Още мисля за него
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2227 пъти
Има едно момче... Всъщност и двамата сме на възраст, на която сме вече мъже и жени. Не минава нито един ден без да мисля за него. Нито един. Познаваме се отдавна. Бяхме в един клас и винаги е имало някаква заигравка, която си беше и точно това: заигравка. Не сме били особено близки, просто винаги е имало нещо. Нещо неопределено.

Завършихме гимназията и двамата продължихме образованието си на различни места като се виждахме веднъж в годината - през ваканциите, когато всички от класа се уговаряхме някъде или се засичахме случайно. От моя приятелка, която е прекарвала повече време в неговата компания знам, че той редовно е питал за мен и се е интересувал. Поддържахме някаква връзка по скайп и някак си през тези години и досега всичко е било като в гимназията: флирт, най-вече от негова страна, защото аз не съм приемала нищо, което е правил или казвал насериозно. Това е било и схемата винаги: той - объркващият и аз - обърканата. Мислила съм си за него по по-романтичен начин, но и пред себе си и пред приятелите си не съм си го признавала и гонех тези мисли.

Докато не се видяхме веднъж, вече мина повече от година от тогава. Останахме насаме към края на вечерта и той ми каза, че винаги ме е харесвал и ме целуна. Може да съм прекалено задръстена или с прекалено малко опит, но дотогава не бях изпитвала такова чувство, сякаш времето просто спря. Аз бях като ударена с мокър парцал, промърморих нещо и побързах да си тръгна.

След няколко дни той ми се извини онлайн и след още няколко изясняващи разговора (които по мое мнение нищо не изясниха) се разбрахме да забравим всичко. Междувременно е повече от година по-късно, животът си продължава, но аз още мисля за него. Някои дни се сещам по-рядко, в други - по-често, но винаги се сещам и във всеки мой ден има мисъл за него. Преди три месеца отново се видяхме и всичко беше същото: въпросите му, погледите... Не знам. Всъщност кой знае на колко фронта още действа, няма как да знам, а има голяма вероятност. Ще ми се да не се чувствах по такъв начин спрямо него... Съвет, някой?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 10 месеца hash: cf87be5cb9

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Май съветите са излишни, мислите за него са те завладяли, а не си сигурна дали въобще си заслужава и дали той въобще се сеща за теб. Може да се сеща, а може и не... може би си права за това, че действа на няколко фронта, но това само той го знае. С объркани мъже не се занимавай, няма смисъл. Ако иска да ти каже нещо или да направи нещо, ще действа. Ако стои и не предприема нищо, значи няма смисъл да го мислиш. Търси споделеност, но при него, а при някой друг. Огледай се наоколо, може би не забелязваш любовта на някой, който наистина си заслужава. Успех! Doriana

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: 24609d7156

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Не всички хубави моменти имат развръзка. Те представляват развръзка.

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: 86c37bccd4

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Според мен ти си обръкващата в случая... Щом изпитваш нещо към него действай - отговаряй на флирта му. Какво чакаш? Ако не го направиш цял живот ще се сещаш за него и ще се питаш "Какво ли щеше да бъде ако...? ! " Не си пропилявай шансовете... Какво толкова те е изплашило, че ти е признал, че те харесва - това е хубаво щом и ти го харесваш... И какво ако действа и на други фронтове - щом все още е свободен значи може да е твой! Пожелавам ти късмет и дано нещата потръгнат... Пиши при евентуално развтие! :)

 

...

горе^

преди: 12 години, 10 месеца hash: 622bf6b1a0

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   обичаш го... покажи му го не си пропилявай възможностите от страх и гордост защото ще съжеляваш

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: 0742bb1543

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Бях в твоята ситуация години наред. Бяхме в една компания в гимназията и ей така като Вас флиртове няколко целувки и нищо. Той завърши, но продължаваше да идва в училище. Пишехме си и един ден мислите за него станаха постоянни. Прибирах се и търсих него в нета. След всички разговори, смси преди 3 години се събрахме и то от една нощ, която всъщност беше най - прекрасната нощ. Седяхме в колата му, говорих ме и се случи така, че на сутринта се събудих в неговият дом. И днес съм сгодена за този човек. Моят съвет е да пробваш какво ще се получи, защото никога нищо не се знае!

 

...