С истинската любов е като с призраците...
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2478 пъти
С истинската любов е като с призраците - мнозина говорят за тях, но малцина са ги виждали!

С бившият ми приятел , с когото бях една година се разделихме преди около 7 месеца. Обичах го неописуемо много и наистина давах всичко за него. Търпяла съм ужасно много относно връзката ни. Удрял ме е не веднъж, държал се е арогантно и грозно, изневерявал ми е , което в последствие след раздялата ни разбрах и т. н. Разделихме се на 18-тият ми рожден ден и това остана наистина голяма рана за мен.

Измина доста време, в което го виждах с различни жени и някак свикнах с това. Аз така и не успях да го забравя, сънувам го постоянно боли ме още. Снощи в дискотеката бяхме на една маса по ирония на съдбата. Цяла вечер се опитвах да не го поглеждам и мисля , че успявах , но накрая на вечерта ме дръпна с думите " Защо не ме поздравяваш дори "? При което аз му отговорих " Не си заслужил " а той ми каза " Имам да ти казвам много неща " а аз му казах , че не е нужно не искам нищо да ми казва, но отново с течение на обстоятелствата от общите приказки в дискотеката излязохме да говорим навън.

Тогава той ми каза, че иска да ми обесни много неща относно нас и това , че иска да го поздравявам. Каза ми как майка му умирала за мен и всеки ден му казвала , че ме е видяла някъде. Отидохме после да пием кафе отново говорихме общи приказки общо взето , но на мен ми се плачеше почти през цялото време. Когато му казах " че го ненавиждам за всичката болка, която ми е причинил и , че нямам желание да го поздравявам или каквото и да било и , че това че пием кафе не означала , че ще сме добри познати дори. Изпрати ме и започна да ми говори така както някога ми говореше , вътрешно се разкъсвах от болка и тогава му казах , явно не си обичал така както аз съм те обичала и не си бил нараняван така както ти ме нарани, затова не разбираш защо те ненавиждам и защо не желая дори здрасти да ти кайа обърнах се и заминах.

Прибрах се вкъщи и започнах да плача , защото всъщност го обичам. Тогава той не ме привлече сексуално по никакъв начин , исках просто да го целуна и прегърна липсва ми. Не искам да се оправя с него и никога няма да повторя грешката да съм с него , но го обичам. Незнам какво да правя , всеки ден си задавам въпроса колко време трябва да измине за да го забравя.? Толкова ли много го обичам , колкото си втълпявам? Силен човек съм и успявам макар и трудно да преживявам нещата , но това немога.

Дали болката ми е голяма или любовта към него? Защо след като толкова много ми е причинил , аз все още искам просто да го прегърна? Немога да си отговоря на тези въпроси, моля ви помогнете ми вие с вашето мнение и съвети. Благодаря предвърително

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 10 месеца hash: 9a4ff4c4f2

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Спокойно ще мине време и ще се появи нов човек. Притеснителното е, че и следващият ще ти посяга, и следващият .. и .. и.. Научи се да се обичаш. Желая успех!

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: 10cd86e1bc

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Здравей мила аз само искам да те поздравя за силата която си вложила за да направиш тази среща и да изречеш тези думи. Знаеш ли като прочетох за кафето което сте пили незная инстинктивно си помислих че отново си му се вързала на сладките думи и тн но като продължих да чета наистина бях впечатлена от това което си направила, защо ли, защото знам колко е трудно да направиш подобна среща. Аз също сам имала подобен случай, тоест след болезнена раздяла за мен ми е задаван въпроса "Защо дори не ме поздравяваш ", но аз нямах смелоста да застана пред него и да му кажа това което ти си казала а беше точно така, знаеш ли по ирония на съдбата това се случи когато и аз бях на 18 год. ще ти кажа при мен как се разви живота, може би това ще те обнадежди. След като го изстрадах, за мен дойде нещо като ново начало гледах просто да си оправя живота въпреки че постоянно научавах неща за него, беше неизбежно, 1 година след раздялата ни се преместих в по голям град станах студентка, започнах работа, имах няколко връзки с несполучлив край, сега сам на 23 завършвам тази година своето образувание, намерих любим човек който ме цени и обича, и сам изпълнена с мечти и мисля че тази моя пагубна връзка ме направи по силна. Просто се изправи и си повтаряй с всеки изминал ден по силна от вчерашния мога да го забравя. Гледай напред и немисли за него, живей си живота и ще видиш как в 1 момент просто ще си помислиш ей аз вече не мисля за него не ме боли и ще се почувтваш одовлетворена от себе си си. Успех и наистина те поздравявам за силата и разума които си вложила :)

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: 8b7c538189

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Офф, ... миличка, ти си го обичаш! ;) Запитай се, защо искаш да избягаш от него? И... има ли причина да го правиш, когато той може би вече се е осъзнал? ! ... Мoже би той не е същия човек като преди! Представи си, че през цялото време, докато сте били разделени, е разбрал колко е сгрешил спрямо теб. За държанието му, ясно е, че е си e почти непростимо, да ти дигне ръка, да ти изневери, за кой сe е мислел? Нима за него всичко е било игра? Да, може би същите въпроси са минавали и през твоя ум, е не забравай, че никой не е безгрешен! За лошото му държание няма никакво оправдание! ... Освен ако не си е взел поука, ако не е решен да ти докаже любовта си, да се поправи в твойте очи. Ако е? Ти били му позволила? ... :) Хах, за духовете и любовта :)) Истинската любов, наистина e рядкост, тя е като един диамaнт, на сред море от лъскави стъкълца! ... :D Я я откриеш, я не! Ако ти е писано, се случва, ако не, си в постоянното и търсене в различни хора! ... Като за някой имаш предусещания :) И когато я намериш, когато се случи, ще я усетиш, че няма да искаш да се откажеш от което обичаш! Няма да можеш да махнеш с ръка и продължиш ей така напред, защото ще виждаш себе си, свързан/а с което обичаш. А знаеш ли какво им е на призраците, същото което и е на истинската любов :) Когато я няма, ние я искаме, викаме я, питаме за нея, но когато тя се появи, се страхуваме и бягаме! ... Като при призраците :D Мисля си, че той не е знаел какво иска, нито какво има с теб! Когато те е изгубил е разбрал, колко глупав е бил. Бил е с други, но те не са били теб, затова и не се е задържал с никоя! ... Хммм... и двете са големи! И болката и любовта ти... Любовта защото той живее в сърцето ти :) А болката, никой не го боли, за друг, ако той не е важен за него, ако с нещо не го обича. В теб има страх, че ако се върнеш при него, той може да си позвили да те нарани още, а ти не си излекувана от спомена за предишната болка! Чуй ме :) Смелостта, не е липсата на страх, а принципа, че в теб има нещо по-силно от самия страх! А какво по-силно от любовта! ;) Не губиш, ако му дадеш един шанс, да поговориш с него, и да му кажеш, че ако опита отново да прави същото като преди, дори веднъж да е, ще го зарежеш веднага! Би било достатъчно, за да види, че ще трябва да си заслужи шанса, който си му дала, и да ти докаже че се променил, както и свойте чувства :) Ако той нямаше чувства, никога не би искал да поговори с теб! И както ти мислиш и го сънуваш, може би той така теб. Но е гордостта му, не му позволява да пречупи малко характeра си, за да си признае че те обича, и че е сгрешил!!! :) Истинската любов е точно което си описала, желанието не да искаш някакъв си секс, а да искаш да го/я прегръщаш и целуваш. Да го/я усетиш, до себе си. Ама за да е съвсем истинско, необходимост е и да е споделено. ~winterfire~

 

...

горе^

преди: 12 години, 10 месеца hash: a7a9e802b0

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   от авторката : Благодаря ви наистина , че сте проявили интерес към моята история. ~winterfire~ много красиви и верни думи си казала и силно бих се замислила нас много от думите ти. Може би аз не съм се изказала правилно , но той не е искал да се оправим, дори не го е намекнам по какъвто и да било начин. Аз никога не съм значела нещо за него , за да съжалява , че ме е изгубил. Той така и никога не се опита да не ме наранява. За него аз бях просто детето , което можеве да разиграва така като той беше на24 , а аз на 17 тогава. Той никога няма да пречупи гордостта си и мъжкото си его за да поиска да сме заедно , а да не говорим , за доказване на някакви чувства. Той никога не ги е изпитвал , за да се налага да ги доказва. А колкото до мен аз го обичам страшно много, но малко поне обичам и себе си и никога няма да се хвана отново за него точно като удавник за сламка отново. Просто ако разкажа малко по обстойно няколко случки, наистина ще се промени мнението ти предполагам и дума няма да споменеш за втори шанс. Не отричам и и хубавите моменти били са много , но накрая просто се изгубиха сред скандалите , грозните думи , обидите и най-вече предателството му!

 

...