 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Не мога да овладея положението
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2756 пъти
Здравейте... незнам от къде да започна своята история.. аз съм момиче на 21 години, живея вече 3 години с едно момче 8 години по-голямо от мен. (раничко се спуснах в семейния живот, сега съжалявам).
Обичам го и съм силно привързана към него, тъй като той е единсвеното ми обкъжение, нямам приятели, нямам компания с която да излизам, донякъде причината е, че парите все не стигат.
И тъй като вече споменах парите, ще кажа че живеем с 350 лв, на него не му плащат, въпреки че работи много, опитва се да намери друга работа, но не се получава, а за допълнителна работа да не говорим, много се измаря от сегашната си работа, през делничните дни се прибира от работа, яде и ляга да спи или се залепя пред компа.
Може би се сещате колко внимание ми обръща, но както и да е. С мойте 350 лв осигурявам храна, транспорт до работа, сметки плащам и кредит. И до там... всъщност не стигат и сме задлъжняли на близки и роднини. От доста време на сам не съм ходила на фризьор, не съм си купувала дрехи (имам едни дънки, 1 панталон и 2 блузи.. обувките ми да не казвам в какво състояние са ), не съм излизала никаде, в голям град живеем и има куп интересни и забавни неща. Дори не мога да се прибера в родния ми град за да се видя с родителите ми.. брат ми.. така ми липсват.
Предполагам, че повечето семейства са така, зле финансово... за това стига толкова за финансовата тема. Макар, че мога да обяснявам колко ми е сложно положението до утре... Това, ме съсипва психически.... Проблемът, който ме довършва и изпадам в депресия редовно е приятеля ми. Като изключим това, че не правим нищо заедно (освен да се караме) той е ужасно мързелив (изморен) и разхвърлен, а аз обичам да ми е чисто и подредено, след 12 часа смяна не лягам да спя а хващам прохосмукачката и парцала, подреждам и чистя, готвя... пера.. а той само цапа... влиза с обувките в къщи, минутка след като съм почистила, като яде не си раздига, чака да му сложа и да му дигна.
Не си пуска дори водата в тоалетната, рядко се бръсне, а оня ден изпаднах в ужас... не знам може би просто за първи път ми направи впечатление, но след като събрах дрехите от простора и забелязах че има 7 чифта мои прашки и 2 чифта негови боксерки... Пък да не казвам че хола ни е като работилница, навсякаде има инструменти, кабели... ужас.
Сигурно се питате за секса.. правим го по 3-4 пъти в месеца, иначе е страхотен в секса найстина! Искам да се махна от този ад... но не мога, няма каде да отида, живея в неговото жилище, опитах се да изляза на квартира, но ми беше тежко без него, защото найстина го обичам, а и с 350 лв малко трудно плащах квартирата и за мен не оставаше нищо.. върнах се при него и след няколко разговора нещата се пооправиха, но уви за много кратко.
Странно как живота ми се промени и попаднах в няккава дупка от която не знам как да изляза, трябва ми помощ, сама не знам дали ще се справя. Не мога да се върна в родния ми град, той е малак и няма работа за мен, а родителите ми и те изнемогват не искам да им бъда в тежест, а и брат ми е малак 12 г и не искам да го лишават него за да помагат на мен.... преди докато бях ученичка... имах много обожатели, много приятели и 3-4 компании с който се забавлявах.
Поддържах си косата, ноктите, купувах си дрехи и висях по 3 часа пред огледалото преди излизане. Бях усмихната и щастлива. А сега съм се депресирала от безпаричието... и нямам нито едно нещо, което да ме прави щастлива, само плача и с часове мисля как да се измъкна от всичко това, и пак да имам приятели и пак да изглеждам добре, не че сега не изглеждам, но преди се поддържах найстина повече. Чудя се сега като ми се скъсат обувките с какво ще ходя на работа... предложих на приятеля ми да не пуши 4 дни за да си купя някакви обувки, а той ми каза, абе луда ли си и аз нямам обувки ама не съм казал да не ядеш за да си купя.
Всъщност си мисля, че той изобщо не ме обича и не му пука за мен, трябва му явно някой да му чисти и да му пере. Казвам му, че за да има жена до себе си трябва да се грижи за нея, както за колата си, ако не слага бензин и не и сменя консумативите няма да върви и няма да я кара... съжалявам, може би съм допуснала правописни грешки, това е, защото съм разтроена в момента.
Може би и малко несвързано нахвърлих всичко, но напоследак нямам ясна мисъл, в главата ми е хаос. Не искам много пари, не искам приятеля ми едва ли не да ме слуша като кученце стопанин, не искам да съм някаква не излизаща от мола и дискотеките...
НЕ! Искам нормален и по-спокоен живот. Да мога да посрещна нуждите си, да си позволя да си купя дрешки, на приятеля ми също, и той няма... да си намеря хора с който да мога да общувам и да се забавлявам, да бъда себе си, да мога еи сега да запаля колата и да се прибера и да видя близките ми (мамка му как ми липсват), да изляза да хапна сладолед и да се разкарам сред природата, да се прибера у дома и вместо да заваря мръсотия, да заваря както съм го оставила и да ми е уютно, да седнем двамата да пием кафенце на терасата, да си общуваме (както преди).
Но не... аз съм на работа от 8 сутринта до 8 вечерта, прибирам се, да сложа да сготвя, да изчистя, да пусна пералня... и да мисля как да изкарвам повече пари за да живея нормално, а не утре като свършат и последните пари да ходя пеша 5 км до работа и да се върна пеша, предположение че съм 12 часа на работа. Да се чудя какво да продам от вкъщи за да си купим за ядене... мизерия, хора, не знам и при вас ли е така.
Мечтата ми е да пътувам, а дори на 80 км до нашите не мога да ида. Имам наследство, част от къща на морето, не мога да живея там, другите наследници живеят там и не са сагласни да живея и аз там а и аз не искам защото това е второто семейство на баща ми, а нямам пари да заведа дело поне да ми изплатят моята част (имат тази възможност), за да си купя собствено жилище или да си отворя малак бизнес с който да изкарвам повече от 350 лв, и да съм самостоятелна и да не завися от никой.
Мислила съм и за чужбина, да заминем с приятеля ми, но и за там пари трябват и то не малко, а ние няма от каде да ги вземем. Не си мислите че се оплаквам, само споделям, може би ще се почувствам по добре, с майка ми не споделям за това как се чувствам, за да не я притеснявам... пред нея се държа по друг начин, усмихвам се на сила, не желая да се мъчи с мен и без това тя направи много за мен.. една друга тема... накратко... след като е забременяла и е казала на баща ми (той почина при катастрофа преди 5 г) той не е признавал че съм негова дъщеря и е дал ултиматом или да се изнася (от къщата в която имам дял) или да абортира и да остане при него. Но тъй като 7 години не е могла да забременее избира да ме роди и си е тръгнала с корем... отгледа ме сама, по късно се ожени за втория ми баща от койтоо е и брат ми. Всеки ден се моля на Бог да намеря сили да се боря и да променя живота си, да си стъпя на краката... дори визуализирам как всичко е наред, щастлива съм, усмихната... с желание за живот... Ще се радвам да ме посаветвате нещо!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: d44a686939 |
|
1. Първо ще те посъветвам ти самата да прочетеш 3 пъти поне много внимателно написаното от теб. Не е нужно да се оправдаваш за правописните грешки и за неясното писане - не всички може да са висшисти и да са образовани, има и хора, които работят 12 ч. за 350 лв.
И не, не всички сме така. Огледай се - самата казваш, че в града ти има много интересни неща, как мислиш, те за гледане ли са?
Не, има хора, които работят по 8 ч. на ден за 1000-2000 лв. Защо е така? Защото имат образование или някаква друга квалификация, правеща ги ценни на пазара на труда. Питай се, защо на теб ти плащат 350 лв., на приятелят ти нищо. Колко има като вас, които са на борсата?
Колкото до него - кой работи без пари? Аз мисля, че просто не ти ги дава, а си живее на твоя сметка.
Не те съжалявам, защото с много по-малко усилия от сега, можеш да си промениш живота. Винаги можеш да си събереш в една чанта малкото си неща и да отидеш да живееш другаде. Можеш да си делиш стая с някое подредено момиче, ще ти остават пари и за дребни нещица. Който има познати и приятели, получава и информация за по-добре платена работа, бива препоръчан. Дори най-простата продавачка или келнерка в София взима поне 600 лв. чисти.
Най-вече те съветвам да се квалифицираш.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: e2aa93734c |
|
2. Здравей,
Прочетох изповедта ти на един дъх! Скоро не бях чела толкова истинска и силно емоционална изповед... Разчувства ме и дори ме разплака, защо ли... защото и аз съм като теб, в същото положение... Е, има разлики... нашите пари са повечко от 350, но пък имаме и 2 деца.... Но пак не стигат.. за дрешки, за сметки, за нормален живот. И пак те са причина отношениеята ни вкъщи да са на ръба между нервите и отчуждението.... И аз разпродавам из вкъщи.... и нашият хол прилича на работилница :))))) Колко съвпадения само... И аз не изглеждам зле, но с годините една жена няма ли пари за поддръжка, нещата лесно се променят... Защото лицето си иска качествен крем, косата - хубава маска и боя, фигурата... здравословна, а не евтина храна!
Знам какво е и те разбирам! Знам, защото аз също визуализирам и то не рядко и аз също се моля и надявам... Но за съжаление в България действителността е доста трудна...
Какво да ти кажа... ти си много силна жена и в това е твоето бъдеще, ще се справиш, не се предавай, все някога нещата ще се оправят сигурна съм, аз съм доста по-голяма от теб и не се предавам, та ти :) Успех мила и знай, че има и други като теб...
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: d6ea96e380 |
|
3. Като начало разкарай твоя паразит. как така хем работи, пък не му плащат. Кой е тоя идиот, дето ще ходи на работа и като не му платят ще продължава да стои в същата фирма? Правила съм го, но като не ми платиха и на втория месец и напуснах. Ти трябва да се махнеш от това положение. Зарежи го. очевадно те дърпа назад. Ако можеш, дори запиши да следваш. Така ще си на общежитие (наемът е 40-50лв с консумативите), ако изкарваш прилични оценки на изпитите ще взимаш и стипендия, а и допълнително работа ще си намериш. Ще се срещнеш с нови хора, животът ти ще се промени. Та ти си само на 21! Няма да е лесно, но ще е по-добре от това да му готвиш, чистиш и переш, че и сметките му да му плащаш. А и който пуши най-малко има право да се оплаква от липса на пари. Аз живях на общежитие, учех и работех след лекции в една пицария. Получавах 300 лв твърда заплата, плюс някакъв бакшиш, който за месеца се връзваше около 50-ина лв, понякога и повече. Учех си съвестно и изкарвах добри оценки, поради което и стипендия ми даваха 70 лв (сега са по-високи). И с тия парички се оправях сама - наем, семестриални такси, храна, дрехи, излизания. И пак си имах свободно време и пак си излизах и бях щастлива. Представям си какъв ад е да имах и някакъв навлек като твоя, който да ми мръхти и да се чувствам длъжна да му угаждам. Вместо като се прибера да хапна и да гледам някой филм, аз ще му чистя и мия чиниите, че е сакат. Е няма да стане! Вземи се в ръце и си оправи живота. Как може човек на 21 да се държи така незнам. Да допускаш да си в това положение? ! Ужас!
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: ed9ad6df6b |
|
4. Не знам от къде да започна... историята ти е покъртителна.
Първо, момчето, с което живееш, щом е с 8 години по-голямо от теб, не е никакво момче, а почти 30 годишен мъж, който би трябвало да е зрял и отговорен, да се грижи за теб и да издържа семейството ви (3 години съвместен живот си е семейство), а не да чака на теб. За хигиенните му навици, няма да говоря... нямам думи.
От това, което разбирам по думите ти, приятеля ти е абсолютен мърльо, мързелив, груб и всичко най-лошо, за което се сещаш. Супер гадно ми стана, че не се е лишил няколко дни от цигари, за да си купиш обувки... отвратително. А ти не знам как си се почувствала. Та нали ти му купуваш цигарите и изкарваш парите у вас (ако съм те разбрала правилно). Дали те обича, ти как мислиш? Защо, за Бога търпиш това, защо си го причиняваш сама??? Да, определено си сбъркала с ранното си впускане в семейния живот... то няма лошо по принцип, стига да е с подходящия човек, но твоя случай не е такъв.
Моят съвет е да се махнеш от там колкото може по-скоро. Излез на квартира, потърси съквартирантка за да делите наема, има такива обяви, потърси си друга работа, може да не намериш веднага, но може и пък да извадиш късмет. Намери си нови приятели, или възобнови отношенията, които си прекратила заради него. Важното е да се отървеш от този паразит, който те съсипва психически и те лишава от елементарни неща. Може да ти е трудно в началото, да си мислиш, че го обичаш, но повярвай, без него ще се чувстваш по-добре. Ужасно млада си да се нагърбваш с всичките отговорности, които той е оставил изцяло на теб.
Ще си намериш мъж, който наистина държи на теб. Какво бъдеще имаш с този човек? Нещата едва ли ще се променят. Така ли искаш да прекараш младостта и живота си като цяло!? Помисли за себе си, млада си, живей си живота, всичко ще се оправи, но просто трябва да бъдеш силна и да се освободиш от това бреме.
Горе главата и успех! :)
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 5215937b45 |
|
5. Че трябват пари, за да се отиде в чужбина- не е вярно! Аз отидох с 250 долара в джоба (за всеки случай, но не съм ги харчила! )! И днес- след 14 години съм все още в чужбина (даже втора държава)! Това, което трябва е акъл и образование- ако ги имаш нямаш никакъв проблем! Винаги можеш да отидеш да учиш още или да правиш докторка дисертация като работодателят ти дава заплата/стипендия от финансирането на проекта и си започваш да си живееш най-нормално в чужбина! После (или още от самото начало да си намериш работа там още от България- нявсякъде има нужда от високо-образовани хора!!! ) си намираш работа, получаваш си добра заплата заради квалификациите и си продължаваш да си живееш добре финансово-назависима от никого! Аз го направих и го правя вече 14 години- значи може! Няма такива оправдания, че имало нужда от първоначални пари!
|
...
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 4cb0ec2459 |
|
6. Привет, аз съм мъж на 25 години и много ми е жал не за теб, а за твоя приятел. Не се обиждай, но той не е човекът за теб, да нямаш пари не е срамно, срамно е да не правиш нищо по въпроса. Това прави твоя приятел - нищо не прави, като мъж трябва да намери изход от сложната ситуация, но го кара ей така. Не вижда ли, че не си щастлива?
Ако не вижда или не му пука, не мисля, че трябва да стоиш с него. Любовта не е сделка, но едно от нещата, които един мъж трябва да прави е да кара приятелката си да бъде щастлива и да не и липсва нищо. Всички са имали трудности, но точно тогава се вижда кой е мъж, а кой не.
Помисли за себе си, по-жалко от мъж без перспектива едва ли има...
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: d44a686939 |
|
7. До номер 2 и авторката от номер 1
„Но за съжаление в България действителността е доста трудна... “ - действителността за такива жени като вас навсякъде е трудна. Повярвай ми - живяла съм в три различни страни (освен в България) и подобен начин на живот има навсякъде.
Една е разликата - жените на Запад поне толкова самочувствие имат, че рано или късно се разделят с такива индивиди, докато българката си е вид черноработник и си търпи.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: d44a686939 |
|
8. Номер 5 абсолютно си прав, ама приеми, че има и по-прости хора.
Не вярвам авторката матури да е правила, камо ли да е мислила някога за висше, ти докторантура я прати да прави... Всяка жаба да си знае гьола.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 517401c09f |
|
9. A., не ти ли писна да се самоизтъкваш? На този свят има нужда и от по- нискоквалифицирана работна ръка. Точно като тези, които ти зареждат Порше-то на бензиностанцията!
И още веднъж те моля, избери си един псевдоним и си подписвай коментарите, за да ги избягвам.
Иначе, подкрепям коментар номер 4.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 5215937b45 |
|
10. Номер 8, аз съм номер 5. Само да добавя, че и аз съм жена ;-)
|
...
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 606e32227d |
|
11. Такъв е животът.
На печелившите, ЧЕСТИТО!!!
На теб - колкото и странно да ти прозвучи, щастието в България се кове на основата на парите.
Ама хич не искам някой да ми казва, че това не е вярно.
Защото съм сигурен, че бърка.
Като ти чета изповедта, някак си не виждам нищо общо с ''любов и изневяра''
Това си е чиста и масово разпространена житейска драма.
Нуждаеш се от вяра.
Вярата е сила.
Силата е успех.
Успехите са пари.
Парите са щастие.
Ако не вярваш и се самосъжаляваш, значи си умряла.
Нищо, че все още ти идва цикъла и виждаш отражението си в огледалото.
Това е духът ти.
Кво да ти кажа...
Ако знаех рецептата, щях да я патентовам и продавам.
парадоксалчу
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 13c0843223 |
|
12. Скъпа авторке,
съжалявам, че си изпаднала в подобно положение. Най-жалкото е, че на твоята възраст вместо да си ходиш на университет и дискотечки и да се забавляваш с колегите си, ти си се състарила и затормозила... Изглеждаш ми свястно момиче, а и си упорита така че мисля че ще се измъкнеш от кашата.
Но трябва да действаш!
1) Събираш си нещата и се изнасяш (все ще намериш някоя стая под наем).
2) Разкарваш приятеля си-дори няма да го коментирам-не те заслужава!
3) На всяка цена започни да си търсиш друга работа!
4) Щом си стъпиш на краката може и някаква специалност да запишеш.
А приятелите и излизанията сами ще дойдат преди да се усетиш:)
Успех!
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 87cd31a1e4 |
|
13. До н. 1 от н. 2: Авторката никъде не споменала, че не е звършила средното си образование, защо реши че е така? И на мен лично ми изглежда интелигентна жена, просто животът и се е подредил не по начина, по който е трябвало..
Защо реши, че съм само "малко" привлекателна??? И защо реши, че нямам висше образование??? Много лесно съдиш за хората, без да ги познаваш...
И последно: Хората в БГ, които взимат 2000лв. заплата са много малко в сравнение с тези, които получават 300-400!
П. С. Мъжът ми работи за не лоша заплата и не е хрантутник, но за разлика от теб влизам в положение на авторката и и пожелавам успех в бъдеще!
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: d44a686939 |
|
14. От номер 1
Подкрепям 12.
До 13 - не знам, ти преди колко години (десетилетия) си завършила средно образование, но в днешно време на всички младежи, завършили 12 клас им се дава диплома за средно образование, но САМО на хората с матура им се дава право да следват. 70% от българите нямат висше образование, смятайте, колко наши младежи взимат диплома за Средно образование без матура.
Заради ЕС дори след 10-ти завършен клас трябва да им се издават дипломи за завършено Средно образование.
Не знам, дали си разбрала, но у нас няма вече от десетилетие и нагоре т.н. „техникуми“, всички станаха гимназии, но това не значи, че клиентите им са се изпарили.
Не всеки МОЖЕ и ИСКА да учи висше - това също би следвало на един висшист като теб да е ясно.
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 9cd9227c26 |
|
15. Мило момиче, аз съм на твоята възраст. Мен ме споходи по ужасна съдба. Но това беше, защото някога нямах ум в главата си. Сега и аз съм като теб, но с едно детенце и без мъж. Имах такъв, но по лошото беше, че ме биеше. Чакаше на мен и на моите родители. След като баща ми почина, той озверя и стана непоносим. Сега съм в чужбина и живея при майка си, която е женена за тукашен, но нещата не вървят. Вече 2 години си търся работа и ако намеря, то е за кратко. И после пак наново същото. Депресията те размазва. Мила моя, аз имах сили да се махна от него. Моят съвет е и ти да се махнеш. Пиявицата, която е до теб, не те обича, а само те използва. Един ден като се обърнеш, ще разбереш, че нищо не си направила за себе си. А ако имаш дете, още по зле ще се чувстваш. Живота е гаден. Преди време и аз исках приятели. И аз исках да излизам, да се веселя, но осъзнах, че не е това което истински искам. Осъзнах, че хората винаги мислят за себе си. (както и аз) Ако все пак имаш някои познати се махни на секундата. Или върви при родителите си. При всички случаи, които имаш се махни. Без мъж до себе си няма да умреш. Аз бях 4 години сама. И продължавам да бъда. Горе главата. Няма непоправими неща. Има хора, които си го мислят. Винаги има и друг път. Пожелавам ти късмет!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
