Споделена история от Любов и изневяра |
Гледам през прозореца в тъмнината. Няма мисли в мен. Няма викове, бяс, крясъци.
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 2846 пъти
... Да кажеш нещо с думи е толкова лесно, но да го напишеш е... откриване на истини... След по-малко от 2 месеца ще стана на 32 години, мислех че ще получа малко по-различен подарък, получих - изневяра. Самата дума ми е странна, защото никога не съм вярвала, че това нещо съществува. И тя не присъстваше в живота ми, до сега! Думите са силни, характерите слаби. Трябва да съм по-кратка, обоснована и не толкова обстойна - пуста женска рационална-емоционалност... ха ха ха, но какво да направя като съм такава? Какво и да е ето ги идват двата пасажа с моето житие и битие.
Споделям живота си с жена, и да и аз съм жена и независимо на кой свят съм и на която планета - аз съм това което съм и точка. Връзката ми с Б. от 5 години е напълно "нормална" - ха ха ха - като всяка друга, може би. В началото беше всепоглъщаща, прекрасна, пълна... после пак беше същата, но по-спокойна, улегнала, трайна? !? Бяхме двете в нашият си сапунен мехур /или поне аз така си мислех/. Само ние двете сме си важни, двете заедно в този живот /пък и във следващият - пак само мои мисли/, двете без игрички, без драма, без лъжи.
Пропукването на тази моя илюзия стана още на 2-та година, когато започнах да забелязвам една промяна в нея, предвид че тя нямаше опит и контакти със себеподобните и благодарение на моята способност да откривам "забулените мистерии в жените" тя се отпусна, стана още по общителна и открита, започнахме да излизаме и бързо, бързо навлезна в "тайния" нощен живот. На кратко, последваха няколко нейни запознанства с други жени, които и се струваха интересни! За разговор - така казваше. Преди вече ще станат 2 години, може би и 2 и половина не знам със сигурност, от там от където всички идвам, се появи най-интересната за нея жена. Последваха разбира се, караници, раздели, обещания, пак първото. Толкова да намразих шушуканията по телефона, който се затваря аз като вляза в стаята. Стигна се до там, че даже въпросната "друга" вече идваше и я чакаше долу пред блока "Само за 5 минутки да и кажела нещо? "
Била съм наранявана и преди за това и казах, че ще се прибера при родителите ми за да и дам време, а и възможност да изживее това, което смята че не е изживяла. Гадните 4 дни на някаква шибана температура, която не знам от къде се появи през които я чаках да вземе решение със свито сърце, че е с нея, че се целуват, че спят заедно! Но тя ми се обади да се прибера, че не можела да живее без мен, че това било някаква нейна заблуда, че онази е луда, шизофреничка - както казва Б.
Бях най-щастливата глупачка на света, прибрах се, обичах я със всичко в мен и извън мен. Времето минава, живота се променя, борбата става по-страшна. Работа - дали имаш или нямаш - ужасно бреме да живееш само за да си покриеш елементарните битови нужди.
Криза - става още по-зле, уж съм образова, с опит, а работа не мога да си намеря и стоя на някаква забита длъжност в една тъпа администрация на държавно ниво. И плюс гнетежите ми си докарах хубава нервна криза с паник атаки и изтръпнали крайници - ужасни времена, ужасни спомени.
Но из под пепелта на това което бях някак си започнах да се събирам, хората казват "Преминаваш си етапа на годините, живей сега, а не утре. " И толкова много неща може човек да си помисли в такива моменти на болка и слабост, които мога и го пречупват. Но аз бях спокойна поне за едно Б. е до мен... това ми даваше сила.
Преди около 2 седмици най-накрая си намерих нова работа, бавно започна да се възвръща моята самоувереност... до вчера. В 12 ч. на обяд получих смс от Б., която не ми е писала от години. "Мило, емоционално съм зле, трябва да говорим. " Това беше съобщението й. В тази четвърт от секундата в която го четях, знаех какво ще ми каже. Знаех го, и не почувствах нищо. НИЩО. Обадих й се, гласът й беше съвсем тих, плачеше. Не исках да се прибирам, не исках да изкачвам стълбите, не исках да влизам в асансьора, не исках да отключвам вратата. Тя ме чакаше, обляна в сълзи, трепереща... прегръща ме, гали ме, кълне се. Когато ми казва, че от /даже не знае кога точно/ 3 може би 4 месеца спи с онази другата. Не чувствам нищо. Нито мускул не трепва в мен, гледам я, а сякаш виждам някакъв непознат за мен човек. Гледам през прозореца в тъмнината. Няма мисли в мен. Няма викове, бяс, крясъци. Няма омраза, няма тъга, няма, просто няма НИЩО! Сега е 2 и 15 през нощта на другата вечерта след признанието, не мога да заспя, не ми се спи, в главата ми е заседнало едно име. Р. Д., върти се и върти, повтарям го отново и отново. Не чувствам нищо към мен, към Б. към нас... и чувствам ВСИЧКО към Р. Д.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: b1f7ff2142 |
|
1. Много гадна ситуация, но изход винаги има - или прощаваш и продължаваш или само продължаваш, но сама!
Успех!
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: a8208cf011 |
|
2. Жена-Жена е добра комбинация :)
Така поне дори да ти изневерява с друга, няма да забременее, а ти да си мислиш че е от теб.
Иначе кофти.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 0f652ad55d |
|
3. Номер 2-супер коментар:)
Виж, съжалявам, че така се чувстваш, но според мен с всички хомосексуални връзки е така-нямат кой знае какво бъдеще. В една хетеро връзка ви свързват любовта, семейните ценности, децата, грижата един за друг, взаимното допълване. Затова и при тях дори и нещата да не вървят съвсем гладко, хората все пак намират начин да ги изгладят-заради нещо по-висше.
Не ме разбирай погрешно, нямам нищо протув хомосексуалните хора и не ви критикувам, просто изброявам факти.
И все пак мисля, че това което ти се е случило с този човек, е знак че връзкаа ви отдавна се е изчерпала и трябва да си стъпиш на краката и да продължиш напред, колкото и трудно да е.
Orli
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: cb04e76791 |
|
4. Хетеросексуални брътвежи не слушай, живей, дишай, любовта пак ще дойде...
|
|
