|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
A той е толкова добър...
преди: 16 години, 1 месец, прочетена 3103 пъти
Пиша ви своята история от много години насам. Много време имах връзка с женен мъж. Много пъти искаше да се разведе и много пъти не допуснах това. Никога не съм го отделяла от семейството му, никога не съм се поставяла на първо място, никога не съм настоявала да се срещаме.
За този период от живота ми това ме устроиваше. Имах прекалено натоварена работа за да се задълбочавам в каквато и да е връзка. Така си минаваха годините докато един ден не се появи човек с който нещата стояха по-различно. Той ме накара да се чувствам истински обичана и с него всичко е някак си по-спокойно, по-земно, по-истинско от когато и да било. Прекъснах предишната си връзка и заживяхме мирно и щастливо. Да, ама не.
Предишния ми приятел (семейния) все по често звъни и иска да се срещнем. Първоначално не исках. Впоследствие обаче поддадох. Видяхме се и оттогава сякаш потънах в някакъв кръговрат, от който не мога да изляза. Понякога се виждам с бившия си - знам че не бива, но сякаш една част от мен си е само негова и не може да го напусне. Сякаш времето което сме прекарали заедно го е превърнало в моето второ аз и не искам и не мога. Същевременно настоящият ми приятел ... ами той е толкова добър, грижовен, нежен- всичко за което съм мечтала. Много виновна се чувствам. Не мога да го гледам в очите, а и не мога да си представя живота без някой от двамата. Възможно ли е да обича човек двама? Какво да направя за да не потъвам още повече и да изгубя единствената връзка която си заслужава - настоящата?
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 16 години, 1 месец hash: 37fa4335c9 |
|
1. Възможно е, даже повече от възможно. Само който не го е изпитал той не знае за горчиво-сладката болка и тръпка от това.
|
преди: 16 години, 1 месец hash: fe0d2c26e8 |
|
2. Хората по природа сме полигамни въпреки че всички отричат това-търсим непрекъснато обновлението и разнообразието чрез различни средства на флирта, изражението на жестовете,търсим чуждото внимание, искаме да бъдем харесвани и оценявани!
Обвързването само по себе си е вид ограничение което налагаме на действията си в интимен план и това се прави съзнателно въпреки вътрешното ни противопоставяне на оковите които задушават потребностите ни като образно сме определили тези белезници на съзнанието ни като "ЛЮБОВ И ПЪЛНА ОТДАДЕНОСТ НА ЧОВЕКА".
Но тези определения не могат да запълнят потребностите ни защото във времето се заличават и придобиват съвсем други измерения когато вече споменаваме думи като "УВАЖЕНИЕ И ВЗАИМНО РАЗБИРАТЕЛСТВО ОПРЕДЕЛЕНО КАТО ХАРМОНИЧНО СЪЖИТЕЛСТВО".
Непрекъснато сме изправени пред дилемата да избираме и да бъдем избирани-твоят избор е определен от твоите потребности и точно този факт е определящ поведението в конкретната ситуация, като съдник обществото не приема полигамията и налага моногамията като единствен правилен избор-но тук възниква и въпроса за твоята готовност да допуснеш същото развитие на нещата от страна на партньора ти как би оценила едно негово полигамно поведение и тогава ще намериш отговора на вътрешните си терзания защото НЕ ТРЯБВА ДА ПРИЧИНЯВАМЕ НЕЩО КОЕТО НЕ ИСКАМЕ НА НАС ДА НИ ПРИЧИНЯТ!
|
преди: 16 години, 1 месец hash: 5bf6117543 |
|
3. Трябва да избираш, според мен само това е решението. Може да запазиш приятелството си с единия, а с другия да живееш и обичаш.
|
преди: 16 години, 1 месец hash: 5e2207f5a6 |
|
4. Аз съм в почити същото положение. Разликата е, че и двамата ми приятели са свободни. И двамата твърдят, че ме обичат и се чувствам много добре с тях. Знам, че трябва да избера само един, за да не хлопна и от двата стола. Но кой? Момчето, с което първо се запознах, или това, с което нещата потръгнаха в следствие на нещата.
Към авторката: Съжелявам, но найстина не знам какво бих могла да те посъветвам. Просто и аз съм в същата ситуация и се чудя какво да правя. Дано съветите да помогнат и на двете ни. :(((
|
преди: 16 години, 1 месец hash: 6e1e3d8645 |
|
5. Здрвей! Ако си ти. Прочети "Възможно ли е". Ако си ти, знаеш кой съм. Знаеш и отговора на въпроса си. А той е: Скъсай с подтискането на същността си. Бъди себе си, поне пред самата теб. Така ще си в синхрон с чувствата си във всеки момент, с който и от двамата да си. Има неща, които все още не си видяла нито в единия, нито в другия от двама ни. Оценявай с ум, но и със сърце. Животът си е твой и никой няма право да го управлява вместо теб. Желая ти успех в решението. А за мен - знаеш...
|
...
преди: 16 години, 1 месец hash: 497193c9a8 |
|
6. Към номер 5 от авторката: Защо мислиш че знаеш какъв е отговора на въпроса ми? Защо мислиш че подтискам същността си? Защо мислиш че искам да видя всичко и у единия и у другия? Виждам достатъчно можеш да си сигурен. Това, че си затварям очите за някои неща не означава, че не ги осъзнавам, и не ги разбирам или усещам. Напротив.
Започнах от някъде - нарича се право на избор, предполагам че си го чувал. Всеки на този свят има право на избор и всеки може да си позволи едно единствено нещо само на себе си- правото на грешка. Никой от хората който са около нас не биха ни дали това право. Правото да се огледаш в огледалото, в живота си- да не видиш нищо стойностно, ценно, красиво и да поемеш по нов път. Човек може да си позволи правото на избор как да протече остатъка от живота му и дори правото на грешка.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|