Ужас и безумие или любов и разум - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124633)
 Любов и изневяра (30687)
 Секс и интимност (14696)
 Тинейджърски (22078)
 Семейство (6786)
 Здраве (9790)
 Спорт и красота (4786)
 На работното място (3376)
 Образование (7450)
 В чужбина (1712)
 Наркотици и алкохол (1131)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1773)
 Други (19410)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Ужас и безумие или любов и разум
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2543 пъти
Моята история е следната:
живея на семейни начела с мъж, от който имам дете на 3 год.

Когато забременях и решихме да оставим детето, той забрави да спомене, че от месец не работи... а кара на спестявания... това за съжаление разбрах късно... оттам ми изхарчи всички спестявания за да си покрива кредитите, започна да си търси работа, но не каква да е ами поне за мениджър- и така 1, 5 години... през които се издържахме на моите болнични и в последствие майчинство.

През това време не спраха да идват съдия изпълнители... не че имаше какво да опишат, но след едно такова посищение от нерви получих контракции и се наложи да лежа в болницата за задържане.... 10 дена.

Да спомена само че той има гарсониера която беше като катакомба- всичките мебели, смяната на дограми и ламинати съм ги плащала аз (родителите ми) Той даже и пералня и хладилник нямаше... Оправдаваше се че не са му трябвали, все бил в командировка, ходил при майка си тя го перяла и т. н.

И така докато бях бременна изядох и няколко шамара, защото бях изпаднала в нервна криза и започнах да го удрям и нагрубявам (бяхме изкарали повече от 5 месеца откакто той не работеше, аз с моя мизерен болничен от 350 лв плащах сметки, купувах лекарства и ядяхме само боб и леща.... месо- НЕ нямаше пари... ).

Преди този инцидент на колене с големия корем съм му се молела да почне някаква работа даже и за 200 лв по- добре от нищо... а отговора беше "аз няма да се унижавам да работя като общ работник". Звънях на родителите ми и те пращаха пари.

Един път поисках 50 лв от свекърва си за генетични изследвания а тя ми каза "о съжалявам сега купувам ламинат за брат му" и не ми даде, аз ги исках на заем!

По цял ден си лежеше и гледаше телевизия, а аз вършех всичко!
Когато детето беше на 7 месеца почна работа... и запор, т. е чисто 550 лв. По цял ден си бръмчи със служебната кола ходи по кафета и после ми заявява аз платих тока останалото от теб....
На 1 год. пуснах детето на ясла и се върнах на работа... безпаричие за което съм обвинявана че съм лоша майка....

За съжаление миналата година паднах лошо и си счупих крака- претърпях три операциии а той никога не дойде да стои до мен като излизах от упойката, идваше вечерта за 15 мин да се оплаче колко е уморен и как го боли рамото... а аз виех като куче от болка...
За 8-ми март и за РД ми подари по една точилка- получавал бил фалшиви сигнали от мен... да съм месела баници- не ми е за подаръка, но едно цвете би било по добре.

В другите къщи като се развали бойлера жената казва на мъжа, а при нас е обратното.... и домашен майстор съм- лепя тапети, боядисвам, ремонтирам панти брави ключалки... а той си седи....
Казва че съм грозна и дебела и същевременно ме обвинява че имам сумати любовници а аз се скъсвам от работа... една смяна на работа и една у дома- чистене и готвене и цялата домакинска работа
Споделих с родителите си че искам да го напускам а баща ми заяви "Стой си при мъжа и семейството ако не хващай гората' т. е да не се пребирам при родителите си.. поткрепа никаква.

Не можем да се разберем и за детето. Той само повтаря като грамофон "аз те обичам", но от опит знам че проблема утихва за месец два и пак наново същият цирк.
Искам да отида в СФ (от малък град сме), защото ми предлагат работа. Но лошото е че шанса за детска градина е нулев...
Иначе е добър баща, сменяше памперси, храни го играе си, но го е срам да го извежда навън. Майка му живее наблизо и ще му помага.
Искам да замина за СФ и да устроя накакъв нормален живот и после да взема и детето.

Приемам мнения и препоръки!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 10 месеца
hash: a9cbebc63f
гласове:
1 2 3 4 5
  (305911 гласа)

1.   И аз мога да кажа само едно - УЖАС!

Имаше някои странни неща в описанието ти, но това с „оставянето“ на детето ме хвърли в ужас - първо, да не е куче, намерено на улицата, за да го оставяш или не?
Второ, как така решаваш да ставаш майка на дете от мъж, за когото дори не знаеш, че е безработен?

Но както и да е, миналото - минало, човек каквото сам си стори, никой не може да му го направи.

Търси изход от безисходицата си, без да разчиташ на никого. Решила си вече да го зарежеш - това е добре, остава второто. Бъди креативна!

Мислила ли си да си потърсиш квартира при възрастен човек/двойка и да им плащаш и за гледането на детето?

Мислила ли си например да потърсиш в БгМама майка в майчинство от София, която да ти гледа детето с-у заплащане, разбира се?

Има много решения. В крайна сметка, след още 3 г. ще можеш да пратиш детето си на училище и тогава ще можеш да отидеш в София, но си прави сметката, че там ти трябват едни 1000 лв. на теб и детето, защото ще има не само ток и вода, но и наем.

Който иска, постига. Ще се справиш!
Мисля обаче, че леко те е яд, че мъжът ти най-после си е намерил работа по специялността, но не ти дава пари. Ти си знаеш, в крайна сметка - свободен човек си, защо да си с него?

Успех

П. П. Мъж, които го е срам да изведе детето си навън? Къде го намери този действително?

 
  ...
преди: 12 години, 10 месеца
hash: 05a17e54a9
гласове:
1 2 3 4 5
  (252444 гласа)

2.   Мило момиче,

На 45 г. съм. Имах подобен брак. Въпреки противопоставянето на родителите ми и приказки от сорта: "Ако се разведеш, не се прибирай! ", аз се разведох. Бях сама, с три годишна дъщеря, без работа... Нямах нищо, освен уменията си и дипломите си. Напуснах го. Вече 18 г. съм разведена. Минах през АДА! Но отгледах детето си сама, от една работа на друга, малката почти не я виждах, само се чувахме по телефона... Не съжалявам нито за секунда за крачката, която направих преди 18 г. Дъщеря ми е вече на 21, студентка в София, и образованието й плащам сама, и гордо продължавам от едната работа, на втората, на третата... но съм щастлива, като видя благодарност в очите й.
Виждам, че си интелигентно момиче. Ако наистина имаш предложение за работа в по-голям град, не го изпускай. С този мъж бъдеще нямаш, повярвай. По-добре сама с едно дете, отколкото сама с две (второто в негово лице). Спасявай се. Не е лесно, но обидата е в пъти по-малка! Успех!

 
  ...
преди: 12 години, 10 месеца
hash: 6089fe3c5d
гласове:
1 2 3 4 5
  (223330 гласа)

3.   "... иначе е добър баща, но го е срам да го извежда навън" - това изречение е убийствено. Защо го е срам?

 
  ... горе^
преди: 12 години, 10 месеца
hash: dc1b464b1f
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Съжителството с подобни партньори води до сигурно разболяване и смърт. Детето ти няма нужда от унищожена майка.
Чувството за безизходица, стрес и напъване да смогнеш за двама ще ти разяде щитовидната ти жлеза и ще рухнеш, ако не е станало вече.

Този е психопат, БЯГАЙ. Прочети в интернет определението за психопат: Психопатът е човек, който няма съвест, съзнателност, но не защото му липсва интелектуалният капацитет да разбере разликата между редно и нередно, а защото липсва емоционалната връзка с когнитивността, мислите и т. н. Някои от характеристиките на това включват поразителна липса на съпричастност...

Когато потърсиш и прочетеш всичко по темата, доста дълга статия е - ще ти стане ясно, че при вас няма несходство, неразбирателство, нехаресване, недоразумения и прочие, а просто ти живееш с увреден човек и това, слава богу, поне ще ти помогне да не се гневиш много.
Но ТРЯБВА да се спасиш! Не се прави на силна, борбена и така нататък. Намери си друг мъж и тогава напусни този човек. Много, ужасно трудно е сама, недей да рискуваш. Първо намери правилния човек.

 
  ...
преди: 12 години, 10 месеца
hash: 7012c9efbc
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   /автора/ до номер 4
Аз има проблеми със щитовидната жлеза... TSH то ми е два пъти над нормата.
Пия си успокоителни като бонбони, а той все ме пита за кво?

Сега съм на санаториум и ми е толкова спокойно...
Исками се да остана в това малко градче, но знам, че ще ме съсипе...

А сра го е да излиза навън с детето защото "никой баща не го правил това е женска работа"
Лошото е чче нямам подкрепата на никой в този момент с изключение на една приятелка, която също се развежда (отлагала е 20 години... ).
Яд ме е че се борим за равнопоставеност... но изглежда това в балканска държава никога няма да стане.
Аз мога да взема детето и да изчезна, но той ми казва "ще видиш какво ще стане само посмей!!! " не искам излишни караници и съдилища (нямам финансова възможност, а и да имах защо да давам 2-3 хиляди лева като можем да се разберем като хората).
Сега ми предлагат работа в малкото градче за 600 лв чисто в последствие 800 лв чисто, не знам дали да приема или да заминавам за СФ

 
  ...


...
преди: 12 години, 10 месеца
hash: dc1b464b1f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   От номер 4 -
Не заминавай за София - наемът и издръжката са непосилни. Аз се чудя как да избягам от София.
Мъжът ми е подобен на твоя, живеем под наем, имаме две деца. Имаме бизнес, който аз създадох и развих, за да можем да поемем големите разходи. Като цяло успях /с много вяло участие на мъжа ми/, но на цената на толкова усилия и изтощение, че няма да издържа още дълго.
Имам хипотироидна форма на Хашимото, което ме прави двойно и тройно по-неработоспособна от преди.
TSH ми е над 100, само лятото беше паднало на 92, а знаеш това колко пъти над нормата е. Тироидните ми хормони са 2 пъти под нормата. Всичко ми е много трудно вече...Не искам да приемам хормони, все се надявам, че ще се излекувам по чудо.

Но поне децата са достатъчно големи вече - на 12 и 14 години и не ме е страх за тях така, както когато бяха бебета. Знам, че и да се случи нещо с мен - те са почти отгледани хора и ще се оправят в живота...
"Партньора" си не искам да коментирам, но ако по-рано някой ми беше казал, че не просто не ме обича, а е от онези специални, осакатени душевно индивиди - щях да променя живота си някак.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker