Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Миналото не се забравя, то се приема с усмивка и се оставя да е минало, като нещо което се е случило. Започнеш ли да се опитваш да го забравяш, да го отхвърляш и отбягваш, мислейки за други неща, то още по-дълбоко се настънява в теб и те обзема цялата, докато не започне да ръководи живота ти...

Приеми нещата такива, каквито са в действителност - той е избрал друга, която обича повече от теб и има дете, явно това е било най-доброто и за двама ви. Освободи го, позволи му да си тръгне - не проверявай всеки ден разговорите ви в скайп, фб и пр.

И не си насилвай да бъдеш, с който и да е само и само да не си сама. Ако не обичаш човека - кажи му, не му давай празни надежди. Постави се за миг на негово място, не е трудно!

Ако ще и на Луната да заминеш промяната няма да дойде отгоре, а ще започне само и единствено от теб. Но явно ти не я желаеш. Може би ти се иска да останеш един продукт на миналото си, а не архитект на бъдещето си!?
Поне се радвай, че си обичала истински, колкото и да те е боляло и боли, малко го могат, освен силните :)

от опит

7.   Здрасти. Не ти прочетох поста в подробности, но разбрах за какво става дума. Искам да ти кажа, че всеки човек има добри и лоши спомени и етапи в живота си и всеки сам търси начин как да се справи. Сигурно, колкото хора има по земята токлова и различни начини за оцеляване след несподелена любов има. Много боли, това всички го знаем, или поне тези, които са го изпитали, но не мисля, ча са рядкост.

Най-интересното е, че с годините чувствата които изпитваш също се променят. Сякаш, чувствата на възрастните са възрастни, не са така чисти и невинни като на децата и на младите хора. С годините изгубваш вяра в любовта, казват хората. Това е може би именно това, че вече не се влюбваш по същия начин както на 16 години. Да кажем, Ромео и Жулиета бяха на 45 години, не на 16, и да си представим каква ли би била тяхната любов, срещайки се за първи път на 45 години. Зад гърба си биха имали разни други любови, може би с разбити сърца или може би развод. Така или иначе, едва ли биха се обичали до смърт ами сигурно щяха да мислят първо за сметки, за битови неволи и практически решения в живота, любов към децата много по-голяма отколкото към друг някой.

Това, че още изпитваш силна любов просто е знак, че още си млада и сърцето ти още може силно да обича - пази си го, радвай се, че е така. Не си забранявай да обичаш, дори да е безнадежно. Да си намериш добър партньор не винаги е същото като да изпиташ голямата любов. С годините, чувствата ти ще стават все по-плахи и предпазливи, и логиката и разумът ще стават по-силни. Ако се вюбиш отново, сигурно няма да е същото като първия път. Така или иначе, това е животът - всичко по реда си.

8.   Миналото, което ти е повлияло по силен начин, няма как да се забрави. Винаги ще я има болката от старата ти връзка. Един от начините да се справиш е да си намериш така наречения заместител, който да те направи щастлива. В момента ти какво правиш? Стоиш и само страдаш за човек, който вече си има детенце и ще посвети живота си на неговото възпитание и така нататък. А защо си плакала вместо да се радваш за него? Защото си видяла, че това детенце те отдалечава още повече от бившата ти любов. Има много мъже, които има вероятност да те обикнат, както и ти тях. Възплолзвай се от това и спри по дяволите да се тормозиш. Като виждаш, че по този начин не става нищо, защо продължаваш? Да не си някаква душевна мазохистка? Събуди се, стегни се и започни отначало. Както казах... има множо мъже, които ще те обикнат, както и ти тях. Запознавай се с нови хора и така... Не стой на едно място и не плачи. Нищо няма да излезе така.

Желая ти късмет, наистина!

М.Н.

9.   Виждам че предишните коментари ти дават кураж и аз искам да се присъедия към тях. Това което мога да ти кажа е че понякога нещата просто се случват и ние нямаме друг начин освен да ги приемем. Преди три седмици почина майка ми, не мога да ти опиша как се чувствам, но това което ме кара да продължа е, че знам че никой нищо не може да направи срещу съдбата. Животът си продължава и утре пак ще изгрее слънце, каквото и да се е случило днес. Не забравяй това... В себе си ще намериш силата да продължиш и в някой друг ще видиш отново целият свят. Не те съветвам да сменяш града или работата, тук не е Америка. Смяната на работа и жилище може да те дестабилизира още повече и да те вкара в много по-големи проблеми- служебни несгоди, битови. Тогава наистина няма да имаш време да се сетиш за бившият ти приятел.

Излизай с приятелки, намери си хоби- опитай да се занимаваш с нещо, с което до сега никога не си се занимавала. Човек трябва да се учи непрестанно. Запиши се на езиков курс, започни някакъв спорт независимо какъв- важното е да си сред хора независимо че в началото ще ти е много трудно. Не се отказвай!
Успех
Леонидас

10.   И аз обичам човек, който продължи по своя си път...реши да го направи преди две години. Но защо страдаш от това, за бога! Обичай си го, никой не може да забрани на сърцето ти да обича, но от какво те боли, защо? Не разбирам. Нали го обичаш, значи единственото, което искаш е той да е добре. А щом той следва своя път, значи е добре, значи така е трябвало да стане...

Мисля, че ти още го искаш за себе си и се измъчваш от някакви спомени. Остави ги там, където им е мястото - минали събития, към които да се връщаш кога за усмивка, кога за урок. И си го обичай, да обичаш е благодат, сърцето ти се изпълва с добри неща. Любовта е винаги безусловна...

Не излизай на сила с някой - що за глупости правиш. Отпусни си се, гледай си живота - работа, кариера, мечти... Остави се на своя си път, не се влачи по чужди пътища.

11.   Спокойна бъди! :) И приеми, че някой неща е трябвало да се случват, за да може днес да бъдеш човека който си!...
Нали? А каква си щяла да бъдеш, ако не беше преживяла тъгата! Друга да, но ясно за теб живота е отредил по-добро, което те очаква малко по-напред в пътя ти! ;) Любовта ти към него, и сега е много силна, не го преодоляваш, защото си от онзи тип хора които когато обикнат, се отдават изцяло на любовта си! Той е бил всичко за теб, и все още е! Ама нали виждаш, избрал е да бъде с друга, защо ако е обичал теб?!... Крайният резултат на миналото не се забравя, не можеш, защото не можеш да го промениш!... То си е винаги едно и също. Но спомените, те могат да бъдат заменени или замъглени, ако продължиш напред с мисълта да живее по-добре, изграждайки нови спомени, ще постигнеш щастието, гарантирам ти го ;)

Хмм.. приеми, че той просто не e бил човека за теб :) Че е
бил само един пътник, с който живота те е срещнал за да те научи на много неща които ще ти трябват, когато срещнеш своята истинска сродна душа!... ;) Разбираш ли?!... Някъде там е човека който ще е точно за теб и ще те направи щастлива. Как да го познаваш, че когато си с него, ще забраваш за какво е било преди! :) Може би дори и сега да го познаваш, но не си му обърнала сериозно внимание! Разбирам защо си плакала! Била си на среща, всичко е минало чудесно, личало се е че той те харесва. Ама не си могла да почувстваш нищо, сърцето ти е било запълнено от мислите за миналото, за него. Не си предателка, а една много чувствителна жена, която държи на любовта и чувствата си ;) В теб има едно рядко усещане за вярност, и ти никога не би изневерила или предала човека който (ще) обичаш! Познато ми е, защото и при мен е така!...

Слушай, приятелките могат много да ти казват, ама не тяхното сърце е заседнало в миналото!... Осланяй се на сърцето си, като оставиш мислите който са те закотвили, едва тогава сърцето ще те отведе при онези които ще те обича истински :) Бързам да ти кажа, че новият човек за теб, няма да е като него. Възможно е крайно да се различват :)) Като се надявам, че разликите, не бива ти попречили за любовта. Не прави грешката на много жени, да търсят заместител на предишната си любов, оглеждайки се за копие на човека който са обичали!... Да се осланяш на свободната си душа и сърце, е като да се оставиш на вълните на морето да те понесът и отведът към брега който ще те приюти.

Нормално е че си плакала, при научаването че има дете. Защото ти се е искало ти да бъдеш майка на децата му, да си имате детенце :) И в момента в който си научила новината, пред очите ти е минало цяло алтернатично бъдеще, в което сте могли и сега да бъдете заедно! Какво си могла да направиш? Какво е трябвало аз мисля, че си го била направила. За да се разделите, е имало причина. Може би не сте се разбирали, или някой е направил недопустим гаф, с друг. Или той или ти, тогава не сте били готови за сериозни отношения и дете. Каквото и да е, е минало! Уверявам те, че те очаква по-прекрасно бъдеще от колко можеш да си представиш! ;)

Съгласен съм с номер 6 :) Започни да живееш! Усмихвай се и се радвай на живота. Любовта няма да те подмине.


~winterfire~

12.   Мила ти толкова много приличаш на мен... и май си доста мазохистична към себе си - обичаш да ти е гадно!!! Цялата борба е в ума ни и от там идват и решенията да забравиш, или не-така че започни да мислиш за това че и ти можеш да бъдеш щастлива с други хора! От опит ти казвам-не си струва да страдаш а той да е щастлив - докато се обърнеш и времето минава, така че не се мотай а се стегни!! УСПЕХ И СМЕЛО НАПРЕД!!!

13.   Не знам дали тук е мястото да споделя, но и аз бих искала да разкажа моята история - с бившия ми приятел се разделихме преди около 1 година, 1година бяхме заедно, като през това време не сме живели заедно... мога да твърдя, че той беше и си остана голямата ми ЛЮБОВ - да, на 29 години срещнах истинската любов... или поне аз така си мислех... само, че явно само аз така съм си мислела... боготворях този човек... но после се разделихме- той имаше много приятелки от женски пол, не знам дали ми е изневерявал, но определено много се увличаше... майка ми не го хареса, неговата - не хареса мен... и така, зачестиха скандалите, докато не се стигна до истинската раздяла-събирахме се и се разделяхме безброй пъти, плачех денонощно по телефона, говорейки с него... той не дойде на рожденния ми ден, не се обади на нито един мой личен празник или успех... тъжното е, че сега 1 година по -късно, той ужасно много ми липсва- изтрих всичките ни общи снимки, тоталон скъсах със старата ни обща компания -която всъщност се състоеше от негови приятели - но всяко нещо - чута мелодия, място на което сме били заедно - всичко... свързвам с него. Майка ми се сърди като говоря за него - нарича го "боклук"и това, че ме е обезличил като личност... може и да е права... не знам... понякога ми се иска просто да му се обадя, за да чуя просто как е... но той вече 1 година не се сети за мен, продължил е живота си без мен, трябва и аз да продължа своя... но как... вече не ми се комуникира с хора, не ми се среща с мъже, а нещата се задълбочават все повече и все повече... А как бих искала да имам вече семейство. Жена, на 30 години съм... Благодаря за вниманието!

14.   здр. Точно и ясно: Времето лекува, лошото се забравя и хората се променят, историите също!
Мери

15.   Авторке, ако постоянно си показвате, че си гласувате доверие, няма да има успех в една връзка. Същото положение става и, когато засвидетелствате гласуваното с някакво парти. Няма смисъл от такава връзка.

16.   Здравей!

И аз като теб доскоро се измъчвах и страдах, но трябва да знаеш едно :"Има причина, хората от миналото ти да не са в твоето настояще". Гледай напред, съсредоточи се върху сегашната ситуация и хората, с които общуваш в моемента. Опитай се да вземеш най-доброто.

Next

17.   Оставям всичко в миналото... И не гледам на зад... Трудно е, но така се живее по лесно


Анонимен