Ужасна ревност (продължение)
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 2548 пъти
Обичам приятеля си до болка. Той е моята половинка и всичко онова за което копнееше сърцето ми дълги години. появи се в моя живот когато бях на ръба на депресията, а именно дъщеричката ми беше на 1, 6 мес. и аз серазделих с баща и. Независимо от това че е по-малък от мен с 8 години, ме избави от състоянието в което се намирах и успя да ме накара да се влюбя в него, и да го обикна. предложи ми да живеем заедно в София и да си търсим квартира, защото ние и двамата сме от по-малък град от където се познаваме всъщност.

Така и стана живяхме 1 година, като майка ми гледаше моето дете в провинцията, защото ние работехме и двамата и нямаше как да се грижим за нея в София. На мен ми беше много голяма мъка за детето, но от друга страна разбрах че това е човека с който искам да остана до края на живота си, който обичам и съм готова на всичко. той също приема моето дете като негово и иска да продължи живота си с нас. Решихме да се приберем в родния си град за да си купим собствено жилище и за да имаме наше дете.

Голямата трудност е, че нямахме работа и живеем все още при майка ми и баща ми. Аз работя от една седмица вече и се оказа че и бившата му приятелка работи в същата сграда. чувствам се ужасно! от негов приятел разбрах за нея и ми стана много обидно. градът ни е малък, а аз съм прекалено горделива и ми е много трудно да живея с това. чувствам се ужасно при мисълта че някой път дори сигурно съм била в компания с някоя от бившите му приятелки. тази мисъл не ми дава покой, ужасно го ревнувам и като чуя че е излязъл на кафе с приятели направо полудявам. не искам да го ограничавам но не мога да се примиря с факта че има може би доста жени които искат да са на моето място. все пак аз изглеждам доста добре, но имам дете и съм 8год. по-голяма от него.

А той е много харесван мъж, поне така се говори. много ми е трудно в София нямах такъв проблем и бях много спокойна и щастлива. Тук постоянно съм под напрежение, той е много добър но е и доста потаен. Факта че не ми каза за това момче все пак е живял с нея 3 години. притеснява ме факта че е приятел със всички и не си затваря "вратичките". аз съм готова на всичко за него, но се страхувам ако тази ограничена среда му повлияе по някакъв начин и ако се опитат да ни разделят. Много ме е страх, много го обичам не бих допуснала никой до себе си, искам само него, искам да е щастлив, но начина по който се чувствам ми пречи да съм напълно щастлива.

Дайте ми съвет, моля ви какво да направя как да преодолея положението в което съм. много се измъчвам.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 9 месеца hash: 4d4b5bc047

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Не го приемай лично, но не ставаш нито за майка „Така и стана живяхме 1 година, като майка ми гледаше моето дете в провинцията“ (къде са социалните в тази държава? ) нито ставаш за съпруга, за дългосрочна връзка с мъж. Нямаш самочувствие, а пустата ти гордост те кара да правиш глупости. Помосли малко - кое те накара да скъсаш с бащата на детето ти? Само не забременявай, защото и тази връзка е обречена. Поне да не страда още едно детенце. И още - ако твоят те зареже, няма да е заради друга жена, а заради налудничевата ти натура. И аз да бях, нямаше да ти кажа за бивши, защото ти не държиш на истината

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: d9662d7ea4

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   До номер 1: Много силни думи. Не мисля, че авторката заслужава да чуе... "нито ставаш за майка, нито за дългосрочна връзка с мъж". Не знам, мъж съм, но това е може би най-голямата обида/неприятно нещо, което една жена може да чуе за себе си и не е редно да говорим така за нея, просто защото - не я познаваме, не знаем нищо за връзката й, не знаем дали не е имало и повод за ревност. А колкото до детето, какво да ти кажа, по тази логика доста хора следва да са лоши родители, живеем в страна, където това явление е доста разпространено, не са малко тези, оставящи децата си при баби и дядовци, за да могат да изкарват пари.

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: a919f11c27

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   по-скоро се опитвам да се преборя с ограниченото мслене и среда в малкия град. правя всичко възможно да имам щастливо и самостоятелно семейство, такова каквото се опитвах 10години да изградя с бащата на детето ми, но той не пожела. затова се разделих с него вижданията за живота ни бяха различни. не искам да допускам втори път такова разочарование. сега съм по-внимателна и предпазлива защото вече се опарих! мисля че съм силен човек, но най-трудната борба е тази със самия себе си! въпроса е доколко той би се повлиял от средата и от обкръжението, защото на мен малко или много ми влияе негативно! именно миналото му от което не мога да избягам и е пред очите ми всеки ден и навсякъде около мен! това ме задушава и тормози!

 

...

горе^