Сама на рождения си ден
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 3322 пъти
От доста време следя публикациите в сайта като страничен наблюдател:)

И искам да споделя с вас случващото се напоследък понеже не мога да разбера как стигнах до абсурдното положение, в което се намирам от доста време насам.
Ще започна с това, че имам приятел и живеем заедно, от части проблемът произтича именно от това, но няма да говоря за него.

Като малка ми беше трудно да открия средата, в която да се движа, все не успявах да попадна на истински приятели. Реших, че това е просто проблем на възрастта и е неизбежно всеки "теен" да премине през това. годинките се увеличаваха... от 17, станах на 20, после на 22.... и т. н.... Все си мислех, че все някога ще открия поне 1 истински човек-истински в абсолютно пълния смисъл на думата.

И нали се сещате за оня "прекрасен" момент, в който си сигурен, че си постигнал целта и точно тогава.... шамар:)

Покрай приятеля ми завързах контакти с много нови хора, някои от които доста интересни. Намерих си една приятелка, с която доста се разбирахме, споделяхме си доста неща, вярвах й, забавлявахме се. Тя имаше малко детенце (тогава на 1годинка), постоянно бяхме заедно.

Докато един ден не разбрах, че приятелят ми ми изневерява.... Ще ви спестя драмите.. Ясно е как се изживява подобно нещо... ясно е, че никога не се забравя... Мислех, че в такъв момент е редно приятелите ти да са до теб... Само, че май само аз съм била на подобно мнение.... Оказа се, че всички са знаели.. Включително и дамата, която по горе нарекох "приятелка".. И не само, че са знаели... През цялата тази година докато нещаата са се случвали зад гърба ми... всички са ми се присмивали...

Колко съм била глупава, как не съм се усетила по-рано... и т. н.... Това стана преди около година.... И до ден днешен нямам никаква идея как да се държа към нея и всички останали хора....

Отделно всички останали близки хора се отделиха от мен, може би по моя вина... Толкова бях заслепена от приятеля си, че пренебрегнах всички останали.

Пропусках рожденните им дни, пропусках моментите, в които са тъжни... Реакцията им е разбираема...
Оказа се, че заради фалшиви хора изпуснах истинските.... И сега нямам никаква идея как да си ги върна....
След няколко дни е рождения ми ден... дори нямам с кого да празнувам... Имам само приятеля си... но е спорно дали и той изобщо е мой....

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 11 месеца hash: be8adefc82

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Човек не притежава дори атомите на собственото си тяло (те постоянно са в движение - го напускат и на тяхно място идват нови чрез храната и водата), та камо ли да притежава някого другиго. Докато гледаш на приятеля си и на хората като на "свои" - вечно ще страдаш. Никой не ти се е присмивал - хората си имат достатъчно собствени проблеми, че да се занимават и с тебе. Това че понякога проявяват нездраво любопитство, изразяват мнение и отношение по въпроси, които не са тяхна работа, или си правят весело за сметка на някого, съвсем не означава, че мислят само за него, презират го и т. н. Бъди сигурна, че въображението ти е по-черно от действителността. Отнасяй се добронамерено и ведро към хората. Разказвай им вицове, шегувай се, включвай и самоирония. Тогава всички ще бъдат "твои"! А за рождения ти ден, ако ме поканиш, ще дойда да ти правя компания!

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: c0aeb4b225

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Евалата 1! Към Авторката - съжалявам за нещата, които прочетох наистина е кофти това преживяване! А отделно за приятелите и на мен ми се е случвало да прнебрегвам истинските приятели за нови или по- интересни.. а те са временни и докато търсиш новото и фалшивото.. старото и истинското изчезва! НО те ако някога са били твои истинкси приятели, ако им е пукало поне малко за теб ще ти простят за пренебрежението, понеже в живота стават сякакви "лайна" и никой не е застрахован! Поговори със старите приятели и близки обясни им, че така така преживяла си самозабравила си се поискай им прошка усмихни им се и си върви.. те от своя страна, ако те чувстват още като приятел ще ти се обадят и потърсят! :) така мисля аз

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: be6a47a04f

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Твоят приятел те е правил на глупачка пред твоите познати и приятели. Значи ходи с глупачка в техните очи. Мъж който ходи с глупачка, що за човек е? Може ли да има респект от околните? Или ще го сочат с пръст - този смотаният ходи с една глупава жена. Какъв е извода - той самият е такъв, защото не може да намери нещо по-добро от глупава жена.

 

...

горе^

преди: 12 години, 11 месеца hash: 16bdaf889e

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Твоята история ми е позната. Любовта ми към човека с който мислех, че съм само аз ме накара да отблъсна всички около мен. На нова година бях сама и нещастна, а на него не му пукаше. Вече не съм с него, но всички стари приятели които успях да си върна ме гледат подозрително, което е напълно логично след това което им причиних. Живота е много гаден понякога:(

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: a6a5fad066

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Авторке, поне си си направила извода, че никога не трябва да пренебрегваш хората покрай теб в името на връзката си. Наистина човек не може да притежава друг човек и всеки има право на своето лично пространство и личните си контакти. Аз лично винаги съм съумявала да не игнорирам приятелите си, коаго съм имала връзка. Света не се върти около човека до теб, защото днес може да е до теб, а утре нещата да се обърнат. Та исках да кажа занапред да знаеш да не повтаряш тази грешка, защото виждаш че в един момент оставаш сама и няма никой до теб. А за връзката ти какво да кажа... времето ще си покаже дали имате бъдеще заедно. А бъдеще ще имате ако му простиш, ама наистина да му простиш грешката и да не му я натякваш никога. Пък той ако държи на теб, няма да я повтори. Doriana

 

...