Прекалено ревнива ли съм?
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 1880 пъти
Изпитвам ужасно чувство вина. Изпитах ревност и се държах ужасно с приятеля ми. Цяла вечер му се сърдих. Причината за това мое държание стана един негов коментар, един въпрос към едно момиче:, . Какво пак са направили тези момчета? ". Обидих се, понеже на нея пишеше, а на мен - не. Помислих си, че може да я харесва не само като приятелка. Освен това в университета му имало ревю и той коментирал колко са хубави момичетата.

Ядосах се, че за тях е намерил време, не и за мен. След като гневът ми отмина, преосмислих всичко. Сетих се колко мило се е държал винаги с мен, как бяхме скарани известно време по моя вина, но когато го потърсих, той веднага се върна и как на рождения ми ден ми каза най-хубавите думи, които някой ми е казвал. Помислих и за това, че все той ме търси. За седем месеца аз съм го търсила само три пъти първа, като единия път беше за Нова година, когато поздравявах всички...
Започнах да изпитвам угризения. Дали са неоснователни, или пък си втълпявам, че са такива?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 9 месеца hash: 8b927980c3

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Хмм, недей да му се сърдиш за глупости, ами наистина преосмисли и твоето държание спрямо него. А и очите са му дадени да гледа и други жени и да оценява, това не може да се избегне, важнотое че в сърцето му си ти и ти го доказва. Това, че пише коментари на други нищо не значи, а щом ти липсва потърси го ти... не сте в началото на връзката че да се правиш на недостъпна и да проверяваш дали той ще те потърси пръв. Когато имаш нужда да ми пишеш, пищи му... когато искаш да го чуеш- звънни му, нормално е. Doriana

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: 52ec880a39

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ревността е способна да погуби и най-чистата любов...

 

...