Споделена история от Любов и изневяра |
Обичам и двамата
преди: 16 години, 4 месеца, прочетена 3283 пъти
Животът ми е протекъл с много трудности, но винаги съм била много силна и се справях с Божията помощ. Младите ми години, когато хората помнят като най-добри при мен бяха много тежки. Омъжих се на 20 години, бях студентка и бебе гледах, но благодарение на прекрасния си съпруг успявахме да се справим с всички трудности. Винаги ме е обичал, грижил се е много добре за мен, но преди пет шест години моя съпруг ми разказа как в най-тежките години, когато живеехме в лишения ми е изневерявал с една негова колежка, която уж ни беше семейна приятелка.
Бях потресена, отчаяна, исках да го напусна, но той се кълнеше, че никога повече това няма да се случи.- Тогава отиде в църквата и се изповяда. Бях възхитена от неговото поведение и като чели тогава разбрах, че вина съм имала и аз. В трудното ежедневие го отблъсквах, тогава разбрах, че го обичам повече от всичко на света. Въпреки че много ме болеше му простих. Само след една година срещнах един мъж на работа, който много се интересуваше от мен.
Постоянно ме търсеше, канеше на среща и понякога си мисля, че подсъзнателно се срещах с него, като че ли исках да си го върна на моя съпруг. Постепенно се влюбих, а когато за първи път преспах с него, разбрах че така не може повече. Спрях да се срещам с него, вече го отбягвах, а когато го срещах случайно цялото ми тяло потръпваше. Той също ме гледаше с голямо желание, но през последните две години всичко отмина. Вече не го виждах, а когато се срещнехме само се поздравявахме и нищо повече. Но тази есен се видяхме случайно. Прибирах се от работа и той спря с колата, предложи да ме откара до нас.
Тогава ми каза, че много съм се променила и ме покани на кафе. Отговорих му, че не пия кафе, но той пожела да се видим и да си поговорим. Съгласих се, излезнахме след няколко дена една вечер и съвсем ненадейно правехме секс. Чувствах че не трябва, но две години като чели съм мечтала затова. Прибрах се у дома и най-лошото е че не чувствах вина, а като че ли пламъка се разпали. Обичам и съпруга си и се чувствам много добре с него, но желая и другия. Нима е възможно да обичам и двамата. Винаги съм била много силна, никога не съм позволявала чувствата да надделяват над разума, но сега, когато нищо не ми липсва позволявам на всички чувства да ръководят живота.
Винаги съм се ръководила от разума, а сега чувствата са силни. Чувствам вина към съпруга си, но чакам с нетърпение да ми се обади другия и да прекарам час два един или два пъти в месеца. Той също има семейство, аз знам, че нямаме никакво бъдеще, но съм на кръстопът.- Вярвам в Господа, а се чувствам и грешна за постъпката си. Дайте ми някакъв съвет. Благодаря предварително.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 16 години, 4 месеца hash: b1b2cb5984 |
|
1. Здравей, нали знаеш, че от 2 стола да паднеш най-боли, така че си помисли добре!
|
| преди: 16 години, 4 месеца hash: ff74337bf6 |
|
2. Намирам се в почти същата ситуация, считам, че има много динамика и изменения в живота на човек. Вина не изпитвам, дарявам красота и споделеност.
|
| преди: 16 години, 4 месеца hash: 575fe1fbaf |
|
3. Моя приятелка е в същата ситуация. Казва, че се чувства много добре, това внася динамика в живота и. Аз не знам, нямам дете, нито съпруг.....
|
| преди: 16 години, 4 месеца hash: 7529a8e8df |
|
4. Здравейте! Моята история е почти същата! Много ще се радвам ако изявите желание да поговорим! Моят и-мейл: rumenova_b@abv.bg Ще чакам с нетърпение писмото Ви! Поздрави!
|
| преди: 16 години, 4 месеца hash: de420ab9f1 |
|
5. Спри да се виждаш с този мъж.
|
|
