Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз лично мисля, че тези хора не се обичат истински. Когато наистина обичаш някой, той ти е напълно достатъчен и нямаш нужда от други. Много малко хора са срещнали истинската любов..

7.   И защо да не бъдем егоисти... особено след години отдаване на семейство, работа.... дори и нещата да са както трябва съм на мнение, че човек трябва да мисли понякога и само за себе си... особено ми допадна коментара на номер 5.... ЗАРА

8.   Здравей, аз също съм на 24 години и мисля като теб. Е, може би не толкова крайно... хората сме така устроени, че да грешим. Моят съвет към теб е да живееш в настоящето, а не толкова напред в бъдещето, че съдбата си прави много жестоки гаври с нас хората и не се знае, някой ден може пък ти да си тази, която ще изневери на съпругът си... Остави принципите и моралът настрана и си живей живота като белите хора.... Защо се тревожите за неща, които не са ви на главата...

9.   Към авторката -Само едно ще ти кажа: Никога не казвай НИКОГА! Не знаеш какво ще ти поднесе съдбата, кого ще срещнеш и т.н... Просто живей за мига и не му мисли много...

10.   Авторке, бях като теб.. казвах си "Моляяяя, изневяра ли? паралелна връзка? Колко са жалки хората, колко са слаби. Никога не бих изневерила, никога не бих простила изневяра и никога не бих била човек, с който изневерятават. Човек си има достойнство, принципи" и дрън, дрън, дрън

После живота ме унесе в дните си и когато забравих за заричанията си ме срещна с мъж, който си имаше приятелка. Накарах го да изневери с мен - не изпитвах даже вина, мислех си, че съм си в правото да се боря за човека, който обичам. Той спеше и с двете ни и на мен не ми правеше впечатление, даже се ядосах като се опита веднъж да ми каже , че с нея няма нищо. Прощавах му! Простих му после много по-страшни неща от това, че спеше и с друга. А после в миг на отчаяние, на тъга, на желание за мъст може би излязох с негов добър приятел и се изчукахме на задната седалка в колата му... не изпитах вина, даже ми хареса.

С другия се разделихме и аз започнах да ходя с приятеля му... сега всички сме уплетени в един много забавен четириъгълник, който не знам до къде ще доведе. и ми е добре. Имам грижовен приятел, страстен любовник, който обожавам и вече за нищо не се заричам, защото само аз си знам какво съм изтърпяла и какви чувства са бушували в душата ми в последните години, колко сълзи съм изплакала, колко мечти умряха и въобще... какво съм преживяла.

Не се заричай! Просто не знаеш колко е изобретателна Съдбата и как здраво ти го начуква отзад...

11.   Хората са се изродили. И аз мисля като теб. Тук някои с много лека ръка казват, че изневярата не е нещо страшно и може би от тяхната си хралупка това се вижда. Но те са ограничени. Защото една изневяра може да доведе до катастрофални последици над един човек. А и е жалко, когато в случаите просто за единия секс се развалят семейства и отношения, градени с години. Такава глупост!

Гледайте с широко отворени очи, когато избирате партньорите си и няма да имате проблеми... Поне аз мисля така. И искам да съм една от малкото, които имат отрицателно отношение към изневярата. Поздравления за историята! Дано авторката никога не изневери на себе си, защото това е още по страшно от обикновената изневяра...

12.   Аз съм на 42 години. С мъжа ми се събрахме след голяма любов. Казвах си че никога не бих обичала друг и никога не бих изневерила дори и в мислите си. Обещахме си, че ако някой някога направи нещо такова, да каже на другия. 17 години почти живяхме щастливо. Дори не можех да харесвам друг мъж, защото единственият образ, който мозъкът ми можеше да възприеме беше неговият. И тогава почнаха неволните "грешки" по телефона, закъсняванията, намеците от доброжелатели за "другата". Питах го вярно ли е, винаги отговаряше едно и също - не! Но това не му попречи да се изнесе от семейната спалня и да започне да спи на дивана, защото "там било по-удобно".

Знаеш ли какво е на 38 години да останеш сама? Да гледаш огромното празно легло и да плачеш до 3 през нощта, а на сутринта да разбираш, че по това време той е разговарял с "грешката" по телефона? Винаги съм си мислила, че ако науча, че ми е изневерил ще чупя, ще крещя, накрая ще затръшна вратата и никога повече няма да се върна при него. Но един ден разбрах, че не усещам дори и ревност вече. Не ме интересуваше коя я и защо се е стигнало до там. Не си мисли, че не се борих за да спася брака си. И въпреки всичко накрая просто почувствах, че вече няма такъв. Останах с него заради децата, най-вече заради малкия, който трудно понесе мисълта да се раздели с един от нас. Приехме компромисен вариант - аз в една стая, той в друга. Нещо като съквартиранти.

След време съдбата ме срещна със свободен мъж, или поне той държеше на това че е сам и необвързан. В началото имаше тръпка, имаше приятелство и разбиране. Доверих му се за всичко. След около година той стана и мой любовник. Знаеш ли какво е усещането да живееш с един, а да делиш с друг? Отвратително. За да изпълня обещанието което дадох на мъжа си навремето и под чийто покрив все още живеех, признах и на него за другият.
Поради това, че живеехме на голямо разстояние се чувахме всеки ден, но се виждахме много рядко - в годината най-много два пъти. Знаех, че няма как да се създадат по-нормални отношения в такава ненормална връзка, но въпреки това си позволих да свикна с него и да започна да изпитвам чувства. Имаше моменти в които усещах неприязън и ревност, вероятно защото го уверявах, че обичам него, а все още живеех при мъжа си.

Какво се случи обаче, когато след третата година реших да се изнеса и да заживея сама с децата си, за да можем да се виждаме, без да изпитваме угризения и двамата? Мъжът ми изведнъж започна да примигва с очи пълни със сълзи, а човека който вече обичах се постара да ме накара да разбера, че не иска да се чувства виновен за дето съм "разваляла семейството си" и започна полека да ми подсказва, че не съм единствена в живота му... И изведнъж се оказах пак сама. Само че този път обезверена докрай и с две тежки обиди в сърцето си. Не мога и да си представя, че ще легна до друг мъж вече някога. Не бих се доверила, нито бих приела ласки или мили думи.

Сега запомни от мен едно нещо - никога, ама никога не позволявай нито на мозъка, нито на сърцето си да има НЯКОЙ по-важен от теб самата. Не оставяй живота и съдбата си в ръцете на мъж, и никога не обичай така, че когато той си тръгне, да си отидеш и ти с него. Защото и аз освен всички мечти и стремежи имах и "идеал за любов". Но той не устоя нито на времето, нито на промените.

13.   Моля ви, спрете като папагали да пишете "Никога не казвай никога"! Що за глупост? Започвате с "никога", а после - "не го казвайте". "Не казвай никога" е правилно.

14.   12, знаеш ли за какво ти е време?

Да излезеш и да покориш този свят, да имаш всеки мъж, който си поискаш (ти решавай дали ще стигаш до интимност или не) Да се забавляваш, да изградиш нещо, което да оставиш на децата си, да си щастлива... да направиш ИЗБОР. Изборът да живееш!

Време е да се събудиш от летаргията си и да видиш колко прекрасен е този свят. И аз имам идеал за любов, но не го обвързвам с образа на мъж, а с едно чувство, което всеки ден ме кара да посрещам изгрева с надежда и изпращам залеза с благодарност. Любовта не означава да си с някой, да се омъжиш за него, да правиш секс с него, да му готвиш и той да се привърже и да сте си заедно - любовта е промяна, предизвикателство, тя е сила, която няма равна на себе си, защото те претворява. Започни да обичаш самата любов, опознай неземните й чудни, смисли, спри да страдаш от влюбванията си и да се разочароваш от хората - тяхна си работа е какво правят. Научи се да обичаш, да обичаш другите и себе си с Голямата любов, с голямото прозрение.
Какво е изневярата?

Нека се опитаме да й дадем определение - да предадеш вярата на някого. А защо да очакваме, че няма да се случи, кой ни го е гарантирал. Човек е едно сложно същество, което има душа и тази душа има свой път, по който се случват най-различни неща, за да я развиват. Някои ни причиняват болка, други ни карат да се смеем до припадък - винаги обаче всичко е за добро, защото всичко ни е полезно.

В болката и отчаянието има нещо красиво - шанса да се изправиш по-мъдър, по-силен, по-щастлив.
Някога си се омъжила, после той е обикнал друга, ти защо не си отиде.. заради децата - осъзнаваш ли сега колко глупаво и невярно е това схващане. децата дали не са се чудели защо татко спи на дивана. Раздялата ви щяха да приемат... бъди сигурна в това! И защо мама плаче, и защо татко е нервен, и защо постоянно се усеща това напрежение? Кой им го е обяснил, кой може да им даде адекватен отговор.

Татко имаше своя начин да изневерява на майка - с алкохол и аз го мразех, защото беше жалък като се прибереше пиян и започваше да се търкаля по пода.. докато един ден не чух как майка ми го убижда, как го малтретира психически. Тя ден след ден беше изпивала енергията му, правеше разни сцени, на какво ли не съм се нагледала. После , една година тя замина на морето да работи и ние останахме с батко ми, да ни гледа баща ми. Той не близна и капка алкохол, беше един такъв засмян, говореше с нас, грижеше се за нас, готвеше. Беше уникално трогателно да го видиш как след цял ден блъскане по строежите се е прибрал, изкъпал и бърка някаква манджа на печката, как ни посреща винаги с "Как мина деня ви?" Когато майка се прибра... той се смачка отново, пак започваше да си подпийва... и така до Коледа, когато станахме свидетел на поредния жесток скандал, заплахи и сръдни и истерии от страна на майка. Тя най-тържествено си събра багажа и понечи да си тръгва - никога не си тръгваше наистина, винаги само заплашваше, че ще го направи, за да може после да играе ролята на благородната, която вижте каква жертва направих заради децата си. Тогава татко й падна на колене и започна да я моли да не си тръгва, а тя стоеше над него и го обиждаше и се обръщаше към нас "Вижте го, гледайте..." Брат ми не издържа, избута я навън и й каза никога повече да не се прибира, а на татко подаде ръка и му каза, че ако още веднъж й падне на колене, да забрави, че има син.

Изкарахме най-прекрасната Коледа в живота си. Мама се прибра след седмица и всичко потече нормално, но татко вече знаеше, че сме на негова страна ако нещо се случи, е го обичаме и се промени - стана мъж на място, стана по-добър, отколкото някога съм мислела, че човек може да съществува. И когато стана такъв и твърдо взе живота си в ръце, майка се смири до него, престана да го унижава, той спря да пие...

Тогава с брат ми решихме да поговорим с него и му казахме, че не е необходимо да остават заедно ако не желаят - беше ни страх, че всичкото спокойствие е временно, че цялата агония ще започне отново и някак се чувствахме виновни. Те оставаха заедно заради нас и ние не искахме да сме причината за техния погром.. а тъкмо бяха тръгнали да се съвземат. Ние вече бяхме големи...
Татко тогава ни каза, че не остава снея заради нас, че ясно осъзнава, че ние вече не сме деца и че утре ще поемем по своите си пътища и само се засмя "Но кой ще я търпи друг тази кобра..?" Той я обичаше и сега двамата изживяват спокойно старините си - помъдрели и по-щастливи!

Не знам защо т разказах това, надявам се все някаква полза да имаш, прииска ми се да ти споделя нещата от позицията на детето, което търпи родителите му да не се разделят заради него и какво всъщост изпитва - вина!

Успех! Съвземи се... Животът е винаги прекрасен ако поискаме да го видим такъв!

15.   Много тъжно ми стана когато прочетох номер 12. Тя може и би е права в последните си изречения, че човек трябва да обича на първо място себе си. Може би е така, но по този начин никога няма да обичаш истински.

16.   10, с тази разлика, че аз не съм си мислила, че не бих била с друг, а се оказва, че в крайна сметка до сега това и не е се е случило. Ясно е, че човек променя мнението си и не всичко е черно бяло, но това хич не може да послужи за оправдание на хората, които май никога не са си го променяли, но са съвсем на ясно с желанието си за "заигравки". Това дали ще се влюбиш в друг е съвсем различно, но пък не мисля, че любовта идва чак толкова лесно ако имаш човек, който ужким обичаш, до себе си. Ако пък секса писва просто трябва да си намериш човек, който иска отворена връзка или трябва да се въздържаш. Не отричам, че много неща могат да се случат, но хора, които така и така си го правят без да се интересуват от това, какво причиняват на други, няма какво да се оправдават с "никога не казвай никога".

П. П. Нали се сещате, че това е противоречие, т. е. все някога трябва да има "никога".

17.   Извиняваи мила ама така си мислиш че това е един филм което си написала да искаш да е така ама накрая всеки свсеки си рови по дупките. Съжелявам ама човекът е така създаден че търси в повечето нещо животинското.
Аз също казвах няма да изневера ама сега доста често го правя с един исъщи. За изневярата
Евгения 32

18.   Какво очакваш да ти кажем света се върти и се осъзнай това е напълно нормално.
Седем години съм била верна ама какво от това един живот се живее любии се обичай мъжете давай им това което трябва, но помни приказката стара че живота е като отвара, отдавай се в всеки отдобен момент.
Какво имаш гадже и като ти каже че е с приятел и какво ти му вярваш ама имаи едно на предвид чеможе и да не е там където ти е каза
Така че обичаи и ще бъдеш обичана ама до кога не се знае.
Живея с мъж от 14 години сме заедно вече като правим секс и на мухите им е скучно, затова си имам малко разнообразие един флирт един секс неочакван ти си знаеш до скоро да влезеш в отбора на издънките изневерите
Така обичаи и внимаваи на мухите да не им е скучно.

Евгения 32години

19.   Има много причини, но те уверявам, че са малко хората, които се женят с мисълта за изневяра. Повечето не мислят, че ще го направят. Ние обаче не сме моногамни, колкото и да ни се иска и природата си казва думата. Плюс това следват разочарования, проблеми и др.

20.   От авторката: Радвам се, че темата е интересна :)
Точно това, че не знам съдбата какво ще ми поднесе, ме плаши най-много. Не искам да се влюбвам в женен мъж или пък на мен да ми изневеряват.. и точно, защото толкова силно не го искам може да ми се случи :D Но пък може и да не ми се. А освен темите, които чета тука, другото нещо, което ме провокира да напиша тази история е, че имам съмнения, че моят приятел ми е изневерявал и е склонен да го прави изобщо.. Много се подава на флирта и на разни жени, които си търсят развлечения..
Пак ще кажа, искам в живота да има истинска любов. Ако мога бих изкоренила изневярата, бих изкоренила провокаторите.. Живота щеше да е далеч по-лесен и приятен, ако хората бяха по-честни и всеотдайни един към друг. От там и колко други неща биха се променили, все пак любовта мисля, че е основното нещо, което ни движи. Всяка една история е изградена около някаква любов.
Кой както го приема, аз се надявам някой ден да имам истинска и споделена любов! :)

21.   Няма истинска любов, не се заблуждавай. Винаги в брака идва момент, в който романтика и любовта са убити от ежедневието. Тогава или изневеряваш, за да ти е по-разнообразно, или се примиряваш. Успех все пак.

22.   Знаеш ли, че и аз едно време мислих така. Сравнително късно се влюбих - на 20, тогава летях в небесата и си виках "никой не е като мен" , бях влюбена, всяка една песен беше за "нас", "Ние" бяхме по-силни от всички, "ние" бяхме различни. Живеех с безумната надежда, че щом сме толкова еднакви, щом сме толкова "ние" няма къде да сбъркам и това ще е човекът на моя живот. Когато другите ми казваха, че след години ще видя, че няма да е толкова розаво , аз си се засмивах отвътре и си виках "да бе"

След почти 6 години приказката се превърна в един кошмар, които биеше повече на аграрна история, появи се другата, моя принц почна да се държи като говедо. А аз затварях очи, понеже все още си мислих, че никога няма да има други като "нас" и сляпата надежда, че всичко ще се оправи. Няма такава болка - болеше от предателство, боли, че се чувстваш като най-големия тъпанар, болеше, че трябва да играеш усмивките си, понеже унижението е публично и всеки копнее за сеир. Болеше, понеже вярвах в щастлив край.

Сега вече няколко месеца по-късно не ме боли вече. Защото все още вярвам, че някой ден ще срещна тази половинка от "нас" , който ще бъде луд по мен и за него ще съм единствената....тогава ще си го взема и ще го направя най-щастливия човек на тази земя, просто вече няма да вярвам, че живея в розов свят и ще заложа на рационалното. А дотогава ще грабя от живота с пълни шепи - ако пак падна, щюе стана пак, но за миг няма да се предам да вярвам.

ФФ

23.   Здравей,
Ако осъзнаеш и съвпада с твоето възприемане на живота, бих си позволил да ти кажа - НИКОГА не допускай някой толкова близо до мислите и сърцето си, че да си сломена от негова постъпка, мисли или държание, които не си допускала, че са възможни да ти се случат. Сложно е да се разбере, но е от моя житейски опит.
Той 45.