 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
"...ами ако те заключа? Ако хвърля ключа в морето?.."
преди: 16 години, 1 месец, прочетена 4143 пъти
Запознахме се там с НЕГО.
Всичко зопочна от псевдонима ми. Друга Голайтли имах аз предвид, друга-той.
Започнахме да си пишем всеки ден имейли. От общи приказки, до най-дълбоки душевни изповеди и признания.. Допадахме си, както с никой друг! Беше за мен "Принца" от приказките..Грозно звучи, защото съм омъжена. Той също е женен. Обменихме си телефонните номера и се започнаха едни разговори-по 8 часа на ден! И не ни стигаха!! Решихме да се срещнем в едно градче, което се падаше точно по средата на разстоянието, което делеше градовете, в които живеехме. Пристигнах 2-3 минути преди него. Цялата треперех. Видя ме отдалеч, загаси колата по средата на пътя и се затича към мен. Прегърна ме и се разплаках. За около 5 минути стояхме така...прегърнати, разплакани и безмълвни.
"-Обичам те!"-промълви
" И аз те обичам"-исках да изкрещя!..
Не казах нищо..преглътнах сухо и го притиснах още по-силно към себе си.
Градчето беше малко-имаше едва едно кафене, пълно с дядовци, които играеха табла или карти и един огромен Билярд-клуб, пълен с деца на не повече от 16.
Там седнахме. Гледахме се без да можем да се наситим един на друг. И беше мъчно, защото живеехме нещо, за което знаехме и двамата, че е без бъдеще. Две години по-рано да се бяхме срещнали и всичко щеше да е различно. Часовете минаваха..изпихме си кафетата и се разходихме по брега на морето. Дойде часът на раздялата и всеки пое по своя път към своя прозаичен живот.
"Знам-каза ми по телефона на следващия ден, че нещо ще стане и ние някога ще бъдем заедно...завинаги.. искам ти да родиш децата ми."
Смених темата, защото бях реалистка. И така минаваха дните. Безкрайни телефонни разговори и имейли. Веднъж ме изпратиха в командировка в неговия град. Пак се видяхме..и светът ми стана още по-красив..но беше за броени часове. Предстояха коледните и новогодишните празници. Само като си мислех, че повече от 10 дни няма да говорим по телефона се съсипвах. Светът ми се срутваше! Издържах обаче! Когато отново се чухме, ревах като магарица. Така минаха 2-3 дни. При поредния ни разговор, усетих, че е някак по-различен, по-тъжен.
"-Не знам кое е по-силно, ми каза-радостта, че те имам в живота си или болката, че не си до мен всеки ден, че не мога да се събуждам сутрин до теб..не го издържам.."
Изпаднах в паника..беше началото на края.. А имахме толкова неща да изживеем заедно..никога не се бяхме любили..никога не бяхме спали прегърнати..не бяхме се разхождали безгрижни..не му бях казала колко много го обичам! Улесних го, обаче...изпратих му един имейл.. -иронично, нали?-всичко започна с един имейл..така и свърши. Депресирах се страхотно, изгубих 10 килограма и 10 години от живота си. Исках обаче да е щастлив. Не исках да се измъчва от мисли за мен, за нас, за бъдещето ни...
И пак е Коледа..измина цяла година, която за мен бе равна на 10 поне.. и ми липсва, и го искам, и страдам..
Искам толкова много до бъда ТАКА обичана..
Няма да попитам как да го забравя, защото не искам да го забравя, НИКОГА НЯМА ДА ГО ЗАБРАВЯ!
Написах историята просто защото никога и с никой не съм я споделяла. Това е моят грях и моята радост! Радвам се, че обикнах и бях обичана! Единственото, за което се питам, е дале болката ще притъпее някога??
Скъпи А., винаги ще те обичам и няма ден, в който да не мисля за теб!
Х.Голайтли
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 16 години, 1 месец hash: ff7f4f5e8b |
|
1. Разплака ме.... това усещане... тази тръпка с която си го написала.. страхотно е. Не бъди тъжна. Не го заслужаваш. Бъди щастлива и без него сигурна съм, че можеш. Весели празници и много лубов!
|
| преди: 16 години, 1 месец hash: 0752e3f054 |
|
2. Каква великолепна любов, колко много страдания...!
Защо след всичко приживяно не сте се събрали. Вярно, че и двамата сте женени, но какво пък, нали всеки има правото да бъде щастлив. Рядко се среща любов като вашата. Независимо дали щяхте да нараните някого трябваве да се съберете, да изживеете всички мечтани мигове. Сега не е по-добре, нали? Живееш с мисълта за него, за неговите прегрътки и целувки. Ако все още чевствата ти към него не са утихнали, ако и той изпитва същото към теб, зарежете всичко и бъдете заедно. Така поне ще получите щастието, което и двамата заслужавате.
SFA
|
| преди: 16 години, 1 месец hash: 8eef2b1a7f |
|
3. Мила авторке,
преживяла съм нещо подобно. ''Случайна'', а всъщност съдбоносна среща... Изгаряща любов, любов до сълзи, до страдание. Хиляди километри разстояние между нас...
Тази любов така или иначе не се реализира - така реших аз, преценявайки черти от характера му.
Но ми остана великия помен за една изгаряща страст. Бих казала неземна....
Съветът ми е - ако си струва, ако той няма деца все още, да бъдете заедно, но само ако си сигурна, че това е Той и никой друг.
Пожелавам ти да намериш пътя към Щастието, ако мислиш, че той води към Него!
И ако той иска същото, разбира се!
(Апропо прочети с сайта ''Розали'' една разтърсваща история - ''Виновна съм, душата ми плаче'', за да се убедиш, че щастието обича смелите).
Каквото и да решиш, знай, че ако не друго, остава споменът за нещо Велико, а това не е малко, повярвай ми!
От Изпитала същото.
|
| преди: 16 години, 1 месец hash: fd1db320c2 |
|
4. Боже, колко красиво сте написала всичко за любовта си! Разплаках се, докато четях. Колко малко хора имат смелост да бъдат толкова почтени като вас в любовта - да наранят себе си, а не близките си...не знам дали си струва всичко това. Защо си тръгнахте от истинската любов?
|
| преди: 16 години, 1 месец hash: 2f4340d545 |
|
5. Здравейте! Първо искам да честитя на всички новата 2009 година и да пожелая много здраве, щастие и обич!!
Искам, също така, да благодаря за милите коментари! Четейки ги, не се чувствам толкова сама в трагедията си! №3, за себе си взех именно решението да запазя спомена за моята Велика, Изпепеляваща Любов! Аз съм омъжена за един разкошен човек, който явно ме обича повече, отколкото аз него.. За мен и моите етични и морални норми е недопустимо на причиня болка на някого, с когото все пак сама съм решила да бъда. Не мога да си играя с хората, не мога да съм егоист! Така или иначе, от брака си нямам особени оплаквания.. просто няма страст, не съм влюбена в съпруга си.. обичам го, но просто като мой другар и спътник в живота.. липсва ми ОНАЗИ любов!! Липсва ми до побъркване!!
№4, питаш дали си струва всичко това..а какво струва да трупаш нещастие в хората около себе си? А това, съвестта? Не знам колко щастлива мога да бъда, на "гърба" на нечие нещастие. А може и да бъркам... Не знам и едва ли някога ще разбера, но всеки ден, тайничко, някъде не много дълбоко в съзнанието ми се върти едно "ами ако....?"
Благодаря ви!
Х. Голайтли (авторката)
|
...
| преди: 16 години, 29 дни hash: 7407abeb50 |
|
6. От номер 3.
Не мога да повярвам...
Имам чувството, че аз съм писала втория ти коментар.
Когато с мен се случваше Онази Любов, същите мисли, същите чувства ме раздираха всеки ден. За дълга, за егоизма, за силата на чувствата....
Изцяло разпознах себе си в твоята история, сега и в коментара ти.
Имам още какво да ти кажа-затова, ако искаш пиши ми на: L_5@abv.bg
|
| преди: 15 години, 10 месеца hash: 2afabf57c1 |
|
7. Птичката каца веднъж на рамото! За всички нас краят е един, всички отиваме на едно място-в отвъдното. Но преди да отидем там, ние сами определяме как да изживеем живота си. Това да се правим на почтени и моралистки няма да ни направи щастливи, а не мислиш ли, че това е целта на живота - да бъдем щастливи преди да си идем.
|
| преди: 15 години, 10 месеца hash: e1951edb0d |
|
8. Към автора: вярно е, че не можем да сме щастливи за сметка на някой друг. Но и не сме длъжни да седим с един човек само защото сме се оженили за него... човека не е и не може да бъде нечие притежание... Решила си да останеш с мъжа си, добре. Това си е твое решение. Можеше да решиш и друго: да оставиш мъжа си и да отидеш при другия. Това не е грешно и неморално. Хората се срещат и разделят... въпроса не е в това, въпроса е дали ТОЙ би го направил... дали би оставил жена си заради теб? Да, щом като е голямата любов, защо той не се раздели с жена си, а ти - с мъжа си и да се съберете? Това би било честно и почтено... а иначе какво? Пожертвахме любовта си, заради какво?! За да не бъде никой наранен, и така всички сме наранени.
За коментара на 7: и аз мисля така. Нищо не е по-важно от това да бъдем щастливи. Разбира се, не искаме някой друг да е нещастен, но това не значи да не сме щастливи самите ние.
Да, те всички много ни обичат. Но когато опре до това да напуснат жена си - не, извинете... Не познавам твоя човек, не мога да съдя... може да не е така... но, едва ли.
|
| преди: 15 години, 10 месеца hash: 00f574427c |
|
9. Ами той я е оставил... и ме търси, и ме иска, а аз... аз не знам какво да правя! Липсва ми до болка, но имам доста сериозни проблеми със здравето си и не мога да му ги стоваря. А сама съм безсилна.. Никога не съм била по-нещастна в живота си! Благодаря ви, че все още четете историята ми и ми пишете.
Х. Голайтли
|
| преди: 15 години, 10 месеца hash: 4dce2b95d8 |
|
10. Добре тогава, какъв е проблема? Защо не отидеш при него, щом го обичаш, щом и той те обича? Ама имала си проблеми със здравето, кой ги няма? който не се е родил, той... тъкмо няма да си сама, заедно ще решавате проблемите...Аз сама отгледах дъщеря си, сега е на 24 г. никого си нямах, и нямам... а ти имаш човек който иска да е с тебе, и се чудиш... нямаш ли доверие в него, или какво?
Ако искаш пиши, как се развиват нещата... не знам какво да ти кажа, попитай сърцето си, само то знае верния отговор, а не акъла... и аз не искам да те подвеждам, само доброто ти желая
|
...
| преди: 15 години, 9 месеца hash: e950c4830a |
|
11. Само едно ще напиша и дано разбереш посланието ми от него: "Случайността е среща на най-малко две необходимости" :)
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 688fba9fac |
|
12. Голайтли, аз съм номер 3. Как се развиха при теб нещата?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
