повече ми харесваше новото ми аз и толкова повече се мотивирах за още. Това косвено рефлектира и върху други сфери, вкл. бизнес, финанси, социални контакти, характер и т. н. Резултата беше, че значително подобрих здравословното си състояние, психиката си, общуването си, изваях тяло. Нищо че в лице си останах същия урунгел :) Това в кръга на шегата. Обаче заради това започнах несъзнателно да забелязвам телата и здравето на хората, в частност и на жените. Започна да ми прави впечатление кога са отпуснати и нямат мускулна маса, кога се хранят зле, кога имат здравословни проблеми, които неглижират. И станах по-придирчив към партньорките си. А преди точно това ме отблъскваше в хората, че са се вманиачили в такива неща.

Не ме разбирайте грешно, аз не ги презирам, просто знам, че те не са стигнали до прозрението, което аз съм стигнал. Аз знам какво е да имаш лоши навици и да не осъзнаваш колко много си вредиш и зорлям се принуждаваш да се чувстваш зле. Нека никой тук не се обижда, напълно добронамерен съм. Разбира се, това не е ок, но всеки си решава.

Но идеята ми е друга. Ако избера жена, която се грижи за тялото си, проблема е, че повечето го правят от комплекс и вероятно ще случа на повърхностна жена. Искам да е жена, която го прави от любов и уважение към себе си и тялото си, без това да и е най-важното на света и да е за сметка на друго, нито да е заради инстаграм селфита.

Та според вас аз главозамаян ли съм, надигнал ли съм си носа и нормално ли е да имам по-високи критерии за жена? Не искам да съм забравил от къде съм тръгнал все пак. Имам нужда от странично мнение, което да ме балансира, ако съм отишъл в другата крайност.

Като бях онова депресирано и съсипано момче, точно това мразех у някои хора с надигнати носове и не искам да съм като тях, но човек лесно може да се подлъже и да стане като онези, които е презирал.

Не искам и да пропусна стойностна жена, чиито приоритети в момента не са да е най-секси жената на света? Не искам да попадна в този капан. Едно време бях възпитан на скромност и състрадание. Искам да си остана такъв. Но от друга страна това ми е носило и негативи. Къде е баланса?

Може би трябва да видя в нетрениращото тяло не неосъзнатост, а вътрешна битка - точно като моята преди години - човек, който в момента има други грижи като работа, грижи за болен родител и др.