Едно неизпратено писмо..
преди: 16 години, 6 дни, прочетена 4396 пъти
Здравей,меченце!!
Как да започна това..? Знаеш,че обичам простите неща.Именно затова се мъча да разбера защо си задръствам мислите с въпроси и отговори.Да,задръствам е точната дума..сякаш имам запушалка на чувствата , а от другата страна на тапата е затворена една объркана душа.Дали раят е в сърцето? Дали ще те видя някога там? Защо притискам всяка свободно движеща се частица в мен? Дали времето лекува и колко време му отнева това? Не минаха ли достатъчно зимни вечери и задушни нощи в надежди? Година след година всичко се повтаря.Ставам все по-несигурна в себе си,все по-сурова и безлична.Това не съм аз!! Възможно ли е любовта да ме правръща в това..? А дали наистина не е нещо повече от човешко чувство? Питам теб,защото си прозорлив,вникваш в нещата и винаги знаеш отговора. Обичам всички красиви качества в теб. И онази вяра в Бог и в наивното добро , в което вярвам и аз. затова те обичам.ДА!! Обичам те ! Силно,силно,силно!!

Ето, признавам го отново след 5 години..Бях си обещала да не говоря за това,да не го споменавам.Не можех да обещая,че няма да мисля за него,защото бе невъзможно.Мислех , че ще мине , че ще мога да се усмихна,да се пошегувам,но наистина,с чувство,а не зад воала на осъзната престореност.Красиво виновен си ти.Търся теб във всичко и във всеки точно както си казахме,че ще стане преди години.Срещам различни хора,всички достойни за обич и ласка,която давам,но не е истинска,те не са истински,защото не са ти.Те са бледо отражение на спомени в/у избледняла стена.

Знаеш ли за какво се сетих сега? :) Помниш ли онова съобщение,което ми остави,докато бях в Китен онова вълшебно лято?Звучеше толкова сладко притеснен,толкова простичко и истинско ..Сещам се и за онази красива нощ обсипана със звезди,когато телефона ми изписка "имате 1 гласово съобщение" и когато го пуснах,какво да чуя? :) I just call to say i love you..изпя го толкова сладко и романтично.Гласът ти беше нещото,което ме спасява.Никога не съм вярвала,че има такова чувство.Сега ме мислят за студена и безразлична.Но ти знаеш истината,знаеш,че аз бях тази,която вярва във приказките .Помня спокойния следобед,когато държеше ръката ми в онзи малък,обвит в тишина парк ,говорехме си толкова леко,изпълнени със смях,закачки,погледи..Искам отново да съм до теб,Да те изслушвам,да те подкрепям,да се втурвам винаги,когато имаш нужда.

Обичам те,защото си като мен , защото ми даваш покой,чувство,че съм желана,обичана,полезна.Беше толкова нереално,но пък прекрасно.Помня го.Но помня и болката.Не обичам да говоря за теб и дори не го и правя,защото това ми напомня,че си реален и боли по някакъв странно сладък начин.Чудех се какво ще стане ако само ти се обадя след толкова време..направих го и стана както си мислех-сурцето ми полудя,сви се,а след това литна далеч ..:) Бях щастлива за няколко часа,но после поредната мокра нощ. Прости ми думите и миналите действия.Вярвай в Бог и най-вече в себе си,защото аз вярвам и в двамата.
Обичам те , но това едва ли е достатъчно..

Това е писмо,което написах до любовта на живота ми и което не изпратих.Мислите ли , че трябва да го направя.Има много обстоятелства,които ни разделиха,но знам,че се обичаме и това е най-желаното чувство,защото е най-близо до магия.Дали да опитам отново да направя всичко възможно,дали ни е писано да сме заедно..? Или да оставя всичко така както през последните 5 години?
Благодаря на тези,които го дочетоха до край.Бог да ви пази и да ви прави щастливи

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 16 години, 5 дни hash: e2374deef7

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ако вече няма семейство .... действай ! Успех. ВП

 

...

преди: 16 години, 4 дни hash: cd8fbaa098

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Защо не, нищо не губиш :–) Успех! В

 

...

преди: 15 години, 11 месеца hash: 0fee49c305

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Прати писмото, поне ще знаеш че, си опитала.

 

...

горе^

преди: 15 години, 11 месеца hash: 335eb88ee5

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей мила моя. Знаеш ли това което чувстваш е наистина красиво и истинско,усещам го, защото и аз го преживях. Говоря в минало време, макар още да усещам същите чувства и трепети, същата любов, по голяма отвсякога, но вече невъзможна, загубена. Моята любов я няма, убиха го, аз немога дасе примиря с това, вече не живея, сърцето ми го погребаха заедно с него.Болката е огромна......... Неописуема, така че мила изпрати му писмото,кажи му колко го обичаш,какво е той за теб, бъдете заедно докато можете,радвайте се на живота докато ви има, всичко друго е лъжа,всъщност, самия живот е лъжа..........

 

...

преди: 15 години, 9 месеца hash: 6a16d8d452

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Прати му го!! Опитай! Да не се питаш някой ден: "Ами ако бях изпратила писмото какво щеше да стане?". След като започнах да чета писмото ти, преди да прочета половината, си го запазих в отледен файл. Може да звучи странно, но аз така правя- нещата, които ме развълнуват, ги пазя и ги след време ги чета отново. И ще го препрочитам пак, и ще ми напомня пак за чувствата, които бушуваха и все още бушават в мен. Ще се сещам за теб и ще се чудя дали си го пратила, дали си опитала! И ще се надявам, силно ще ми се иска да си опитала, да си го изпратила, той да го е прочел! Най-искрено ти желая да имаш поне по малко от всяко нещо, което би те направило щастлива в различните сфери на живота! Казвам се Марта. (Въпреки че името ми в случая няма значение, предпочитам да се идентифицирам.)

 

...