Изневери ми, а аз тъпакът нищо не направих!
преди: 16 години, 1 месец, прочетена 5084 пъти
Здравейте на всички!
Никога до сега не съм писал никъде в интернет поради различни съображения, но сега искам да споделя една случка от личния си живот и ще се радвам на подкрепата и мненията Ви били те "за" или "против", "съвет" или "упрек", „обидни” или „похвални” и се надявам нищо да не ми спестите и да ми донесе някакво "умиротворение". Ще си позволя да ви поизнервя с малко повечко описания на случката за да добиете по-пълна представа за героите в нея - които за мое съжаление "не са случайни!!!". Очаквам от Вас да не ми спестявате нищо от вашите коментари и за двете страни, за да мога да си направя изводите правилно за да не си ходя като "Колчо слепеца", защото мисля, че все още не съм а и тя не е за "изхвърляне" и безсмислената заблуда за в бъдеще е напълно ненужна и за двама ни.

Та имам чудесна дълготрайна в последствие семейна връзка със страхотна жена - съпругата ми. В съвместния си живот, който превишава вече 13 години, никога ама наистина никога никой от нас не е повишавал тон на другия, което на всички около нас им се струва "нереално" за толкова време а пък на мен никога не ми е било нужно да го правя, защото мисля, че е напълно безпредметно да се караме за да се обичаме и уважаваме! В началото на нашата връзка аз никога не съм се замислял по въпроса дали това е любовта на живота ми и тям подобни тийнейджърски простотии и може би за това съм изпитал до момента най-хубавите неща от съвместния живот. Не мога да кажа, че нещо ми е липсвало до момента или пък са ме ревнували или съм ревнив. В секса, както всеки мъж така и аз си имам комплекси от общ характер като например - "май ми е малко малък", "защо свършвам толкова бързо дори и след толкова време", "много съм дебел и ме е страх да не я отвратя или смачкам" и т.н., но мисля че те не са ми пречели да се чувствам добре а и на нея не са и давали видими причини да е неудовлетворена от към хубави изживявания. Мисля си, че ако е имало нещо неприятно е щяло доста по-рано да си проличи! Винаги съм се опитвал да се раздам максимално първо да задоволя нейните желания, а после моите - просто защото така повече ми харесва а не защото ви се изписвам на "голям великан".

През нескромният си живот съм имал много възможности да удовлетворя чисто мъжкият си нагон - да участвам и аз като "играч" на чуждо. Успявал съм в тези случай да докарам нещата почти до края (добре почесвайки мъжкото си самолюбие и его) - но мисълта, че ще постъпя толкова егоистично и нахално спрямо човекът, който ме чака в къщи ме е възпирало да предприема последната фаза на чистата физическа изневяра.

До сега винаги съм си мислел, че ако се стигне до момента на разкриване на изневяра от нейна страна, ще стана висок около три метра и с непоколебим глас ще изкрещя като по някоя сапунка - "трябва да се разберем още в този момент миличко - хващай гората!", "вратата е натам - ако обичаш затвори я от външната страна" и т.н.
Обаче - Е да ама НЕ!

Преди няколко месеца усетих у нея някакво напрежение, което го отдавах на повечето работа, която имаше в този момент и на няколко пъти се опитах да разбера на какво се дължи това като се опитвах всячески да я успокоя и да и докажа, че дори и да не успее да свърши цялата си работа в този момент - това не е болка за умиране. Но вместо да и стане по-добре от моите опити то ставаше все по-тежко и необяснимо за мен. И така до момента в който по време на сън тя се събуди свита на кълбо и крещейки до неузнаваемост като през това време ме гледаше право в очите с неописуем ужас. Някак си успях да я успокоя съвсем внимателно и я оставих да лежи в леглото без да я питам каквото и да било - въпреки, че отвътре се разкъсвах от въпроси. След около половин час, тя дойде при мен и с треперещо тяло започна неуверено да ми разказва някой несвързани работи и в този момент въпреки, че не разбирах какво ми говори, стомахът ми се беше качил в гърлото и адски ме присвиваше и болеше! Едно усещане което не ми се беше случвало до момента а и не пожелавам на никой да го усети! Така бавно и мъчително след около час стигнахме до същината на въпроса и на мен не ми се вярваше въпреки, че вътрешно знаех какво ще ми каже.

Беше намерила достатъчно смелост да ми сподели, че от година и половина почти има непостоянна връзка с човек, който е с десетина години по-голям от нея пък е и женен и няма деца - (ако може да се нарече връзка или пък човек, защото по веднъж секс на месец, месец и половина и то само по един път на среща – за мен си е направо нищо!), която връзка се опитала да прекрати няколко дни по-рано. На въпросът ми защо я е прекратила ми отговори, че друг пор още по-дърт разбрал за нея и чрез професионална манипулация защото бил психолог успял и той да се намести "само за няколко - три пъти" между краката и. В този момент аз не знаех къде съм, защото това което научих надминаваше и най-смелите ми фантазии и просто останах като препариран! Учудих се къде ми се затри увереността, да и посоча вратата. Не можах да реагирам по никакъв начин и просто вечерта ни приключи с един невероятен секс. На другия ден по най-бързият начин научих достатъчно и за двамата си "доброжелатели" и взех да се чудя какво трябва да направя. Като истински мъж вече се готвех за личната си вендета - лошото е, че притежавам и оръжие. Вечерта тя ми сподели, че съм в пълното си право да направя каквото реша и че никога не си е помисляла за момент дори, че ще допусне да направи нещо подобно с което така да ме нарани и да ме накара да направя някоя дивотия. Аз тогава всъщност осъзнах колко държа и истински се нуждая от нея и не искам създаденото от нас да бъде изхвърлено с едно щракане на пръст. От тогава насам много работи си изговорихме и се опитваме да преглътнем случката и двамата. Нито тя, нито аз не можем да осъзнаем причината това да се случи точно на нас – „идеалната връзка”. Тя се самообвинява в 100%-ова вина, а пък аз се опитвам да я убедя, че щом се е случило вина има не само тя но и аз – та даже твърдо си мисля, че по-голямата вина е по-скоро моя отколкото нейна. Но въпреки изясняването на положението, взаимоотношенията и чувствата ни, се чудя а и тя и не можем да проумеем каква е причината за това небезобидно залитане – направо чиста форма на емоционална и физическа изневяра. Знам а и непрекъснато виждам и чувам как 90% от хората са престъпили тези морални устои и са......... абе направо 90% от всички се е**т навън като обезумели и то без особено смислена причина! Не мога да се съглася, че любопитството и еднообразието са някакви изключителни причини жени и мъже да си го слагат с чуждо повече от два пъти. Не съм и чул до сега на някой оная му работа да е във форма на буквата „Z”, та да е толкова интересен че да не може да му се устои. Още повече, като научих от нея за подробностите в секса, се почувствах като един истински „Аполон – абсолютен порно герой” в сравнение с него (и не мисля, че това ми е разказано само за мое успокоение, тъй-като получих информация и от други попаднали в „капана” на „баджанака”).

Както и да е, болката е неописуема и от тогава всячески се опитвам да я притъпя, но засега нямам особено сериозен резултат. Най-интересното е, че вместо да загубвам интерес към жена си, аз се чувствам като обсебен се да разбера и не мога да мисля за друго освен за нея. Нямам чувства на ревност, но пък имам чувство на страх че щом се е случило веднъж – задължително ще се случи пак! Опитвам се да приема истината, че колкото повече пресираш и притискаш любимия човек, толкова повече се отдалечаваш от него и ако на нея пак и се прииска да кръшне – няма сила и начин това да бъде спряно. Не съм против мимолетните сексуални контакти от стила „малко съм непохватна, спънах се и се набучих еди къде си” – напротив „третият човек сплотява връзката”! Когато има трети се внася малко стимул в състезанието. Нали така? Ама на мен май случаят ми е малко по-различен.

Умишлено не споменах по-горе, че имаме вече две прекрасни деца и това се случва едва няколко месеца след като се роди второто. Гадното е, че „кочът” я е „фраскал” даже в момент, когато е била и в напреднала бременност и без никакви скрупули е свършил в нея, даже без да я предупреди! Само заради този му акт съм склонен да му откъсна топките и пишока му и да му ги навра в устата. Чудя се дали да го унищожа и да му съсипя кариерата и живота му, както и да оправя жена му по най-долния и просташки начин или просто не си заслужава труда. Имам начини и възможност за това и даже жена му вече е готова – не от мене, но от приятел „нали за това са приятелите, да си помагат в трудни моменти!”. Не съм такъв човек и това, което съм му подготвил на „клесавеца” не ми носи никакво успокоение а напротив, кара ме да се чувствам още по зле, затова мисля да се откажа от пъклените си планове в името на децата си и бъдещето ми на спокоен и разумен човек. Нали е казано „не прави туй що не искаш да ти се случи!”. Още повече той не е 100% виновен това да се случи а и „когато си почешеш ухото с пръстче – на пръстчето ли му е по гот или на ушето???”

Друг въпрос който не ми дава мира е – дали детето е мое??? Вярно е, че „не е важно кой е кочът, важното е в коя кошара блее агнето!”, затова се чудя дали въобще е нужно да правя някакви тестове за бащинство? Какво бихте ме посъветвали?

Съжалявам ако съм отегчил някой с излиянията си но както споменах, за пръв път ми се случва да пиша в нета и не знам как ще реагирате, но се опитвам да пресъздам ситуацията така както я усещам. Ще се радвам ако съм успял да ви пресъздам болката която чувствам и безизходицата в която се намирам, а пък и с интерес очаквам Вашите реакции по темата! Ако имате още въпроси по случката, ще се радвам да отговарям!

Сигурен съм, че за прочелите темата ще е добре, когато се чудят дали да „топнат чушката някъде” та макар и само на бързо и само за веднъж, да помислят за идиотските последици, които ще си навлекат с тоя пуст нагон а и други разни опасности в последствие – прегледи, изследвания за болести, тестове за бременност и бащинство и т.н., да помислят струва ли си всичкото това заради едното е**не??? Дали този с когото смятат да го направят ще им покаже това което търсят? Дали пък не могат да получат това което им се иска и от човека когото ще наранят??? Просто говорете с него! Искайте си за да ви бъде дадено! Изневярата не убива, но пък адски много боли!

Споделете моля според вашите виждания „Дали съм постъпил правилно, като не съм предприел нищо освен да разговарям с жена си и по взаимно разбирателство съм я оставил сама да приключи сагата, която сътвори?”, „Какво да направя със семейството си?”, „Къде съм сгрешил?”, „Да се опитам ли да разкатая мамата на опонентите си?”

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 16 години, 1 месец hash: e3df3e9d01

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Здравей, наистина много интересна история! Според мен две са причините, които биха накарали човек да изневери-едната е че нещо му липсва от човека до него, а другата е че вече не испитва нищо към него... но има и друго нещо, когато загубиш или усещаш че ще загубиш даден човек, разбираш какво значи той за теб... и аз мисля че точно това е станло при вас, разбра ли сте какво значите дин за друг...:) И не се ядосвай, знам че те е боляло, но си постъпил правилно, малко са мъжете, които биха постъпили така:) Ти си истински мъж:) Много успех ти желая и дано всичко се оправи:) сиси

 

...

преди: 16 години, 1 месец hash: f0bb088967

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравей. Не не си тъпак, просто в един такъв момент не знаеш как да реагираш. Аз бях в същото положение, когато разбрах че съпругът ми ми изневерява го желаех /физически нон стоп/ но това беше до време. Сега обаче не е така вече не изпитвам тези чуства които съм изпитвала преди, защото се замисих какви ги вършеше той по това време-не че ме е пренебрегвал, но самия факт, че е изневерил бавно ме съсипва. Колкото до отмъщението не си струва, не падай по ниско-ще го набиеш, приятелят ти ще .....жена му и от това дали ще ти стане по добре? А за детето не мисли в тази посока, родителят е този който го отглежда.

 

...

преди: 16 години, 1 месец hash: 9671a42697

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Прочетох историята ти с интерес, и се опитах да се постава ня твое място. Може би ще бъда леко пристрастен, тъй като аз в момента кръшкам на жена си, и нещата добиха сериозни измерения. Но да не се отклонявам от темата. Според мен, самият факт, че съпругата ти е разказала всичко, и е показала разкаяние, би трябвало да ти говори, че държи на теб и те обича. Друг е въпроса дали го е направила заради теб, или заради семеството. Но нещата винаги, ама абсолютно винаги, са строго индивидуални, и човекът, който ще вземе най - правилното решение, си ти. Най - правилно според мен би било, ако и кажеш, че и прощаваш, но и поставиш ултиматум, че при следващ случай, за който разбереш, нещата между вас ще бъдат прекратени. Това е моят съвет. Успех!

 

...

горе^

преди: 16 години, 1 месец hash: 942cc51919

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Аз не мога да разбера, как може да простиш толкова лесно на жена си това. В крайна сметка никой не я е насилил... от историята ти разбирам само , че тя те манипулира така както знае да го прави само една жена. И аз съм жена, но един здравомислещ човек, без значение мъж или жена, който е щастлив и води нормален начин на живот, всичко със семейството му е ок..., защо по дяволите трябва да се изневерява. И все пак няма да е лошо да направиш тест за бащинство... имаш ПРАВОТО да знаеш истината. Ж23

 

...

преди: 16 години, 1 месец hash: f4d89af1b3

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

6.   "Такова"ли сати жената като куче, даже май и са и направили дете, което от мъжка гордост просто непризнаваш, че не е твое и казваш една глупост, "че не бил баща този който е физическия, а този, който отгледа децата " ами по тази логика, защо не си взе жена с готови направени две деца и всичко щеше да е наред. АЗ немога да разбера и простими явно съм още мн млад, защо се обвиняваш ти самия и, защо обвиняваш човека, който е "таковал" женати, ами той вина няма бе пич, вината е изцяло в женати, бил тъпак че сваршил в женати, а тя горката светицата не искала и едвали не той я изнасилил, а тя е светицата. нали знаиш за чуждата к...ва, че няма ребра, защо да я жали, тя самата не се жали и не жали човека, който я обича, та той ли да я жали. Един ВЪзрастен човек ми беше казал един път много грубо нещо, по този въпрос, ама като се замислих е изцяло прав, поговорката е следната: Кучката докато не вдигни опашката, кучето не тръгва след нея. мн грубо нали, за жялост е правилно това. Та има и една друга: битият е бит Е.....я е Е...н. нети се подигравам или се права на мн интересен просто се опитвам да ти кажа, че вината е изцяло на женати, тя ако се е замисляла само веднаж, че ще те нарани нямаше да го направи, просто не и е пукало и сега това от нейна страна е театър. Тя си егоистка в пълния и в преносния смисъл на думата. незнам може би постъпваш правилно , че искаш да запазиш семейството си. не ми се мисли ,аз как бих постъпил , ама не се опитвай да прощаваш просто ,ще ти кажа ,че неможе да и простиш колкото и да ти се иска . знай едно нещо пич , ако мога така да те нарека вече , ти трябва да имаш друг живот тази жена ти е сложила най-големите рога , незнам, защо се стремиш да и се харесаш или пък да се правиш на много благ и едвалине на светец , да и прощаваш , не предприемай нищо вече , нали знаиш неможеш да му го варнеш това ,защото втората поговорка ти го доказва това. НО има и нещо хубаво от цялата работа , че женати е честна и тие признала всичко. поне за това е постапила честно , незнам запази си семейството ,но тази жена я игнорирай не в буквалния смисал, а в преносния , живей си живота и покажи ,че нети пука за нея вече , защото да ти кажа на нея не и пукало изобщо, когато са я праскали, а си е било чисто и просто егоизъм. не я съди просто вече пътищата ви се разминават, ако искаш моето мнение , аз ще ти кажа ,че тази жена не е за теб ,но си запази семейството, като искаш толкова много. аз не съдя женати , далеч съм от тази мисъл, само господ може да ни съди нас хората , защото всички сме грешни и за това ти казвам да не се правиш на него. като се стремиш да прощаваш. айде и успех извинявай, ако съм те засегнал с нещо ,просто понякога съм малко по директен. НЕзнам аз никога до сега не сам се зблъсквал с подобни проблеми .имал съм възможност ,но тя беше, другата да "таковам" на един човек жената, но и казах да си гледа семейството и да не се занимава с младите момчета. сега като се замислям можеби е трябвало да я изпраскам , защото след време не се знае , другите мъже да ли ще имат тези принципи ,който имам аз и да си правят с моята жена същото , което и с твоята , ама аз сега не мисля да се женя ,имам си приателка и тя ме обича, дано нейната любов не е като на жанати любовта , незнам пак ти желая успех и бъди и ти малко егоист.

 

...