След годежа – брак или раздяла?
преди: 16 години, 17 дни, прочетена 7994 пъти
Ето моята история. Аз съм на 34 г., тя – на 28. От две години сме заедно. Три месеца след като станахме двойка, заминах за чужбина твърдо решен да остана да живея там. Имах престижна работа и жилище, заплата 2х средната. Завършил съм зад граница и имам там добри възможности за реализация. Не исках да я взема, докато не спестя малко пари и не се устроя. Нямах големи надежди за връзката ни, тъй като бяхме много малко време преди това заедно. Приятелката ми обаче държеше на мен и дойде на гости за месец. Въпреки, че работех нощно време и през деня спах т.е. виждахме се рядко – съвместното ни съжителство се оказа не без проблеми. Разделихме се раздразнени. По-късно ми призна, че не е успяла да си изясни, дали я обичам, причината за която всъщност е дошла.

След това аз се прибрах за малко, но без да ? кажа. Получи се страхотна изненада. Всичко беше идеално, с изключение на това, че беше почнала работа и не бяхме заедно през деня. Запознах я с моите родители. Всички мои приятели и роднини я приеха веднага. След половин година отново се прибрах за две седмици. Всичко и този път беше нормално – признания в любов, планове за бъдещето, дори поиска да си направим бебе.

Лятото дойде отново за един месец. Междувременно аз си мислих, че тя споделя моите намерения за съвместен живот в уредена западна държава с легален статут. Заведох я на екскурзия и на върха на Айфеловата кула и предложих брак. Тя прие без да се колебае. Решихме да си дадем време и насрочихме дата на сватба за идващата пролет. На това наше второ, макар и този път кратко съвместно съжителсване и двамата си дадохме сметка, че не сме един за друг. Аз бях зает с търсене на работа и с четене на специализирана литература, а от нейна страна никакво разбиране, никаква заинтересованост да учи език – задължително условие, най-основното, което трябва да се знае ако се живее и се търси работа в чужда страна. Половината от престоя ? прекарахме в спорове и всеки си правеше, каквото си знаеше. Преди да си тръгне, дори е мислела да остави годежния пръстен...

За тези две години, заедно сме били като цяло по-малко от седем месеца. В останалото време – редовно тел. обаждания, SMS-и, имейли. Въпреки дългите раздели с тези разговори успявахме да поддържаме връзката, дори да я заздравявамe. Що се отнася до сексуалния ни живот – той е безупречен. С нея се чуствам великолепно, тя сбъдна всичките ми фантазии. На нея също ? е приятно винаги, но го определя: „секс като секс“.

Наясно сме, че сме пълни противоположности. Неин sms:„ ..и двата очакваме неща един от друг, които много добре знаем, че няма да получим. Не знам защо продължаваме, и да вярваме в обратното!“. Явно и двамата сме открили по нещо един в друг, което ценим и знаем, че рядко се среща. И затова никой не иска да прекрати връзката. Но за да вървят нещата, винаги единия е трябвало да отстъпи. Щастливи едновременно не сме били – все някой се е налагало да направи компромис.

Оказа се, че през всичкото време се е надявала да успее да ме убеди да се върна и да живеем в България. Как е възможно да постигнем обща цел, когато единия работи в друга насока и то подмолно?
Аз държа на семейството, на финансовата сигурност, на благополучието. Тези неща са заложени в ценностната ми система и с тях аз никога няма да направя компромис. Тя ми даде да разбера, че не е в състояние да поддържа домашния уют, за който аз мечтая. Обратно: тя не е в състояние да се лиши от лукс, светски живот, от „задължението“ към родителите си, което ? е втълпявано системно от малка и се изразява в това да е до тях и да ги „гледа“ на старини.

Най-странното е, че тя няма никаква визия за наше общо бъдеще. Междувременно записа магистратура (която в ни най–малка степен ще ? признаят в чужбина). До дипломирането ? остават още 8 месеца в най–добрия случай, а може и повече. На моите настоявания напоследък да идва вече при мен (и да се връща само за изпити) тя заявява, че докато не завърши започнатото не тръгва никъде. А вероятността да дойде след като завърши определя на под 50 %. Всички нейни приятелки и роднини от самото начало не одобряват връзката ? с мен. Тя няма как да не се влияе от тях. Не ми е ясно все още – тя съмнения в мен ли има или под въздействие на майка си не иска да напусне България?

Ето, как стигнахме до Коледа 2008/09. Дойдох си за празниците за две седмици. Бъдни вечер бяхме в моя град, при моето семейство. Веселие, подаръци, софра, всичко както си му е реда. Но до тук – всичко нататък тръгна на опъки. На следващия ден тя замина при техните за два дни, през които трябваше да бъдем разделени, тъй като техните не искаха аз да отивам. На следващия ден ми се обади да отида да я забера. Казах ?, че това ще е добра възможност да запознаем родителите си. След като тя пита своите и те отказаха, въпреки това отидохме. Качих се сам. Родителите ми останаха в колата и се разбрахме да се качат само ако им се обадя. Обаче годеницата ми видяла колата и че те са вътре и ме посрещна така студено, че ми се подкосиха краката. Вместо да тръгне с мен, тя ми върна коледния подарък, каза ми да си заминавам и че се връща в старата си квартира (а само месец и половина преди това се беше преместила, тъй като аз имам празна гарсониера в града, в който живяхме).

На следващия ден се оказа, че въобще не е имала намерение да се мести, тъй като аз ? се обадих да питам кога да ида да си взема ключа. За два дни се премести. Обадих ? се да питам, дали ще празнуваме заедно Нова година - категоричен отговор "не". Но след като ? дадох да разбере, че това тогава ще е края, тя склони. През следващите дни, въпреки че тя доминираше, си изкарахме добре. В навечерието, преди да замина, отпразнувахме втората си годишнина. Вечерта беше запомняща се и даваше надежда за едно ново начало, отколкото сигнали за край. НО, когато тръгвах, видях че е оставила годежния пръстен!

От тогава насам продължаваме да поддържаме контакт, но моето огорчение е нестихващо. На Коледа аз си мислех, че съм с жената на моя живот, а само няколко дни след това, тя ми дава да разбера, че ? трябва още страшно много време докато си изясни това за себе си.

Как да постъпя? Дали ме обича още? Да продължавам ли да се надявам, че може да дойде при мен или раздялата е логичното продължение...??

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 16 години, 17 дни hash: e434b410a3

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Според мен сте твърде различни и колкото и да се обичате, и колкото и пъти да се събирате винаги ще се карате и разделяте. Съжалявам, но явно просто не сте един за друг. Но ти ми се виждаш доста свестен така че по-добре да продължиш напред и да откриеш някоя, която ще има близка до твоята ценностна система и заедно ще живеете дълго и щастливо като в приказките. УСПЕХ!!!!

 

...

преди: 16 години, 17 дни hash: f32cf64d2b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Основата на вашата връзка е перфектният секс, но това не е основното. Намерете си жена там където сте се устроил и спрете да искате годеницата ви да бъде с вас. Вие не сте един за друг и само излишно се наранявате.

 

...

преди: 16 години, 17 дни hash: cc1f046d28

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Какво да ти кажа. При мен има подобна дилема. Преди 3 месеца се запознах с моя приятел. Той се върна в България след 13 години в чужбина. Аз отначало не исках да започвам връзка, защото знаех че в един момент може отново да поиска да замине, а аз не искам да напускам България. Тук си имам всичко, което ми трябва, тук са и близките ми. Отначало той показваше че му харесва тук и аз реших че е решил тук да си остане и дадох шанс на връзката ни. От няколко дни обаче той вече прави планове как да заминем за щатите и там да живеем, а аз още отначало бях честна с него и му казах че не искам да напускам родината. Той обаче като че ли е изчакал нещата да се задълбочат, за да не ми остави избор. Мислел си че като ме заведе на екскурзия там ще ми хареса и ще искам да остана. Само че аз не искам и още отначало му казах. Така че когато единия дърпа насам, другия натам нещата са трудни. За сега при мен нещата се успокоиха, но не знам до кога. Всички му натякват как е сбъркал като се е върнал и той се влияе, а преди това той сам е решил че иска да се върне. Така че съвета ми към теб е да не я насилваш да живее там. Щом не иска да заминава не можеш да я принуждаваш. За това се получават вашите разправии. Всеки трябва да направи компромис с нещо и така нещата стават трудни и дразнещи. Поговорете отново сериозно и недей ти да определяш живота и. Щом и харесва да учи това нека го учи какво като няма реализация в чужбина, тя явно иска да си живее тук.

 

...

горе^

преди: 16 години, 16 дни hash: 9316e785ed

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Мисля че тя не е жената на твоя живот. Ако те обича наистина не й трябва толкова време, а и да не говорим, че явно не сте "заедно" от скоро. Мисля, че тази връзка ще ти донесе нищо друго освен угорчения.

 

...

преди: 16 години, 9 дни hash: ba619b1b80

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   РАБОТЯ В ЕДНА ВИНАРНА. СКОРО ПРИ НАС ПОСТЪПИ ЕДНО МОМИЧЕ КОЕТО Е БАЯ ЗЛЕ В СМИСЪЛ ЧЕ Е МАЛКО ГРОЗНИЧКА. НО СЕ ОКАЗА ЧЕ СЕ ЧУКА МНОГО. МНОГО ОТ КОЛЕГИТЕ Я ЕБАХА ИСКА И МЕН НО АЗ СЕ ДЪРПАМ. КАК ДА СЕ ОСВОБОДЯ ОТ НЕЯ?

 

...