Смъртта ме раздели с мъжа, който обичах и с когото имах 13г извънбрачна връзка
преди: 13 години, 4 месеца, прочетена 11712 пъти
Чета всички тези историй и се чудя, как да започна моята. Усетих, че това е мястото, където искам да споделя мъката си. Някои казват, че споделената болка е половин болка. Дано е така!

Ще се върна назад в годините. Имах нещастно детство. Родителите ми бяха студени и деспотични хора, за които нямам спомен да са ме прегръщали или да ми казват, че ме обичат. Исках да се махна от тях, затова се и омъжих на 18г. за първия мъж, който прояви интерес към мен.

Можех да попадна на всякакъв изрод и си давам сметка, че съм имала късмет, защото той се оказа добър човек, много трудолюбив и отговорен. Това, което отново ми липсваше бяха любов и нежност, но се примирих. Едно от клишетата е, че щом не пие, не ме бие и не ходи по жени не може да искам още.

Рутината ме повлече. Вече бях на 33г. със син на 13 и дъщеричка на 4. Със съпруга ми имахме малко заведение и работехме заедно. Естествено идваха много хора, идваше и мъжа, който щеше да има важно и специално място в живота ми. Познавах го по физиономия. В провинциален град като нашия няма как хората се познават.

Беше от онези мъже, за които се знаеше, че е бил с много жени. Минаваше през тях като валяк, без да се обръща гледа напред и търси с поглед следващата. Таеше някакъв гняв срещу всички красиви жени, сякаш със самия секс ги наказваше. И така погледа му се спря върху мен. Беше с 15г по-голям от мен, с най-прекрасните сини очи.

Притежаваше такъв магнетичен чар, че като седнеше някъде нямаше как след малко да не се образува голяма шумна група с близки и не толкова близки негови приятели. Смехът му се чуваше най-силно, защото винаги имаше с кого и с какво да се шегува. Беше семеен с две големи деца. Бифш футболист, който не знае какво е липса на женско внимание. Много леки момичета, но не щеш ли едно от тях забременява и на 20г се жени за нея, като следващите 24г взаимно си вгорчават живота. Не беше тайна за никого неговото лошо отношение към жена му.

Никъде не ходеше с нея, изневерявал й от самото начало, дори й посягал. Затваряла си очите за всичко в извратеното си желание да остане негова жена, дори и само на хартия. Не разбирах тая жена мислех, че децата са фактор, но и с тях не се разбираше.

Този мъж все повече ми ставаше интересен. Нещо ме гъделичкаше под лъжичката като говорех с него. Веднага се усещаше химията между нас. Как няма да я усетя, след като изпитвах за пръв път неудържимо жеание да съм с някого. Заспалите ми сетива за любов се събудиха, непознати трепети обгръщаха жадната ми за обич и ласки душа. Давах си сметка, че ще се поддам на това изкушение, на това предизвикателство, но щях да оставя диря след себе си, нямаше да бъда една от многото. Когато ти се случва нещо хубаво ти го искаш постоянно, желаеш го, чакаш го.

Случи се така, че дълго не можех да се измъкна, за да бъдем заедно със С. Може би затова, когато правихме секс за първи път, дали от дългото чакане или натрупано желание беше най-изпепеляващото, най-страстно усещане, което изпитах за пръв път в живота си. Започнах да мисля как по-често да бъдем заедно. Най-хубавото беше, че всичко това беше споделено. Не мога да опиша с думи онова нещо, което ти подсказва, че този човек е специален, но всичките ми сетива крещят, че това е ТОЙ.

Всичко, което ми липсваше в брака вече си имаше име. По същото време затворихме заведението и съпруга ми замина за чужбина. Не можеше да пренебрегне изгодна оферта. Имахме пълната свобода да се наслаждаваме на любовта си. Аз се оставих на това чувство да ме завладее изцяло, но С имаше резерви.

От негови приятели разбрах, че аз съм първата жена, с която има връзка, а на всичкото отгоре напират и чувства. Това го караше да се чувства слаб и уязвим, сякаш се пазеше да не се разкрие, че мъжкар като него си е намерил майстора. После разбрах, че тази защитна реакция е била заради жена му.

Няма да скрия, че положих усилия докато го накарам да се отпусне, да ми повярва, че това между нас е чисто и истинско. С много дълги разговори, с много силни думи успях да сваля тази броня от него, влязох в сърцето му и не си и помислях да излизам от там. По характер съм много затворена, сдържана в емоцийте си, но с него цялата сияех, греех. От устата му чувах най-милите и най-нежни думи"цвете мое", защото видя как разцъфнах за него и "бебчо", защото бях по-малка. Не знаехме и двамата как да казваме"обичам те"-научихме се.

Всъщност човек жадува само за това-да има на кого да каже тези думи и от някого да ги чуе. Разбирам, че всъщност малко хора са имали тоя късмет да обичат истински. Времето минаваше. Съпругът ми си идваше по няколко пъти в годината. Направих така, че те двамата да станат по-близки, но на С жена му разбра за нас. Няма да разказвам за срещите си с нея, за обидите, за зловещите sms. Надявала се и аз да съм като другите му авантюри, но сега виждала заплаха в мен. Бях със С вече 5г и чак сега разбрах, защо той не се е решил на развод с нея. Тази жена можеше да стигне до крайности и с основание С се беше уплашил за живота ми.

След тази буря станахме по-дискретни, но това ни накара да се хванем още по-здраво за ръце и нищо да не може да ни раздели. Съдбата скоро ни поднесе ново изпитание. Забременях от С. Първите минути като разбрахме се зарадвахме. Какво по-хубаво и естествено от това двама души, които се обичат да създадът нов живот. Реалността беше друга. Всъщност на дневен ред между нас никога не е стоял въпроса дали да не заживеем заедно. Трябваше да слушаме разума, а не сърцата си. Знаехме за евентуалните последици от една такава стъпка. Чувството за вина пред децата ми, че съм оставила баща им щеше да ме разяде от вътре. Особено синовете-никога не прощават това на майките си. Имах за пример сина на сестра ми. Не можех да причиня това на децата ми. В онзи момент, ако имаше и най-малка възможност да кажа, че това създание в мен е от мъжа ми щях да излъжа, но не можех той беше в Италия... Направих аборт. С стоя през цялото време с мен, държеше ръката ми и двамата дълго плакахме. Няма пълно щастие. Това беше цена, която плащахме, да няма други наранени, а ние пак заедно, принудени да живеем с други хора.

И така 10г. Неговите деца вече със свои половинки, моите също пораснаха. Съпругът ми се прибра окончателно у дома. Учехме се отново да живеем заедно. Беше ми чужд повече от, когато и да било. Чувствах се повече жена на С, отколкото на мъжа ми. Сякаш изневерявах на С. Едва ли някой може да ме разбере.. Виждахме се по-рядко. Разбира се намериха се доброжелатели да кажат на мъжа ми за мен и С. Знаеше, че си имам някой, но не повярва за С, но ми проверяваше тел. Трябваше да сме още по-внимателни.

Зимата на 2011г С отслабна много. Мислех си, защото е ловец и ходи много пеш. Приятелите му лекари направиха изследвания -нещо имаше. Пратиха го в София. Счасове говорехме по тел. да ми обясни какво му е, какво му правят. Каза, че му бият инжекций Велкейд. По името на инж. влязох в интернет и сякаш някой ме удари с чук по главата. Велкейд се биеше на болни от мултиплен миелом-рак на костния мозък. Преживяемост на болните около 3г. Мислех, че тези неща се случват само на другите хора далечни, които не познавам. Нямах нито един близък, който да се беше сблъсквал с тази ужасна думичка рак. Не можеше това да е истина, но БЕШЕ. Най-голяма вероятност болните да оздравеят, ако им се направи трансплантация на стволови клетки. С имаше братовчед зам. министър на здравеопазването и човека помогна да му дадат дата за транс. -6 юни. Датата наближаваше, а С сякаш не си даваше сметка, колко сериозно беше това, което му се случва и като чели по-довре. Работата ми е към гр. защита и имахме възможност пак да се виждаме на спокойствие.

Беше петък и С трябваше да дойде да се видим. През уикенда не можехме да се видим, а в понеделник влизаше в болницата. Три дни не се бяхме виждали, а той падаше силом и духом с всеки изминал час. Гушках го, успокоявах го, че транс. е точно на време, че всичко ще е наред само няколко дни. Тел. да си държи в него и ще си говорим по цели дни, знае че толкова год. сме заедно няма ден да не сме се чули и то по няколко пъти. Психически рухваше само при мисълта за, че трябва да лежи изолиран около 2 седмици. За пръв път виждах в очите му страх. Във връзката ни той беше доминиращия сега му се искаше да е обратно.

С мъка го пуснах да си ходи. В събота го чух за малко не му беше добре. В неделя не се обади не вдигаше тел. Представях си колко е притеснен и как ми се иска аз да съм до него. Чаках да стане понеделник вечерта да е минало всичко и да се чуем. Не можех място да си намеря от мисли по него. Постоянно четях какво представлява самата процедура, как я понасят болните и всичко свързано с неговата болест. Прецених, че вече мога да звъня. Никой. Звънях отново и отново стотици пъти. Не се обаждаше. Минаха 3 дни паникьосана, че не зная нищо за него. Знаех, че ако е добре няма как той да не намери начин да ми се обади. Подсъзнателно вече знаех, че има нещо лошо. Обадих се на негов приятел, който можеше да ми каже нещо. Чух това което вече усещах-още в неделя е закаран в много тежко състояние и е изпаднал в кома и да очаквам най-лошото.

Боже, каква кома та нали в петъка си беше добре, вярно изтощен и уплашен, но чак кома не и кома, плачех и повтарях не и кома. Изведнъж ми просветна и се видях от страни в какво положение се намирам. Не можех да го чуя, не можех да отида да го видя със сигурност имаше някое от децата му там. Не можех дори и на погребението му дори.

Жена му беше способна да вдигне скандал дори тогава. В очите на хората аз бях любовницата. Оставаше ми само да се моля и да чакам новини от прятеля му. И те наистина дойдоха, че се е сябудил, след още няколко дни вече питал къде се намира и какво се е случило. А аз продължавам да звъня и една вечер най-сетне чух гласа му в слушалката.

Цялата треперех. Бях като наркоманка, която си е взела дозата. Говореше малко несвързано, но успях да разбера, че транс. тепърва ще му правят. Поне се чувахме и така прескачам доста време. Направиха му транс. и си казах от тука вече предстои възстановяване. Беше супер изнервен.

Изписаха го. Знаех, че е отслабнал и изтощен, че трябва да се пази и много да яде. Всеки ден с часове говорехме, а по гласа му усещах, че е по-добре. Нямах търпение да почне да излиза, за да го видя. В момента, в който излезе навън не се спря, но вече няколко дни излизаше, беше със сигурност добре, а все не идваше. Не се стърпя и дойде, искаше да ме види толкова силно, колкото и аз него. Като го видях разбрах защо беше притеснен. Пред мен стоеше друг човек. Прегърбен, отслабнал с около 20кг, сините му очи бяха хлътнали навътре, от хубавата му коса нямаше и следа.

С усилие успях да скрия стреса от лицето си и той видя само радостта в очите ми, че го виждам. Точно това имаше нужда да види, че съм с него въпреки, че изглежда зле. И наистина беше така, сякаш любовта ми се беше възродила и исках да му я дам цялата. Исках да го глътна от обич и умиление, че се размина с най-лошото. С коса без коса, слаб дебел, това не променя нищо обичам го още повече.

Сигурна съм, че тоя изблик на чувства му даде нови сили да се бори и възстанови по-лесно и бързо само за 2месеца. Виждахме се всеки път, когато бях на работа и говорехме, говорехме. Не можехме да се наситим един на друг. Заравях пръсти в порасналата му вече коса, не остана местенце по телата ни да не е обсипано с целувки и си давах сметка, че господ ни обича много, затова ни даде втори шанс.

Наближаваха изборите през октомври. Имаше реална заплаха за работата ми, ако спечели точно определен кмет. Страховете ми се оправдаха и спечели този, който ме мразеше, а аз знаех защо-сваляше ме въпреки, че знаеше за С или просто да ме пробва дали съм му вярна. Реших да кажа това на С и се уплаших, като видях с какво настървение и ярост се закани на въпросния кмет. Заради работата си С си е създал много полезни контакти с влиятелни хора. Не ми каза подровности за срещата си с моя шеф. В крайна сметка още съм на работа и аз както и много други хора знаем, че е заради С.

Дойде Коледа, Нова година всичко сякаш беше наред. С си правеше редовно задължителните изследвания на кръвта всеки месец. Доц. Хрисчев се чудеше как е възможно, какъв е тоя организъм, така да се пребори, че да смъкне% на увреждане до 4, което е почти нула. Резултатите му бяха всеки път о кей, като на млад човек.

На Йорданов ден С дойде при мен в работата. През деня беше излизал на лов и беше много изморен, но и доволен, че е било на слука. Както винаги си лежахме прегърнати и започнахме да си правим равносметка на връзката. Признах си, че след време като се обърна назад към годините прекарани заедно, незная дали няма да съжалявам, че не съм се решила на ново начало с него. Децата ще си тръгнат всеки по своя път. Той каза, че мислил преди години за същото, дори ходил да гледа и да купи една къща в подножието на Рила.

Същата вечер остана много по-дълго от друг път, а аз бях супер щастлива, защото времето, което прекарвахме заедно все ми беше малко. Галеше гъстата ми дълга коса и ме уверяваше, че щом сме заедно има много неща още да ни се случват, още много места на които ще отидем. Скоро ще видим неговите внуци и ако е здраве ще видим и моите. Много от неговите приятели не разбирали как е възможно толкова години да сме заедно. Сигурно съм му направила магия. А той пожелавал такава магия като неговата на всички. Колко силно искал да е с мен го накарало да се бори да остане жив. Никога да не се разочаровам от него и винаги да го гледам с такива очи, пълни с обич и нежност.

Нямаше нужда от думи, за да знам какво съм аз за него и какво е той за мен. Все мили и красиви думи и било то мъже или жени всички копнеят да има от кого да ги чуват...

В понеделник отиде пак на София на контр. преглед. Звъннах му да го чуя, каза че тромбоцитите са му станали изведнъж много ниски и го оставят в болница. Няма да си идва ще звънне на дъщеря му да му донесе всичко нужно. Тя живее също в Дървеница. Нервираше се, че само за това го оставят. Чувахме се по няколко пъти на ден знаех, че се успокява като ме чува. Така мина цяла седмица без да му правят нищо. Беше направо бесен, готов да си тръгне на своя глава. Втората седмица почнали да му бият инжекций какви-не знае. Батерията на тел. му е паднала, затова не се сеща да си го зареди. Много мразех да прави така знаеше, че ми е притеснено като е далече от мен и не чувам...

На 20 една приятелка се обади рано сутринта, попита дали съм сама и направо го каза С е починал, получил е кръвоизлив, нищо не е усетил... Минаха вече 20 дни от смъртта на моето момче. Кажете ми хора, как да прима, как да свикна, че го няма. Където и да погледна, където и да отида имам спомени с него... Сърцето ме боли, душата ми плаче, а трябва да изживея мъката си сама тайно от всички. Съпруга ми и не подозира какво ми е на душата.

Мога ли и сега да си сложа маска на лицето На погребението му изчаках всички да минат и отидох, когато вече беше погребан. Душата ми е опустошена. Как всичко се обърна за един миг. Така е още по-трудно да се приеме. Сега съм на 45г зная, че него го няма, че трябва да продължа без него, но не зная как. Той присъстваше във всички мои мечти. Дали това е наказание, защото си позволих щастието да обичам не този, който трябва или пък съм благословена, че имах късмета изобщо да обичам! Пишете ми.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 4 месеца hash: 3e0eb335cb

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

56.   От 52 до номер 55 - сигурна ли си, че мен имаш предвид, защото и аз съм с мъж, който избяга на Коледа от първата си жена - не се бъзикам, честно! Дори и куфари нямаше, шашна просто нашите, защото бях при тях за празниците. Него първо го поздрави майка му и съм много благодарна на тази жена, че не се поддаде на телефонния терор на г-жа бивша. И при нас всички непознати ме обвиняват, но истината е друга - с мен или без мен, този човек щеше да се разведе. Смешно ми стана, защото и при мен дойде на Коледа, едвам му намирахме после куверт да празнува с нас Нова Година. Много хубаво си прекарахме тогава. Стъкмихме за приятелите и пищна сватба и животът продължава. Още обаче не намерих отговор, защо избяга точно на Коледа от бившата. Мъжете, това са много странни птици!

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 9fa5bd78a8

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

57.   Случило се е това,което сама си си избрала.Ти сама си направила избора си да е така.Съдбата ти е предложила изкушение-ти не си устояла,хлътнала си и си живяла двойнствен живот цели 13 г.А е можело да подтиснеш желанието си,да отклониш нещата,нали...или пък да действаш открито и честно.Едва ли мъжа ти не е разбрал(ти казваш,че даже са му казали,пък и той едва ли не е почувствал толкова време) и не е бил наранен от това,че не си лоялна към него.А той е ходил в чужбина да се мъчи за вас да ви обезпечава. Да -ти си слаба жена и егоист защото не си посмяла да се разведеш( било заради децата,заради финансов и друг комфорт които вече си имала,заради срам от хората) и открито пред себе си и света да заявиш избора си и да се разведеш.С каква съвест си си лягала вечер при мъжа си -не знам. Жалко за пропиляното време в криене,страх, нереализирани мечти,аборт на детето от любимия човек и т.н. А е казано:"Не прелюбодействай" Дано душата ти да намери покой след всичко,което си си причинила -на себе си и близките ти.....а и на семейството на любимия ти. чуждата жена: https://www.youtube.com/watch?v=t6Ly9IV2_tc

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 863f746d60

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

60.   Извинявай N 52, грешката е моя, аз съм жена бивша любовница, и в момента живеем на семейни начала, все още е рано за сватба(а и аз съм противник на тези панаири). Иначе пъвия ми пост е с N50, следващия N55. Не знаех че и при теб се случила идентична ситуация. Значи имало нещо вярно в изследванията на социолозите че най-много разводи започват по коледа. Аз знам защо е избягал - непоносима атмосфера от бившата му жена и роднините и в които бяха отишли да празуват коледа. 3 дена скандали и на него му е дошло до гуша.... После изстерии от нейна страна, но вече беше късно - някои хора един път взимат решение, и той е от тях.

 

...

горе^

преди: 12 години, 4 месеца hash: 3e0eb335cb

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

61.   Номер 60, много интересно, защото точно на Коледа и ние се събрахме. Иначе, и аз бях против сватбите и панаирите, но той настоя - да направим шоу на душманите, а и искаше да ме покаже на целия свят и да заяви, че е със сериозни намерения. И неговата бивша го е отблъснала иначе със скандали, много лошо отношение, безразличие доста преди аз да се появя в живота му. Бях му много дълго любовница и не съжалявам, и не се срамувам. Оставих го сам да направи избора си, но му показах, че и моето търпение си има своите граници. Изгледа си децата, каквато му беше целта, но честно казано постъпи тогава глупаво. Жена му продължава да ги настройва срещу нас, макар че са пълнолетни и големи хора. За сега си мълчат, защото ние ги издържаме в университетите, но съм сигурна, че ще отблъснат баща си един ден. Лошото е, че тази жена ги е възпитала да са егоисти като нея самата и не са в състояние да се поставят на мястото на другите. Не, че харесват нея повече. Днес мъжът ми е много щастлив, че все пак е намерил сили да се разведе. Ако беше останал там, днес щеше да е просто още един нещастен и мачкан от жена си мъж на средна възраст, чиито порастнали деца си намират оправдание да не празнуват Коледите с родителите си... Далеч не всеки мъж взима това решение. Приятелката ми е с такъв мъж, той и жена му дори живеят на различни етажи в къщата си, не могат да се гледат и да се понасят. Уж заради децата си не се развеждали, а те са големи. Просто не искат да делят имуществото си. Та този мъж изкара вече 2 инфаркта и приятелката ми не си прави илюзии - третият ще му е последен. Млад мъж, в средата на 40те. Не съжалявам за нищо и нямам гузна съвест. Не разруших семейство, а създадох такова. Днес си живеем щастливо и честито. Всичко е добре, когато завършва добре

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: 9815eada32

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

62.   "Едно от клишетата е, че щом не пие, не ме бие и не ходи по жени не може да искам още. "-ако това е клише значи че не съм единствената заблудена. Не пие не бие не изневерява -факт. Но без любов всичко е блудкав сив безмислен живот. Съжалявам за загубата ти. Това е найстина лош късмет. Да го срещнеш само за да го загубиш.

 

...