Споделена история от Любов и изневяра |
Любовта ни и досадните натрапнички
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 1965 пъти
Здравейте! Пише ви едно много притеснено момиче..
Аз съм момиче, на 19 години, причтелят ми е на 22. Като цяло заедно сме от половин година, а се познаваме и сме близки от 4 години.
Ще разкажа набързо, за да разберете горе-долу нашия случай. Учехме в едно училище и винаги сме имали дълбоки симпатии един към друг, от 2-3 години той се мъчеше да предприеме нещо с мен, но аз все се дърпах, защото знаех, че няма да се получи.
След като той се изучи, замина за чужбина да учи, но след една година се върна. През този период винаги като се прибираше, се срещахме, излизахме си да се виждаме. Но нищо отново не предприемахме - аз, заради страха си, че като е далеч от мен мога да го загубя, а и може да се появи друга, а той не предприемал нищо, за да не страдам като заминава.
Е върна се от чужбина, отново си живеем в един град иии нещата се получиха. Вече сме заедно от половин година. Наистина много се обичаме, нооо знаете как в началото на една връзка всичко е чудесно и после изведнъж нещата охладняват (поне при мъжа).
Та така стана и при нас, знам че ме обича много, но той поохладня, вече не тръпне така за мен, може би, защото вече съм му сигурна в ръцете. Абе важното е да ме обича пък... Въпросът е, че преклалено много момичета са го обсебили и са "влюбени в него", не знам доколко е любов или женско его - манията да го спечелят, но те просто не се отказват...
Това ме влудява просто.. Не им обръща внимание, но знаете, че човек, когато не се откаже рано или късно получава това, което иска.. Факт е, че той не ги отрязва, не им е казал да престанат, но истината е, че той просто не контактува с тях. Знам, че ме обича безкрайно много, от години си знаем чувствата един към друг ии очевидно е съдба, след като след толкова много премеждия ние така или иначе се събрахме..
Да не пропусна да кажа, че аз си имах приятел миналата година, той като беше в чужбина. Просто се мъчех да продължа напред, но не се получи и се разделих с бившия си. Както и да е.. Сега след няколко месеца се пада да се разделим, вече няма да живеем в един град, ще имаме нови работни места, аз ще ходя да уча, той също...
Знаете "далече от очите, далеч от сърцето" Аз съм неуверено момиче ии просто прекалено много се боя, че ще го загубя, че ще му омръзна, че друга ще го вманиачи, ще го спечели, че няма да се откажат от него там, че ще се опитат да ни разделят, боя се най-вече от това да не би да е имал фантазии, изграден идеал в мен, който след като вече тръгнахме, аз да не потвърждавам и затова да се отдалечаваме малко по малко.
Боя се да не го изгубя, толкова години и време и чувства пропилях по него, а сега ако ме изостави, защото е осъзнал, че не съм това, което е искал и си е мислил, просто ще съм съкрушена...
Това е най-големият ми страх, наред с тези глупави момичета, които не се научиха, че обвързан мъж не се пипа...
Дайте ми моля ви съвет, успокоение, поощрение, надежда...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 8ffd91cade |
|
1. Мила, страхотно е да изпитваш такива чувства и такава вяра! И да, за съжаление боли, когато започнат разочарованията едно по едно, леки или по-тежки. Не мога да дам съвет, съчувствам ти за положението, в което си! Трудно е, но с времето ще разбереш дали си заслужава да се тормозиш. Ами той? Дали и той така се тормози? В крайна сметка има една много хубава приказка, която е и много вярна, но за съжаление невероятно трудна за следване: "Никога не позволявай на някого да бъде целият ти свят, защото, ако този някой си тръгне, оставаш без нищо"! Да го кажем така - намери си някакво хоби или 2 или 3. Занимавай се с различни неща - танци, спорт, каквото си искаш... Не се вманиачавай и потърси уникалните и красиви неща в себе си! Успех!
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: b9e844728f |
|
2. Благодаря ти за подкрепата, номер 1! И аз го мислех това с хобитата и да, намерих си занимания, обаче пак не ме разсейват. Наистина е лошо някой да стане целия ти свят.. Просто гледах на това момче като на изпратено от съдбата, сякаш бяхме един за друг, сякаш ни беше писано, докато с никой друг не ми се получаваше, съдбата нон-стоп ме тикаше при него, постоянно ни срещаше случайно наляво-надясно... Трябва да оцелеем, но това зависи от него вече... Дано да оцелеем, наистина се виждам с него занапред, просто трябва той малко да си помръдне пръста
|
|
