Кое е най доброто решение? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124633)
 Любов и изневяра (30687)
 Секс и интимност (14696)
 Тинейджърски (22078)
 Семейство (6786)
 Здраве (9790)
 Спорт и красота (4786)
 На работното място (3376)
 Образование (7450)
 В чужбина (1712)
 Наркотици и алкохол (1131)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1773)
 Други (19410)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Кое е най доброто решение?
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 1911 пъти
Здравейте, имам огромен проблем който в момента е превзел начинът ми на живот и съм много объркана.

Аз съм на 23г. и с мъжът ми се преместихме да живеем в по голям град търсейки переспектива за работа, но напуснахме семействата си, роднините си и всичките си приятели. За съжаление само той успя да си намери работа, а аз не и така година и половина търся но ненамирам!

Имам добро образование но пак не се получава. Работила съм преди на няколко места но започвам да си мисля че нямам ксмет, защото навсякаде ме прецакваха и се налагаше да напускам. Имаме доходи колкото да преживяваме за най важните неща и до там. Неможем да си позволим каквото и да е. Чувствам се като затворник защото си седя вкъщи по цял ден нямам никакви познати тук и сме си само двамата. Усещам страх и осъзнавам че немога да живея в този град, че тук не ми е мястото! С всеки изминал ден ми липсва родното място и най вече близките ми, и честно казано нейздържам тук.

Планираме деца след 1-2 години но не си го представям да сме в този град, далеч от всички. Но знам че ако се върнем, шансовете да си намеря работа са още по-малки на този етап, но поне ще съм заобиколена от хората които обичам. Преди нямах работа, но имах стимул да търся, но постоянно като получавам откази, аз вече не вярвам че ще намеря и става все по зле положението!

Смятам че живота се живее веднъж и ако не си с хората които обичаш какъв живот е тогава, знам че няма нищо лесно в тоя живот но аз искам да започнем да живеем в нормални условия а не да усещам че времето минава, докато сме далеч от всички, с никой необщувам освен с мъжът ми и вече се чувствам като друг човек а не съм аз!
Та така, много бих се радвала ако получа някакъв съвет....

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 11 месеца
hash: d080d86262
гласове:
1 2 3 4 5
  (305911 гласа)

1.   С работата не е лесно, но какво ще работите, ако се върнете? Не си мисли, че близки, роднини или приятели ще ви помогнат, най-много да ходиш всеки ден при майка си да и се жалваш - това може и да те поуспокои, но няма да ти оправи тотото. Пак ще се свивате - каква е разликата, освен, че ще си сред хора, които обичаш? Битовите проблеми вероятно ще ограничат този кръг. По-добре продължавай да търсиш, важното е да сте самостоятелни, а и не забравяй, че колелото се върти.

 
  ...
преди: 12 години, 11 месеца
hash: afef8c4476
гласове:
1 2 3 4 5
  (252444 гласа)

2.   Говори с него. Сподели му всичко това, което си написала тук и обмислете заедно алтернативните варианти. За мен това с отиването в по-големия град не винаги е решение. Клишето ''по - големите перспективи за работа'', ти сама виждаш, че е преувеличено, но за сметка на това по - големите разходи са си съвсем на лице. Предполагам сте и на квартира. Не, че има хора, на които животът им потръгва нагоре, но около мен поне повечето такива са все оплакващи се. Имам приятелка, която живее с мъжа си в столицата. Имат детенце, работят и двамата и такова чудо настава, когато трябва да взимат малкия от градината, а и двамата не могат да излязат. Нямат роднини там, близки приятели още по - малко, а това е най - жалкото... да нямаш човек, който да ти помогне в такива ситуации. Но така или иначе разговаряй с мъжа си, с него трябва да обсъждаш тези неща. Успех!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker