Гордоста и егото не са съвкупни с щастието
преди: 13 години, 15 дни, прочетена 2678 пъти
Здравейте,

Казвам се Д и съм на 25 г. и се надявам, че някой може да ми даде съвет. За съжаление за да разберете проблема ми се струва че трябва да започна от начало. Да, от самото начало.

Всичко започна преди години, когато реших да поканя една колежка да излезнем да пием кафе някои път и тя за прие. Всичко беше страхотно в началото защотото аз не я приемах за нещо повече от човек с който работа, но се забавлявахме доста и то искрено, без никаква задни мисли. Беше хубаво, даже много и затова повторихме. После потретихме и после пак, и пак, и пак. Излизахме всеки ден, без искючение и се радвахме на нашата компания. Кадето и да ходихме не ни беше нужен друг защотото имахме всичко от което ни беше нужно. Беше наистина хубаво. Дори когато тръгвахме от кафето или кръчмата в която сме били два или три часа, не минаваха и половин час преди да сме се свързали по телефона и да прекараме още 2-3 часа по телефона.

И така продължихме всеки ден продалжение на месец. Тук ще е уместно да кажа че тя си имаше приятел от дълго време, но това нас не ни спираше.

Да! Беше странно! Как така двама човека ще имат подобни отношение без да е включен секс или романс. И разбира се както следва в тази идилия една вечер алкохола помогна за да се целунем. Ще се опитам да не изпадам в повече подробности, но просто искам да убясна че никой нямаше вина, но то се просто случи.

Все пак е редно да пусна и някой думи и за нея преди да продалжа напреде. Тя не се казва Мария, и тя има страхотно чувсто за хумор. Уникални очи и тя... наистина е много добър човек. Като човек за съжаление нищо човешко не и беше чуждо.

Не мина много време и тя заряза приятеля си, но аз никога не и казах да го направи. Така и ние вече започнахме да ходим неофицялно, защото по разбираеми причини тя не искаше да обиди повече бившия си приятел, но от тям идваха всичките проблеми. Тя никога не беше готова. Ние пак продалжихме само двама да си излизаме и пак продалжавахме да се крием от хората. Според мен, тя знаеше че правеше грешката, защото изостави сериозния си приятел заради мен. Аз човека който никога не и даваше гаранции за нищо. Никога не и казах че я обичам.

Така продалжихме доста време и за това време никога не бяхме се карали, дойде хубавия момент в който това трябваше да се случи някога. Стана за някаква глупост, но тогава стана нещо което аз не очаквах да се случи за нещо толкова елементарно. Тя просто каза " Добре, късаме" и точка по въпроса. Без желание за спор или кавга! И да, аз бях виновен, аз го знаех това, тогава и сега, но никога не бих очаквал реакция подобна на тази. Никакво желание да се бори за мен. Дори не искаше да ме обиди. Какви мисли може да ви дойдат, ако някои така безцеремонно ви отреже при първата ви скандал. То дори и скандал не беше. Разбирасе на следващия ден разбрахме и нормализирахме отношенията си в тази вече развалена връска. Тогава даже не я обичах.

За последната година тази сцена повтори около 4-5 пъти още, и всики път за мен ставаше вече невъзможно да търпя това. То си беше извратено. Странното беше че аз знаех че това момиче е супер влюбено в мене, правехме страхотен секс и същевременно ми беше и най-добрия приятел. Аз не се предадох и всеки път се борих за нея, и така всики път малко по малко се влюбвах все повече и повече в нея. От както я познавам останах почти без приятели. И при това доброволно го направих само и само за да имам повече време с нея. Не желаех нищо друго освен нея, не мислих за нищо друго освен за нея. Толкова много се пазех да не се влюбя отново, но каквато и да стена да сложиш пред себе си все ще се намири някой, който да може да я прескочи. Дори сега като се сетя за някой моменти които сме имали заедно ми напълват очите със сълзи, но нали знаете, перфектни хора няма, само перфектни моменти заради който си струва да живееш.
Вече незнам дали имам сили да се боря, защото в сърцето ми има само колебливи чуства смесени между желание и гняв. Със срам на челото ще кажа че ме е срах. Незнам какво да правя вече. Страх ме е от това че дори и да и споделя за моите чуства, вече ще е твърде късно, тя вече няма да ме желае. Страх от това че дори и да продължа, тя няма да присъства в моя живот повече. Страх от това, че незнам дали ще мога да остана с приятел с нея и дали ще имам силите да го направя.

Това няма значение вече, казах и че не мога да бъда с нея и да не ми звънни по никаква причина. Защо? Вече и аз не знам. Съжалявам ли? Всеки ден, всяка секунда? Искам ли я? Повече от всичко, но по извратена моя причина знам че така е било правилно. Надявам се да ми прости за грешката която правя. Надявам се да си простя и на себе си.

След няколко дена тя се върна при бившия си приятел, който дори не разбра какво се случи с нея и я прие с отворени обятия. Часовника пак започна да тик-така и всичко си дойде на мястото. За съжаление не и за мен. Аз останах белязан. Някой от вас сигорно знаят за какво говоря и за това не искам да обяснявам за тази... празнина, защото в момента тя е всичко което ме заобикаля.

Всъщност аз не искам съвет, дори и съжаление не искам! Исках да го кажа на някой на който няма да му пука и се надявам че по този начин ще мога да продължа напред.

И моля ви, не правете същата грешка! Гордоста и егото не са съвкупни с щастието.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 14 дни hash: da85afdf34

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Приятел, не че искам да се изтъкна като някаква моралистка, но след като момичето си е имало приятел от доста време и не я е спирало нищо да излиза с теб зад гърба му.. съответно и теб нищо не те е спирало да излизаш с обвързано момиче, не ти ли хрумна, че от тая цялата ситуация няма да излезе нещо много хубаво. Не се ли замисли, че ако евентуално започнете връзка двамата, и ти можеш да се окажеш един ден на мястото на онзи другия - да го лъжат. Ок, друг вариант - изчерпана им е връзката, тя така или иначе къса с другия и излиза с теб, но все се криете, все оправданието е да не обиди бившия (което да ти кажа по-скоро за теб е обидно, защото бившия е бивш, ти си мъжа до нея, и няма основателна причина поради която да го крие). От цялата работа най-много ми хареса това, че вече не сте заедно (при положение, че тя отново е с бившия си). Щом една ''връзка'' ти носи толкова страдание, горчивина и сълзи ако щеш, то за какво ти е тя? ! Вместо да се вглъбяваш в това, се огледай за нова любов, жена за която ще си гордост, а не тайна. А такива има - повярвай. Просто докато не си наложиш да забравиш, няма да ти се получи. Хората са казали, че любов се забравя с любов... и има много истина в това, казвам го от личен опит. Успех!

 

...

преди: 13 години, 13 дни hash: 2d65e87099

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   новер 1 е тапйлно прав такива като теб най мн ги мразя аз ги наричам жиголо БеЛиЯ МеЧоК

 

...

преди: 13 години, 13 дни hash: a49c9fca29

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   За коментар 1 Твърдиш че имаш личен опит ама от твоя коментар мога да съдя че той е само от опита на другите. Това шибано чуство "любов" не те пита, кога да дойде, и кога да си тръгне. Докато се усетип ти си много оплетен в нейните мрежи и вече безболезнено измъкване няма!

 

...

горе^

преди: 13 години, 13 дни hash: c29bc86756

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   От това, което разказваш оставам с впечатлението, че е имало някакво разминаване между теб и това момиче, липса на комуникация може би. Никога ли не сте си говорили по-задълбочено за вашите отношения? Никога ли не сте разговаряли за това как всеки един от двамата вижда отношенията ви? Според мен това ви е провалило. Тя се е съмнявала в теб, в чувствата ти, все пак ти никога не си говорил за това... Както и да е. Гледай напред. Всяка една връзка ни учи на нещо за да може в следващата да сме по-добри ;)

 

...

преди: 13 години, 13 дни hash: 26137ac0b5

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Понякога отнема време човек да осъзнае собствените си чувства, за съжаление. Пазил си се от любовта, докато тя е била по-наясно със себе си от самото начало и ти е показала че е влюбена. Това, че не си и казвал, че я обичаш, обяснява глупавите караници – чувствала се е несигурна и наранена и раздразнението е било лесно да ескалира. Накратко казано – имали сте неравностойна връзка, поне от нейна гледна точка. За повечето жени това само по себе си е обидно и потиска самочувствието. Не се учудвай, че толкова лесно ти е казала “добре, късаме”, вероятно не е искала в евентуалната кавга между вас да се натрупат нови и никому ненужни обиди-за нея е било достатъчно тежко да бъде необичана от любимия си мъж. Със сигурност я е боляло много. Какво значи да се “бори “за теб? След като ти си и забранил да те търси, явно го е правила, просто ти не си разбрал. Мисля, че го осъзнаваш на някакво ниво, затова се чувстваш виновен. Ако сте близки от толкова години, кажи и какво чувстваш както го написа тук, големи хора сте. Нямаш какво да губиш, можеш само да спечелиш шанс да бъдеш щастлив с жената, която обичаш. Дори да не отговори на чувствата ти, ще си сигурен, че няма за какво да съжалявяш и ще си свободен да продължиш напред, иначе цял живот ще се питаш “ами ако? ”.

 

...