Споделена история от Любов и изневяра |
Една "нормална" любов
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 1918 пъти
Здравейте! В момента съм много объркана, не мога да взема сама решение, а случващото ме наранява всеки един изминал ден. Чудя се дали трябва да съм с Него или е време всеки да поеме по пътя си. За уточнение аз съм на 20, а той на 30 г.
Всичко започна преди 2 години. Това беше онази изпепеляваща любов от пръв поглед. Не вярвах, че ще ми се случи, но в мигът, в който го зърнах, аз загубих контрол над себе си. Всеки път се влюбвах все повече и все повече, усещах как не мога да дишам без Него. Последваха бурни месеци, в които обичта ни беше толкова силна, че никой и нищо не бяха в състояние да ни разделят. Той реши, че ще замине в чужбина, за да изкара някой лев, с който да си оправи заемите и да подобри не само своя, но и живота на семейството му. Подкрепих го, макар че сърцето ми се късаше от мъка. В началото се чувахме редовно, постепенно Той забрави за мен. Не се чувахме с дни, а когато това ставаше, Той вечно бързаше, вечно беше нервен. Реших, че е нормално - нова страна, нови хора, тежка работа. Но най-интересното бе, когато си дойде в България без да ме уведоми. Звънна ми чак на 3-тия ден от пристигането му. Стана ми много болно, не беше онзи човек, когото заобичах и на когото се посветих изцяло, но го преглътнах пак с мотива, че е бил стресиран от пътуването, искал е да види родителите си и т. н. Понеже следвам висше в София, пристигането му съвпадна със сесията ми и нямаше как да си ходя често в моя град, тъй като имах да взимам 7 изпита. Очаквах да се чуваме поне през ден, след като имаме и скайп, и фейсбук, и безплатни тел. минути, Това не се случи, Той продължи да ме търси през няколко дни и то за по 2-3 мин най-много. Когато аз поемах инициативата, Той пак ме отблъскваше с мотива, че щял да си гледа мача или ще излиза на бира с приятели. Не издържах и му пратих смс, че искам да скъсаме. Беше много грубо от моя страна, но смятах, че точно това заслужава. Той ми отговори :Ами добре, късаме, знаеш че те обичам.... и последва 15 дневно мълчание. Не ме търсеше, не правеше опити да ме върне, учудвах се от безразличието му. Наскоро след като се прибрах вкъщи, ме помоли да се видим. Наговори ми ги едни приказки как бил съжалявал, как искал да сме пак заедно, как не осъзнавал какво прави. И аз разбира се като поредната глупачка, която го обича все така силно, му се вързах. Сега когато се виждаме, аз чувствам, че ме обича, че се интересува от мен, че наистина е щастлив да сме заедно. Но когато се върна в София ми показва точно обратното, сякаш за него съм една от многото. Това ме много наранява, опитах се да му го кажа, но Той ме изкара луда и че едва ли не правя от мухата слон. Искам да сме заедно, защото както споменах, го обичам и не мога да си представя някой друг до мен. Но от друга страна животът продължава, само на 20 г. съм и тепърва ще ми предстои да се срещам с нови момчета. Наистина съм страшно объркана... чувствата ми са се забили дълбоко в сърцето и не ми позволяват да мисля трезво. :( Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат моята банална история.
|
