Колкото и да ме нарани, не мога да спра да мисля за него
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2914 пъти
Здравейте! :)
Аз съм младо момиче и в момента сякаш съм изпаднала в дупка, защото не знам как да постъпя. И така... моята историяе следната. Преди 3 години срещнах моята първа любов, той е с 15 години по-голям от мен, но въпреки това много си паснахме. Още от началото отношенията ни бяха супер страстни, постоянно бяхме заедно, правехме секс или по-скоро любов, усещах найстина, че ме обича, за 6 месеца ми предложи брак и въобще връзката ни беше тотална приказка! Но в един момент започнаха проблемите.

Много силно го обичах и го ревнувах страшно много и за това и се карахме. Бях супер несигурна и уплашена да не го изгубя, да не ми изневери, без него не можех да дишам. Когато бях разтроена, достатъчно беше да ме гушне и всичко се оправяше. Аз бях много темпераментна и емоционална, карахме се всяка седмица, той правеше нещо тъпо, аз се разтройвах, карахме се и пак се сдобрявахме.

Какво ли не му причиних търсил ме е посред нощ, защото съм си тръгвала от общото ни жилище, докарвала съм го до лудост, обиждала съм го. Найстина правел е много глупости, може би защото за своята възраст е свикнал да е егоист.. не знам. Естествено, отнасяла съм се много мило и любвеобилно към него във всяко едно отношение... толкова го обичах... Но дойде един момент в който той ме заряза, понеже това беше пъвият мъж с който съм била, след преглед открих, че ме е заразил със полово-предаване болест и точно тогава той ме заряза, не пое никаква отговорност.

Обяснявах му, че е заразен, че тр да се лекува, но не ми вярва и до ден днешен. Въпросът е, че работим заедно и се виждаме често. Сега той се държи много мило, но не изглежда, че иска да се извини или нещо от сорта. Имаше няколко краткотрайни връзки след мен, усещам, че сякаш още съм му слабост.

Проблемът при мен е, че имам сериозен приятел от 2 години, точно след като се разделихме. Това момче ме обича, държи се супер мило, не се караме, но сякаш ми липсва тръпката, истинската любов, просто не е същото както преди. Освен това не спирам да сънувам бившия си, постоянно мисля за него, побърква ме, когато го видя ми се обръща стомаха, знам, че след толкова време още имам силни чувства, но ме е страх да му призная, страх ме е да се съберем пак, страх ме е, че ще ме нарани пак и ще ме изостави пак. Страх ме е, че когато се сетя за него се променям, засиявам, усмихвам се. Не искам да се разделям със сегашния ми приятел защото съм сигурна с него. Толкова съм объркана...

Според вас заслужава ли си да предприема опити да се върна към миналото или не... Осъзнавам перфектно, че бившият ми не е сериозен, отговорен, малко си пада бохем, но ме кара да се чувствам така, както никой др не ме е карал. Ако вие бяхте изправени пред подобна ситуация, как бихте постъпили?

Monic

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 10 месеца hash: cb45e403ce

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Здравей! Много добре разбирам за какво говориш. Но моя съвет е - миналото трябва да си остане минало. Сега имаш дълготрайна връзка, щастлива си, не разваляй нещата. Недей да се връщаш назад. С това едва ли нещо ще постигнеш. Опитали сте, не се е получило, страницата се затваря и се гледа напред! Не е добра идея да повтаряш едни и същи грешки. Запази хубавите си спомени с въпросния човек и продължи живота си. Успех!

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: cb6c555dfd

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Сигурноста в една вразка не прави никого щастлив. Моят съвет е огледай се за друг.

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: e6ebe93820

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Я се върни при първия защото те е карал да се чувстваш така, както никой др не те е е карал. Ти за него си специална и ще те подкара както преди, ама тоя път с нещо по-заразително. От друга страна сегашния какво може да ти даде, сигурност?? За кво ти е като я няма тръпката. Щом не го сънуваш заеби го, виж друго нещо си е първият, щом те е търсил посред нощ тва е силен сигнал не го пренебрегвай. Вие още се обичате ама той не знае, затова му подскажи т. е дай му некви ширети, че имаш още тръпка и понякога изтръпваш при спомена за него. Обясни му също че не си толкова плитка а си с дълбоки чувства с които може да го заринеш от тук до Париж и обратно. Мисля ако се съберете с първият ти приятел ще си на седмото небе и то само от едно гушкане. В края на края пачангата си е твоя и я заслужава само този с тръпката, другото момче щом е добро ще си намери някоя друга и не мисли за вина защото по тоя начин му направиш услуга, мерси

 

...

горе^

преди: 12 години, 10 месеца hash: 2ab2aa999a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Тръпката, мойто момиче, си отива след време. Сега, с този акъл, бих предпочела сигурен и стабилен мъж до себе си. Който те кара да тръпнеш, но "тръпне" и други, ще си остане такъв. Ти избирай - болести и тръпки или спокойствие и сигурност. Аз само заради половата му култура бих го забравила завинаги.

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: 4aa5d463e1

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Много добре те разбирам, аз бях и още съм в същото положение - обичам го прекалено много и ме е страх да не го изгубя... И ние така се карахме много много често, 2 дни сме добре, останалите 5 се караме, но ще ти кажа, че няма смисъл. Не си хаби нервите по човек, който е безотговорен и не го е грижа за теб, миналото си е минало, намерила си много по-стойностен човек от бившия... знам, чувствата са най-лошото нещо, когато обичаш силно някого и не можеш да спреш да мислиш за него... колко по-добре щеше да ни бъде ако просто нямахме такива... не чувствахме нищо :( но дори в момента да съм с него бих предпочела спокойствието и сигурността пред всичко друго! Успех!

 

...