Споделена история от Любов и изневяра |
Да се откажа ли от него?
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 3542 пъти
Объркана съм страшно много. Не знам какво да правя, винаги съм гледала несигурно на тези статии и страници, но сега не знам от къде да потърся съвет. Историята е дълга, за това ви благодаря, ако се наемете да четете...
Как започна всичко? Преди четири години, бях десети клас - добро, примерно момиче, отличничката на класа, любимка на учителите, с малък брой приятели, тиха, срамежлива. Той - буен, арогантен, с високо самочувствие за себе си, неорганизиран, безотговорен, лентяй, винаги навсякъде, винаги сред много хора. Намирах го за противен, дразнеше ме поведението му, нямах общи теми за разговор с него, но един ден ни сложиха на един чин. Съучениците ни започнаха да говорят, че нещо някога ще се случи между нас, а аз бях толкова уверена в себе си, че с този човек не мога никога да имам нещо. Но.. съдбата е имала друго мнение.
След известно време в компанията ми, той започна да се държи приятелски с мен, караше ме да се смея, разказваше ми всякакви истории, беше ми интересно да слушам за живота му - тотално различен от моя, с времето се сближихме, станах една от най-добрите приятелки, давах му съвети за проблемите му, той започна да намира път до мен. И накрая се влюбих в него. Той в мен също. С какво ме грабна? Не мога да си го обясня и до ден днешен. Само знам, че той е любовта на живота ми.
Бяхме заедно четири години. Първите месеци на връзката ни бяха като в приказка. Той беше момчето, което целунах за пръв път, момчето, което ме накара да бъда щастлива, момчето, което ме превърна в жена, момчето, което беше част от мен. Аз бях първата му истинска любов.
Но двамата бяхме страшно различни. Абсолютни противоположности. Аз ясно знаех какво искам от живота, той живееше ден за ден. Аз имах вечерен час и колкото и да исках да бъда с него, не оставах до късно, той - беше постоянно някъде с някого навън. И така докато един ден разликите между нас не започнаха да пречат.
Имам ниско самочувствие за себе си, той обаче знаеше кой е, има високо мнение за себе си, харесваше му да бъде желан, винаги в центъра на вниманието. Започнах да го ревнувам, ревнувах го до болка. Съмнявах се в него, не веднъж бях лъгана относно това къде е с кого е,
не можеш да му имам пълно доверие, защото просто той беше такъв тип човек. Моментите, в които разбрах, че един месец е излизал с момиче, за което аз дори не подозирах (но не е правил нищо с нея), момента, в който е заспивал по купони до други момичета, момента, в който едно момиче се е опитало да го целуне, или пък когато му намирах снимки докато танцува с други в дискотеки, ме караха да се съмнявам страшно много. Не ми е изневерявал, но страха, че може един ден да го направи ме побъркваше.
Но проблема не беше само в ревността ми. Приятелите му не ме харесваха изобщо. Те са точно онзи тип хора, които се мислят за великата работа, тоест ''гангстерска сбирка''. Той им се водеше по акъла много. Обиждали са ме не един път пред него, но той винаги оставаше до тях. Винаги избираше тях пред мен. Не се чувствах достатъчна за него, защото за мен той беше най-важният човек, а чувствах, че аз за него далеч не съм такава.
Не казвам, че всичко беше зле. Първата година и половина беше приказка. Обичаше ме, държеше се с мен добре, караше ме се чувствам на седмото небе от щастие, но дойде един момент в живота му, когато той просто стана студен, промени се и тогава сякаш всичките ми страхове станаха реалност.
Той каза, че са намалели чувства му към мен. Започна да излиза още повече, рядко се сещаше да ми се обади и когато му правех проблем за това, че не се сеща за мен получавах отговори от рода на ''Стига си ми държала сметка" или "Няма да се откажа от това какъв съм заради теб". Започна да ходи по казина, загуби доста пари за годините си и аз със всеки изминал ден се отчайвах повече, но не загубих вяра в нас. Продължавах да искам само него и се надявах един ден наистина да остана с него.
Проблемите между нас бяха огромни, скандалите станаха грандиозни, сълзите бяха на възглавницата ми всяка вечер, но не можех да го оставя, правих опити, но след това винаги се връщах. Той ме прие за даденост, в това съм сигурна и осъзнавам вината си. Докато един ден до такава степен бях изтормозена, че започнах да правя нервни кризи и с месеци ме лекуваха с леки успокоителни. Това бе момента, в който той отново застана до мен, помагаше ми, беше ми опора и пак ме накара да стъпя на краката си. Аз обаче си обещах, че ако един ден усетя, че мога без него, този път да бъда твърда, да го оставя и никога да не се връщам назад.
И дойде тази година. Когато на мене вече ми омръзна - омръзна ми от чакане, омръзна ми да се надявам, че някой ден ще се промени, омръзна ми да се чувствам неразбрана и нещастна. И го оставих. Преди 2 месеца се разделихме.
Всичко беше наред, той беше окей с идеята, че ни трябва малко почивка, време един без друг и прие нещата нормално. На мен съдбата ми се усмихна и срещнах момчето, за което всяко едно момиче мечтае - умен, симпатичен, невероятно романтичен, невероятно забавен, ведър, момче което си падна по мен и аз, въпреки обещанието ми да не се влюбвам скоро, се оставих да чувствам. Но бившият ми разбра и сякаш чак тогава осъзна коя бях аз за него, какво бях дала, какво бях направила за него. За първи път от години, той плака за мен, уверява ме че ще се промени, че ще докаже любовта си, че ще бъде момчето за мен. Аз бях щастлива с новия и отказвах да му повярвам. Гледах го как страдаше и искаше да се върна, но се страхувах, че направя ли го отново рискувам щастието си и че пак ще се превърна в жертва.
Сега съм с новия. И всичко наистина е повече от прекрасно. Получавам смс-и за добро утро, лека нощ, пишем си постоянно, заедно сме навънка, дори приятелите ни са от една компания и всички се разбираме. Какъв е проблема? Че него го няма.. Липсва ми, знам че го обичам, сигурно винаги ще го правя, но ЗАСЛУЖАВА ли си? Любовта ми към него е силна, сигурна съм, че и той наистина ме е обичал, просто не го е показвал по необходимия начин.
Не знам какво да правя. Да се върна ли при него? Или да продължа живота си с друг, който ме кара да бъда щастлива? Моля ви дайте ми съвет, защото се чувствам изгубена, сякаш част от мен е изчезнала...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: abc55e68e7 |
|
1. Върнеш ли се при бившия, ще се върнеш и тук, за да пуснеш нова тема с не особено приятно съдържание...
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: a42e1f423c |
|
2. Пътят е само напред и нагоре...
Но не очаквай, че след две години новата ти връзка няма да изстине. В началото е приказката, смс-ите и т. н., после хората свикват един с друг и н са чак толкова влюбени, имат нужда от пространството си, от това да правят и други неща и ако половинката им в този момент наистина обича, тя ще се радва за другия, а няма да държи сметка и да прави муцуни.
Защо хора, когато красивото и розово влюбване, сдобие някаква дълбочинаи се успокои, вие си мислите, че сте нещастни, защото не е както в началото.
Ами няма как да е, защото вече отдавна не е начало.
Успех! Послушай сърцето си ида пострадаш, това означава, че нещо ще си научила.
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: f9bd02892a |
|
3. Точно това щях да ти казвам и аз, което каза номер 2... Аз съм по същия начин, колкото до новата ти връзка.. Ще бъде приказка, но.. отново до един период. Бъди сигурна, тръпката колкото и да е силна в началото, гасне в един момент и само истинската любов е способна да спаси връзката.. Моят съвет е да поговориш с новото момче, да му споделиш, да поискаш съвет, бъдете си преди всичко приятели, кажи му какво чувстваш и към двамата и как стоят нещата... Бъди себе си, ако той наистина те обича, ще пожелае да си щастлива с предишното момче, ще постъпи джентълменски... Защото всяка приказка има край, всяко прекрасно, красиво нещо, което прави днес, утре може да го гледаш в по-различна светлина.. Тръпката от новата връзка е красиво нещо, и на мен ми липсва моята тръпка с приятеля ми, когато нямаше търпение да е с мен, постоянно искаше да се виждаме, пишеше ми за лека нощ и добро утро и прочие.. Но и това си замина за жалост....
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: a1a914fc72 |
|
4. Боже.... вярвай ми, че много си съвпадат твоята и моята история и аз 4 години се измъчих и ние от 2 месеца сме разделени. Не се връщай назад, всичко ще започне отначало.. мъките, съмненията... скандалите. И аз имах един период на двоумене, дали да се върна, защото и аз го обичам все още, и то доста, но просто знам, че няма смисъл. Просто се надявам скоро да се вдигна на крака, защото в момента съм в голяма дупка и много зле се чувствам. Опитай и ще успееш!
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 1b6ea47117 |
|
5. Докато не видиш промяната в един човек, недей да му вярваш когато ти казва, че такава ще настъпи. Мъжете, за съжаление, са лъжливо племе с къса памет. Прави са четирите момичета преди мен. Не си заслужава да се връщаш, а и нали знаеш какво казват хората - ако беше обичала първия, втори нямаше да се появи.
|
|
