 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Заслужава ли си?
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2216 пъти
Здравейте... зная, че не бива да Ви занимавам с подобни истории, но просто вече не съм способна да преценя сама какво да правя. Моля Ви да кажете как бихте постъпили на мое място.
Ето за какво става дума. Преди три години в скайп ме намери един хърватин, който се беше представил като общителен човек, затова и го приех. Даже много му се зарадвах, защото исках да му споделя впечатленията си от Хърватска, бях ходила там веднъж. Получи се много хубав разговор. Шегувахме се, спорехме, разказвахме си преживявания. Разбрахме се да бъдем на линия по-често, защото иначе си липсвахме. И така... веднъж аз поисках да му звънна и да направим нещата поне малко по-реални.
Той прие, но връзката се разпадна. Нямахме късмет. Мина време и не опитвахме отново. Един ден той ми каза, че с компания ще ходят до Турция и ще минат през България. Така се зарадвах, разменихме си мобилните и му казах, че ще чакам да се видим тук! Дойде периодът на пътуването, но той не се обади. Попитах го какво стана, когато влезе отново в скайп. Оказа се, че неговата група нямала планове за по-продължителен престой тук и само минали набързо през страната. След тези думи телефонът ми започна да звъни, беше той. Но аз изведнъж се притесних, разтреперих се и не можaх да вдигна! Излъгах го, че батерията ми пада! Само да знаете колко съжалявах за това.
И после нещата някак охладняха... той спря да ми пише, изобщо престанаха всякакви дискусии. Рядко се появяваше на линия, питах го как е, не получавах отговор. Много ми липсваше, бяхме се приели и във фейсбук и там беше винаги активен. Мина доста време. Той се обвърза, като връзката му изтрая 3 месеца. Не ми се вярваше, че има шанс да подновим отношенията си. Но реших да му пиша за последно за рождения ден.
Той ми благодари, зарадва се и помоли да му простя, че е изчезнал за толкова дълго. За връзката му не отворихме дума... Но усетих, че се е променил, не се държеше по начина, който така ме вълнуваше. Не беше онова сантиментално и нежно момче, което ВЕЧЕ ОБИЧАХ. Виртуално, да. Без дори да съм чула гласа му. Без да има гаранция, че такъв образ реално съществува. Сега почти не си пишем... не зная кое го промени.
Сякаш всичко си му е наред, забавен е, но директен, хладно мил. На 22 е в момента. А аз на 17. Последно ми спомена, че България много му допаднала. и една идея проблясна- да го поканя отново, сам. Заслужава ли си? Той ми е толкова скъп!! Или достатъчно време загубих... благодаря Ви.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 3f19e70ff0 |
|
1. Мен ако питаш не се занимавай изобщо!!! Попринцип съм против тия чат истории за влюбванки и бла бла, да не говориме, че и хърватите не ги обичам (лични причини)... , но и не виждам смисъл спрямо въпросния. Защо той не предложи нещо, а ти ще се молиш? Я го пращай у лево, не вярвам че не можеш да намериш някой извън интернета. ;)
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: e1e60e15e4 |
|
2. Не му мисли много. Млада си. Действай! Не чакай да станеш на 50 и да съжаляваш за пропуснатото.
Дерзай и успех!!
45 Ж
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 25d809d7ba |
|
3. Благодаря и на двамата! Така е... този тип отношения са странни, но понякога точният човек може да се намира далеч. От авторката.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 4872a82330 |
|
4. Хора, пак съм аз, авторката на тази история. Преди две години избрах да чакам и да видя как ще се развият нещата с него. И ето ме сега, в почти същото положение. Станахме по-близки, чуваме се по-често... Но след няколко покани от моя страна и една от негова все още не сме се видели! Все нещо се случва ;( Вече съм почти на 20 и сега се отказвам. Крайно време е. Още обичам този хърватин и ми е тежко, но няма начин, нямам и смелост да му кажа. Така искам да го прегърна най-сетне, да докосна ръцете му. Но се отказвам... край на Интернет историите ми. Ако е писано, в реалния живот ще ми излезе късметът. Желая ви всичко добро и прощавайте, че пак писах, имах нужда да споделя как завършва това.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
