Кой път да поема?
преди: 13 години, 2 дни, прочетена 2039 пъти
Първото момче, което влезна в моя живот, беше всичко за мен- първият ми интимен партньор, първият човек, на кого споделях всичко и който пазеше моите тайни, първият човек, който ме разбираше напълно. Той е и човекът, спрямо когото започнах да изграждам някакъв характер, започнах да осъзнавам кое не ми допада в една връзка. Той е и човекът, когото аз оставих, заради нетърпимата ревност, която ме побъркваше. И се опитах за започна наново една розова приказка.... и я започнах с друго момче. Но постоянно се криех като мишка, защото се чувствах преследвана от стария ми приятел. Научих се да лъжа и до ден днешен не мога да се отуча от този грозен навик. Е, тази приказка беше хубава, имаше много любов и страст, но и тя приключи. Приключи по много гаден начин, с много нерви и мъки. Второто момче ми взе много повече от първото. Отне ми желанието за всичко, накара ме да вървя по улиците и да не зная на къде отивам. По неговите думи аз съм му причинила същото. Каза ми, че съм човек, който не знае какво иска и че един ден ще си намеря майстора.

От тук нататък живота ми пое по нов път- реших, че сега е времето да си наваксвам нещата, които ми бяха забранявани до този момент. Започнах да излизам с приятели, забавлявам се и така забравям за всичко. И се появиха не един, а няколко човека, чиито симпатии към мен започнах да усещам. Не се мина много време и те вече бяха "свалили картите". Всеки прави по нещо, за да ми привлече вниманието, а аз се страхувам от нова връзка. Чувствам се като тинейджърка, която не е имала приятел до сега. Дърпат ме от толкова места, че ми се иска да се скрия в някоя дупка от всеки и от всичко... Страхувам се, че никога повече няма да мога да се доверя и да се опусна пред някой мъж...
Не можах да обясня всичко добре, но в главата ми е пълна каша, съжалявам :(

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 1 ден hash: 629845c7c0

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Второто момче е било право, според мен. Остани сама и направи равносметка на живота си. Какво искаш в действителност и какво причиняваш на хората? Егоистка ли си? Задушаваш ли? Разтваряш ли се във връзката? Имаш ли друг живот извън нея? Приятели?

 

...

преди: 13 години, 1 ден hash: 8ae0699eb0

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   И аз се намирам в подобно положение. С тази разлика, че не се страхувам както теб, просто искам пространство и свобода. Ти също имаш нужда от това. Не прави грешката да се хващаш с някои от тези, които се въртят около теб. Ще стане от трън та на глог. След още година, две ще си напълно неорентирана, най-вероятно с разбити нерви и още по-страхуваща се и объркана. Научи се да бъдеш сама и това да ти стига, за да си щастлива. Иначе цял живот ще се хващаш за поредния, за да лекуваш рани от предния, и така нататък. Успех Лоша

 

...

преди: 13 години, 1 ден hash: 2d63c2858f

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Лоша (поща) Вземете се стегнете малко и двамата. Един живот имаме и е много кратък (лоша-та) знае, че и на мен не ми е розаво положението, но го ударям на живот м/у прители, познати, колеги, колежки... Лоша е права, разклатиш ли нервната система човек за нищо не става. Пък и ме боли, но точно това ме прави да съм жив. А пред теб е живота, виж на колко години си... Човек се учи от грешките си.

 

...

горе^

преди: 13 години, 7 часа hash: 3b4d6b2fc2

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   От авторката: На 21 години съм. Опитвам се на балансирам по някакъв начин с всичко, но на моменти не успявам да се справя. Аз ли съм най-неориентираното същество на земята? ! Защо привличам хората, а мен никой не успява да ме привлече? !

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: 90d92eac76

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Номер 3, провери си пощата. Авторке пак ти казвам, напълно те разбирам как се чувстваш. Знаеш ли каква е иронията? Че тооолкова много хора се оплакват, че са самотни, че никой не ги харесва. При мен се получава точно обратното, а аз не успявам дори грам да трепна към някого. Иронията е още по-голяма, защото има доста свестни и готини мъже, такива, каквито повечето жени търсят, а аз упорито се дърпам от тях и ми идва да се скрия някъде. "Страхувам се, че никога повече няма да мога да се доверя и да се опусна пред някой мъж... " Повечето хора се страхуват, съвсем нормално е, особено след 1-2 неуспешни връзки, когато се чувстваш наранен и предаден. Но това безразличие и апатия няма да траят дълго, убедена съм. Просто ти трябва време, колкото и да е банално. Време и спокойствие, за да преодолееш всичко. После нещата сами ще се наредят, отново ще дойде някой, който ще те кара да се усмихваш, а после най-вероятно пак ще пишеш тук. Един тъп, но нужен кръговрат. Не се насилвай да си с някого само, за да не си сама или само защото е добра партия. Остани със себе си, излекувай се от раните и смело напред. Успех Лоша

 

...