Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Преди време работих в един хотел като пиколо. Гостите ни бяха основно бизнесмени чужденци в командировка и 50% от тях ползваха проститутки през престоя си (Това са заети хора нямат време за свалки). Та дали има мъже които изневеряват в такава ситуация отговора е: да много. Но дали твоя го прави не мога да ти кажа. Но ако не му вярваш определено си имате проблем.

7.   да, ще ти изневери

8.   Не само мъжете които са в чужбина изневеряват. Дори да си е вкъщи пак ще го направи. Глупав въпрос. Време е и ти да го направиш.

9.   Да ти споделя за моя - да, изневерявал ми е, макар да е било доста отдавна. Мислел, че няма да науча, но животът поднася изненади.

10.   Приятелят ми беше в чужбина и като се върна си донесе разни списания и гласът ми записан в телефона му как говоря мръсотийки.
Според мен напразно се притесняваш и струва ми се нямаш му доверие - така ще го прогониш от себе си!

11.   Много ясно, че всичко е относително и хората са различни. Това, че едни изневеряват, не означава, че и други го правят, и обратно. Всичко зависи от човка, от отношенията ви, от това колко държи на теб или колко са му слаби ангелите. И наистина, няма нужда един човек да е командировка в чужбина, за да изневери. Това винаги и навсякъде може да се случи, ако има желание от негова страна да го направи. Ако пък е лоялен и точен човек, то дори и някоя полугола мацка да му се натиска, той ще удържи и ще я разкара.

12.   Получи се така, че съм разделен с приятелката ми по географски признак от вече три години. Виждаме се веднъж на шест месеца, понякога по-често. Не съм изневерявал, въпреки че съм имал много възможности. Въпрос на личен избор и отношения между хората. Но ако показваш прекалено много, че го ревнуваш, може и да ти изневери просто напук...

13.   Ако е решил да изневерява ходи, че го спри. Той ако иска ще го направи и тук, не непременно в чужбина. Това дали ще го направи знаеш само ти, ние няма как да знаем. Главоболиш се прекалено много за неща, които няма как да промениш. Изневярата е въпрос на дефиниция. За някой изневяра е дори да пожелаеш някой, а за други дори и самият акт не е, ако няма чувства. Не се измъчвай напразно, няма смисъл. Този, който иска да кръшка не може да бъде спрян, а който не иска не може да бъде накаран.
Маги

14.   АВТОРКАТА:
ДНЕС ГОВОРИХМЕ по скайп и от тема на тема, го подпитах някое гадже, някоя там не се ли натиска, и той ми каза, че ако съм искала следващия път да не ме потърси, да съм продължавала...
и се издразних, защото не заслужавам подобни реплики.
но както и да е. времето ще покаже..

15.   Мисля, че той не те уважава, щом ти говори така. Какво ти пука къде си го пъха, при положение, че между вас май няма нищо истинско?

16.   Ако е решил да ти изневери може да го направи и на 200 метра от дома ви, без да е в чужбина и без да разбереш, ако си нямате доверие, по-добре да се разделите
М28

17.   До авторката: Заслужаваш!!! Ти може и да си мислиш, че всичко ти е наред, обаче за него е унизително да го "подпитваш". Продължавай така и наистина ще го изгубиш, както и сам ти е казал.

18.   Аз пък не мога да разбера какво толкова се дразнят мъжете, когато жените ги питат така... Нямало да те потърси... Бившия ми беше същия, и аз много ревнувах и се притеснявах. Толкова ли е трудно да кажеш "Миличко, не се притеснявай, само твой съм" пък после нека си троши главата! Аз мисля, че ако нямаш такива намерения и обичаш жена си, няма от какво да се дразниш, даже ще ти е приятно, че тя се притеснява.. Аман от тъпото мъжко его! И от такива мъже! Авторке, само да подчератя, че бившия ми въпреки че реагираше като твоя, след като се разделихме ми каза, че не ми е изневерявал никога.. въпреки, че винаги ме държеше под напрежение като ме караше да ревнувам. Знам, че е много обсебващо това чувство и потискащо, но ако искаш му кажи в прав текст, че се притесняваш, а не му прави намеци за гадженца. И смятам, че ще ти отвърне правилно. :)
Ив!

19.   Това, че ще знаеш истината няма да те направи по умна в никакъв случай, както и обратното.

20.   Ти си болна от най-смъртоносната за една връзка болест - ревността! Съгласна съм с номер 16 и 17!
Ако си мислиш, че с подобни въпросчета ще го накараш да не ти изневерява (нещо което човека може би дори не си е и помислил), лъжеш се! Най-много да го тласнеш именно към това!
За 7 години толкова ли му нямаш доверие? Обиждаш го като го "подпитваш" такива неща.
И не забравяй, че ти не го притежаваш!
Любовта е желание да бъдеш с някого!
ж. 28

21.   Еее, ама моля ви се сега, персоналът в хотела бил грозен и дебел, не е така, но никой не би си позволил да прави каквото и да е с клиентите, поне в една нормална европейска държава. Кръшка или не, не си трови главицата с тези мисли, няма да си помогнеш. Дори и да прави нещо, то ще си остане там.

22.   Номер 18, Ив, и ти си толко заблудена колкото авторката. И кво, като ти каже милички думички и ти вече е разтапяш... Ако иска да те излъже и изневери, няма да му е проблем да ти каже "миличко, твой съм" и пак да го направи. А това, от което се оплакваш у мъжете не е никакво его, а се нарича себеуважение. Когато те питат нещо, което няма как да докажеш, че си правил, нито, че не си правил, има само едно решение - доверието. Или ти вярват, или не, и постоянното подпитване е силен индикатор, че не ти вярват. Което от своя страна е обидно, когато самият ти имаш чисти намерения. Обратно, ако имаш намерение да изневериш или вече си го направил, тогава няма да се умориш да повтаряш, че не си.

Мен ако ме подпитват така, има два варианта: ако въпросът е поднесен на майтап, ще вляза в тона и ще отговоря пак на майтап "Да, преди малко се върнах от едната и ей сега затваряме и бягам при другата". Ако въпросът е със сериозен тон бих отговорил пак насериозно "Няма да ти отговоря на въпроса, ако искам ще го направя, ако не искам няма, и ако още не си рабрала отговора за 7 години, прави си сметката".

Кубрат

23.   От номер 18 към номер 22. Така ли Кубрате? Ако една жена си позволи да отговори така на мъжа си какво ще стане? Смяташ, че е нормално той да й отговаря така? Това не е адекватен отговор! Не е отговор на човек, който обича и уважава жена си. Не се прави така в една връзка. Жената остава сама за 2 месеца, обича този човек, и мисълта, че може да се подаде на изкушение.. изобщо не е приятна! Защо той трябва така да й отговаря, ами не й обясни нормално. Така в момента е още по-разтревожена, от личен опит знам. И не е себеуважение, а тъпо мъжко его! Кубрат, отговори ми ти би ли пуснал жена си 2 месеца в чужбина на командировка? И ако евентуално я пуснеш няма ли да ревнуваш? Не знам колко мъже биха пуснали изобщо жените си далеч за толкова време, пък камо ли да не изревнуват. Щото в случая е мъж, това е себеуважение, ако беше жена щяхте да кажете, че не го обича и че е такава и такава. Но е мъж и му е позволено всичко, а жените не могат да ревнуват! Ебаси дискриминацията! Всички, които твърдите, че съпруга й е отвърнал правилно и авторката е лошата в случая, смея да твърдя, че сте лишени от емоция и чувства хора! И лицемери! Фурнаджийски лопати! ;) :D
А моя бивш приятел ми отвръщаше така, защото не ме уважаваше.. затова и се разделих с него.. не че беше нормално да ми отговаря така! И сега го осъзнава, ама късно!
Благодаряяяя за вниманието и се поставяйте малко и на мястото на другия, не бъдете егоисти! :)
Ив! :)

24.   Ив, най-напред ще те помоля да не ми приписваш думи и свойства на други хора, били те и мъже, който не съм изрекъл аз. Това, че съм мъж, че значи че съм съгласен и подкрепям всичко, което правят всички мъже. Препдолагам същото важи и за теб и жените.

На въпроса ти дали бих пуснал жена ми в командировка: Ами първо, въпросът ти е малко тъп, защото командировката е служебно пътуване, което се прави по нареждане на работодателя и обикновено не подлежи много-много на обсъждане дори от самия служител, камо ли от негови роднини. А конкретно при мен, аз не съм женен, така че от гледна точна на работодателя на приятелката ми съм "некой си там" и мнението ми има точно нулево значение.

Като оставим това на страна, да бих я пуснал в колкото си избереш командировки ако ще и по 1 година. Разбира се при по-дълъг период от време би ми било неприятно, връзката ни ше се натовари, защото ще си липсваме взаимно, и така нататък, с всички последици. Но честно, изневярата ще ми е абсолютно последния проблем - дори открито бих я подтикнал към такава, защото няма смисъл да стои на сухо само защото аз не съм наоколо. Вярвам й, че от някаква странична афера няма да промени отношението си към мен и след това всичко ще си е както преди.

И ако си мислиш, че ти говоря наизуст в момента - не, много добре знам за какво говоря и съм го изживял. Бил съм свидетел как тя се целува и натиска с друг мъж пред очите ми и дори тогава не изпитах ревност. Огорчение - да, донакъде нараненост - да, но ревност - НЕ. Правила е и други неща, на които не съм бил свидетел, но за които знам, и също така познавам хората, с които ги е правила. Също така от 8 месеца насам работя в друг град и се прибирам само събота и неделя, така че де факто всяка седмица съм в командировка. И мога да те уверя, че изневярата е последния проблем и на двама ни. Връзката ни е в по-добро здраве, отколкото когато и да било преди това.

Така, сега ако искаш може пак да си говорим на тема ревност, егоизъм и поставяне на мястото на другия.

Кубрат

25.   Ив, такива като тебе са наистина много интересни-какво значи някой да пусне някого в командировка? ! Ти каква си, че ще го спираш от служебни задължения? И какво, ако не го пуснеш, както се изразяваш? Да не си мислиш, че това, че не си го пуснала ти гарантира нещо? Кубрат е абсолютно прав в това, което е написал. Но хора като теб и авторката са напълно сбъркани в представата си какво означава да обичаш някого. Заслужавате точно хора, които да ви ревнуват безпричинно или такива, които да ви правят на луди, за да се осъзнаете малко!


Ели

26.   До 23: След като прочетох какво си написала единственият извод, който се налага е, че за теб няма никакво значение къде се намира приятелят ти, защото мисълта, че ще ти изневери си е постоянно в главата ти. Това твоето си е болест и се нарича патологична ревност. А причината за нея е твоето ниско самочувствие. Голям проблем имаш, да знаеш.

27.   Пак е 23. Ами както решите, няма да се оправдавам каква съм и каква не съм. Така мисля и така живея, хората около мен също. Аз съм за директните и открити отношения. Не ми харесва това, че жената трябва да мълчи и преживява всичко сама, само защото на господина можело да му стане обидно. Нали затова са двойка.
Кубрат, твоята връзка не е добър пример за истинска любов, сигурно знаеш, ама всеки се нагажда и научава да живее, според това, което сам си е избрал.
Ели, никъде не съм написала, че ще си спирам мъжа от командировки, даже моя в момента е и не ревнувам, понеже му имам доверие, а и е честен спрямо мен. Написах, че мъжете могат да реагират много по-остро на една такава дълга командировка. Няма как да я забранят, разбирам че е служебно задължение, но ако те ревнуват ще е нормално, а жената когато ревнува, тя притеснява мъжа? !? И пак да кажа, Кубрат е изключение, неговата връзка е някаква отворена така като чета. Нали съгласете се, че не е нормално да знаеш, че другия ти кръшка и ти да си ОК и даже да се опитваш да го пробутваш на останалите, за да успокоиш съвестта си, че това е перфектната връзка!
Всеки си има някакви приоритети и разбирания, всеки да се оправя.
Само пак да обобщя - съпругът на авторката не й е отговорил правилно - със заплаха. Могъл е просто да й обясни, че няма такова нещо и да се приключи с темата.
И моля авторката също да се включи, защото тука се изпокарахме за няма нищо...
Ив!

28.   Е, Ив, направо ме разби... Какви сте си вие, че да се "пускате" един друг където и да е??? Да не би мъжът ми да е родител, а аз някаква разглезена 10-годишна пикла, че да не ме "пуска"?

Никаква дискриминация няма. Аз съм жена и са ми се случвали и двата варианта, които Кубрат описа - да отговоря и на майтап, и на сериозно, и то в същия този стил. Недопустимо е човекът, който уж ми е най-близък и с който уж си имаме доверие, да ме подпитва подобни глупости, освен ако не е на майтап. Ако е сериозно, честно ти казвам повече от 2 пъти не бих го допуснала! Първи път - грешка, втори път - повторение да затвърдим, на третия - шута.

Кубрат е по-освободен в мисленето си, аз не чак толкова, че да подтиквам мъжа си да задоволява нуждите си другаде, но иначе съм съгласна с него относно ревността. Чиста проба несигурност. Еми аз обичам сигурните хора.

Д.

29.   Авторката съм:
Следя мненията ви постоянно. Разсъждавам върху всичко, което споделяте. Принципно, аз съм много ревнива натура, спрямо приятеля си нямам забележки от много време насам на тема ''изневери'' и т. н. Преди няколко години сме се разделяли за известно време, и всеки беше поел друг път за кратко. Преди мн време съм го хващала в разни лъжи, които се изчистиха с времето.. Наистина не ми е леко сега, но нямам избор. Може да ми изневерява, може и да не ми изневерява. Настроенията са ми променливи. За мен 100% доверие не съществува. Интересно ми е, как тази командировка би го променила. Бих искала и аз да съм така ценена, и уважавана, и каквото давам, да ми се връща.. Затова според мен, не е толкова важно колко продължава една връзка, отколкото в какви различни ситуации си се опознал с човека до себе си. За толкова години точно в тази ситуация не бях попадала.. Има изгледи да подобри рязко финансовото си състояние, и аз отново не мога да бъда сигурна как ще се отрази това върху връзката ни.
Хубавата страна на този сайт, от една страна е, че е анонимен и също така бих споделила, че ме е страх момента, в който например, ставам на 30 или 30 и няколко (сега съм на 25, той на 29), и например ме оставя заради някое малко момиче. Знам не един такъв случай... Та какво ли не ми се върти из главата..

30.   Ами най-накрая авторката потвърди някои много прозорливи мнения, че си е ревнива по принцип и не й трябва причина, за да е такава. А с последните изречения от последното писано от нея просто потвърждава мнението, че е със слаба самооценка. Моят съвет към нея е да открие причината за тази ниска самооценка и да поработи върху самочувствието си, защото хора като нея пречат страшно много на връзките си точно поради това -изискват непрекъснато доказателства за любов и колко са значими за човека до тях, което си е направо досадно. Всъщност проблемът е на авторката и тя трябва да намери начин да го разреши, ако иска да запази връзката си. В основата на ревността винаги лежи несигурност в собствената стойност като човек. Несигурността поражда страх, че ще се появи някой друг, който ще бъде по-добър в разни отношения от теб и ще ти отнеме човека до теб. И давай-ревност до дупка! Няма нормален човек, който да издържи на това. И това, че в момента нямаш забележки на тема изневяра, не означава, че такива не се въртят в главата ти, нали? Сама си го казала, че според теб 100% доверие няма-що за връзка е това тогава? Между другото всички ревниви хора казват това, което си е направо идиотско-като нямаш сто процента доверие на един човек защо си с него-за да го тормозиш със съмненията си ли? !


Ели

31.   Авторке, сори че трябва да ти го кажа, но си доста комплексирана. И да ми се сърдиш, и да не ми вярваш, факт е.

Правилно ли те разбирам, че ти се ОПАСЯВАШ, че на мъжът ти рязко ще му се подобри финансовото положение? ! И как щяло да се отрази на връзката ви? Ами ти ако си мислиш, че той седи с тебе защото си по-евтина и няма пари да си позволи друга... За кво си говорим? !? Ако се имаш за евтина, евтина ще си. И да, тогава наистина като събере повече пари, ще си намери някоя по-скъпа, или поне която има самочувствие на такава.

Има доста истории в тоя сайт на такива, дето ги е страх, че като одъртеят ще ги зарежат заради някоя 18-годишна. Ами какво да ти кажа, ако на 30 си още с акъл като на 18, ще те зарежат, да! Защото нямаш да предложиш нищо повече от 18-годишната. А ако и се чукаш по същия (балъшки) начин както на 18, съвсем - тогава и последния коз, който има една жена, си го изхвърлила през прозореца.

И още нещо - ако сега си на 25 и до 30 продължаваш да пилиш на главата на мъжа си по тоя начин, трябва да е пълен глупак да търпи това още 5 години! Със или без подобрено финансово състояние. Разбери - ревността е досадна! Да те подпитват по тоя начин е едно че е унизително за мъжа, но е и чисто и просто досадно. Писва. Всеки нормален човек иска като си говори с половинката си, да му е приятно и да си говорят за хубави неща. А не да му натякват непрекъснато как можело да изневери. Еми може, да! Приемо го. Винаги може. Когато има желание има и начин, въпросът е дали ще има желание. И да те светна - желанието за изневяра е пропорционално на броя на въпросите относно такава!

Просто не е реално какви хора има...

Кубрат

32.   Авторката...
Ами първо за мен всеки ревнува малко или много. Всеки някога е имал нотка съмнение. Когато сега той е в чужбина, веднъж излязох вечерта на заведение с 2 приятелки, и той веднага се издразни. И сега, всяка Божа вечер чакам той да ми звънне по скайпа, когато има възможност. Това значи, че вечер не излизам никъде на заведение, и чакам.. Днес ми звънна, и след 10мин ми каза, леко подпийнал, че ставал от компютъра.. И как мислите, че се чувствам аз? Глупачката, която е на пост всяка вечер, за 20те минути внимание от приятеля си, който на свой ред май много много не му пука... И заради въпросните 15-20 мин, аз вечер не излизам никъде, съобразявам се, само и само да съм максимално коректна...
Да, може и аз да греша, и аз да не съм права, но смятам, че давам всичко от себе си, а насреща не се чувствам достатъчно уважавана. Докато го няма, аз се грижа за дома му, за всичко... И накрая това ли заслужавам?
Нали това е сайт, в който мога да споделя и да се оплача? ! Нали и аз мога да кажа, че излизам тази вечер, и че няма как да разговаряме, но ответната реакция става лоша!
И накрая, аз се съобразявам максимално, а той с мен - не. И ми е тежко. Нормално да се разочаровам, нормално е да си мисля разни неща...

33.   Може и да е нормално да се чувстваш така, но не е нормално да са такива отношенията ви. Какво ти пречи да му пишеш в скайпа "довечера ще излизам" и просто да си излезеш вечерта вместо да киснеш и да го чакаш?

И да, ако това му поведение стане тенденция, можеш да си поговориш с него и да му кажеш, че не си ок така да се държи, ама това няма нищо общо с въпросите за изневярата и с мисълта, че ще те зареже заради някоя си...

От това, което виждам написано, по-скоро си мисля, че във вашата връзка липсва нещо друго - уважението. При това взаимно. Нито ти го уважаваш достатъчно, за да приемеш, че е отделен човек, нито той теб, за да ти обърне необходимото ти внимание. А и явно и той се бил "издразнил", че си излязла с приятелки... Да не говорим, че ти и себеуважение нямаш - стояла си вкъщи, грижела се за дома му, докато той "й звънне по скайп"... Боже, Боже...

Не знам какво да ти кажа - и да ти кажа, че тва е тъпо, едва ли ще се промените - и двамата. Обаче наистина недоумявам как може да има такива "връзки". Връзка ли е изобщо това, когато едната страна мисли, че на другата не й пука? Странно, за пръв път наистина, ама наистина не знам какво да ти кажа.

А Кубрат е напълно прав - просто е ужасно досадно! Аз неслучайно казах, че повече от 2 пъти абсурд да го изтърпя. Даже и да съм сляпо влюбена, първия път - ок, може и да ме накара да се чувствам даже щастлива, че ме ревнува, ама оттам натаътък се почва един омагьосан кръг от самоограничаване, караници, обяснения... докато накрая със сигурност се стига до факта, че на човека, на който все му трият сол на главата, просто му става безразлично. Е, когато ти стане безразлично мнението на половинката ти по тоя въпрос, смятай колко безразличен му е станал и самият човек по принцип. Сами си проваляте връзките с тая пуста ревност и не можете да го осъзнаете. И пишете едни такива неща като Ив: "А моя бивш приятел ми отвръщаше така, защото не ме уважаваше.. затова и се разделих с него.. не че беше нормално да ми отговаря така! И сега го осъзнава, ама късно! " А ние се смеем на това кой и какво точно е осъзнал/не е осъзнал.

Д.

34.   Като се размислих върху всичко написано, се върнах 4-5 години назад. Бившият ми /вече/ беше в безкрайни командировки-пътуваше в понеделник, връщаше се в петък, че взе и в неделя да пътува. И то в България, не в чужбина! Никога не съм го ревнувала. Никога не съм го подпитвала, намеквала и т. н. Той също не ме е ревнувал. Имала съм му доверие и до ден днешен съм убедена, че не ми е изневерявал, нито пък аз на него. Но... Хора, изневярата е най-малкият проблем! С месеци и месеци го чаках. Сама си отгледах детето. На господина му хареса да си живее свободно и вечерите да си прекарва с колегите на съответната командировка, да си пият биричка, водчица, музика, песни и танци на народите... А аз в къщи с малко бебе. Като се върне в петък, вместо да ми помогне нещо/работата му не беше физически тежка/, сяда да си пийнем, да хапнем, да му сложа да яде, да го взема преди това с колата от офиса, да му правя компания и още куп глезотийки. Случвало се е да лягам в два през нощта, защото подпийнал прилично, още не е доразказал за купоните си и пиенето през седмицата. Не да поговорим за нас, за бебето, за музика, за филм ако щете, ами за пиене и колеги, по пет пъти повторени изречения и факти...
Има и още подробности, но спирам засега. Идеята ми е, че ревността и изневярата са бели кахъри в сравнение със самотата, безпаричието, очакването на любимия, отглеждането на бебенцето и накрая раздялата-неминуема, защото семейство в два града и в командировки не се прави. Да виждаш как мъничето почва да познава баща си, а като се върне в петък/някой път и следващ петък! /, то вече го е забравило, гледа го подозрително и чак на другия ден пак свиква с него полека... В понеделник обаче тате вече го няма...
Татето се доказа добре-вече не се върна от две години и не се сети за дъщеря си... Чат-пат в годината праща 50-100 лв... Живее същия живот-свобода, пиене, командировки. Късно осъзнах, че е искал точно и само това от живота.
Аз пък се пооправих с времето. През яд, мъка, бяс и самота до спокойствие и удовлетворение сама. Много тежки моменти имах... немотия... баща ми почина, разпродадох де що имах... Наскоро започнах работа. В кафе. Да чукна на дърво-добре ми е. Шефката се падна страхотен сладур и разбран човек. Пари-колкото навсякъде ок. 400 лв. Но се чувствам нов човек и по-пълноценен отпреди.
Обичах бащата на дъщеря ми и винаги ще го обичам някъде вътре в мен. След 1-2 връзки ми се изясни, че само него съм обичала и той бе всичко за мен. Макар че е недостоен баща.
Нещо се олях с поста, стана дълъг... Та завършвам-какви са тия ревности и изневери? ! Бял кахър. Има къде-къде по-сериозни проблеми.
Що се отнася до ревността-тя е нещо излишно, просто трябва да имаш доверие в човека до теб, да му вярваш. Това е.

35.   Авторке, толкова комплекси на едно място не знам как можа да ги събереш? Ти за два месеца изпадаш в паника, ами ако е по-дълъг срок? Мъжът ми го няма вече 3месеца и няма да го има още два и трябва да ти кажа, че изневярата ми е последния проблем. Нито аз го подпитвам дали не си е намерил някоя, нито той мен. Ако има нещо сами ще си кажем и това по никакъв начин няма да повлияе на отношението ни един към друг. С тази ревност най-много сама да го набуташ в ръцете на някоя, защото в един момент ще му писне да го упрекват напразно и наистина ще го направи.
А това относно годините чак ми става смешно. Еми аз съм на 32г. и трябва да ти кажа, че изобщо не ми е минавало през акъла, че мъжа ми би могъл да ме зареже заради някоя 20г пикла. И никога не съм се притеснявала от по-млади момичета, те просто не могат да ми бъдат конкуренция по никакъв начин. А ти с тези комплекси най-много сама да го отблъснеш от себе си. Бъди на ниво и си знай цената.
Ив, това че на Кубрат връзката е отворена не предполага автоматично, че той се спуква да изневерява. Всеки е толерантен към другия и към желанията му. В една връзка двама души трябва да бъдат едно цяло, а не две отделни личности и докато не го проумеете ще има да патите в отношенията си.
Маги

36.   Ако ти изневери ще е с проститутка, ако прежали 50 евро за 15 мин. Но да си мислиш за някоя местна, да вкара чуства, да се заобичат-просто забрави! Затова ти хвани си излизай и не мисли, да не те боли главата.

37.   Вярно е, че ако човек реши да изневери, може да го направи навсякъде, но не може да се отрече, че определени обстоятелства могат да го подтикнат към това. Аз бих се издразнила ако ме попитат дали съм изневерила, но все пак от всякъде ни се повтаря, че всички мъже изневеряват и че без секс за известно време не можели. Постоянно ни не набиват в главите нещата, които се харесват от тях и т. н., така че е напълно нормално една жена да се притеснява. Не съм убедена дори дали в себе си имам 100 % доверие, какво остава за друг, още повече мъж(не че всички жени се верни).
До колкото зная повечето мъже изневеряват и командировката е много добро условие.
Авторке, той май не те уважава особено. Колкото и неприятно да ми стане ако ме попитат за това дали няма някой, няма да отговоря така, но хората могат да кажат много неща ако са ядосани. Няма да разбереш тук отговора на въпроса си. Ако това те мъчи толкова, опитай се да се разбереш с него и ако реши да прави по-големи проблеми заради единия въпрос, не е за теб.

П. П. Не мога да разбера защо хората в тази тема подскачат толкова на въпроса на авторката. Според мен е съвсем уместен. Аз не се съмнявам много в моя приятел, но не изключвам възможността. Много хора, които го правят, на края страдат.

П. П. 2 Кубрате, меродийо на всяка манджа, не разбра ли, че повечето хора са различни от теб с различни връзки и твоето мнение не е показателно? :) Единственото, което питаше жената, е дали е по-голяма вероятността да се изневери в командировка. Оставането на сухо, за което ти сам каза, каквто ти говори? :)

38.   Е, не съдете толкова строго авторката и Ив за светоусещането им - всеки е бил назад с мисленето си, преди да се придвижи напред. И те ще си изживеят "детсвото" и ще пораснат. Дано само са си намерили мъже на тяхното ниво, защото ако не са - при липса на толерантност би станало мазало...

39.   Както се казва, аз доверие имам само на онази си работа, че е на 1 педя от задника и не ме е наебал. Аз също съм в чужбина и се прибирам 1-2 в годината, женен съм и не изключвам жена ми да се ебе... и какво? Какво мога да направя? Нямам намерение да се ровя в личния й живот, дадена й свобода, разполага си с пари освен, че аз й давам има си добър бизнес. Миналото лято беше с приятели в Гърция и спа в стая с разведен мъж с 2 те му деца. Попита ме дали я пускам да замине, като ми каза предварително как са нещата. И тъй като морето го изпуснах аз дадох съгласието си. Сега да давам съвети от типа "Внимавай какво правиш! " е излишно, няма смисъл от такива. Когато сме заедно сме наистина заедно. Обичаме се както в самото начало.
Та и да ти изневери, какво от това, ако след това е отново при теб и те обича, и се грижи за теб. Аз знам, че цял живот едно и също не може да се яде, трябва да има разнообразие.

40.   Авторката съм:
Като си говорим по скайп, и разбирам, че там където са отседнали, са в 1 мотел, и общо взето най-често виждат персонала, съставен от севитьорки и барманки.. Сервитьорките били млади момичета, което предполага, че би могло да стане някаква заигравка, но аз няма как да разбера... Бих паднала от доста високо, ако разбера, че ме предава, при положение, че сега, докато го няма, аз съм максимално коректна.
Та така... Постоянно ми се въртят мисли из глава, чувствам самота. Исках да Ви споделя, отново.
Че в днешно време, дори и близкото обкръжение те разбира лесно.

41.   Работата е там, че мъжете където и да отидат, е задължително да минат някоя и друга, ей така за бройката. Моята история е следната... човека е чужденец и е в града ни за 3 месеца по работа. Запознахме се случайно на мястото, където аз работя. Започна да настоява да излезнем. Приех, защото ми хареса, привлече ме. Каза ми, че не е обвързан, но аз от друг източник разбрах че в родината си има приятелка. Но за момента си правя пас, пък той нека си мисли че прави не една, а две жени на глупачки. В същото време го гледам влюбено, държа се страхотно с него, уча го на български език, когато се разделим не му досаждам, естествено стигна се и до секс, а на него определено му хареса защото не може да ми се насити. И усещам как започва да хлътва, а аз определено не съм влюбена, просто се забавлявам и не очаквам нищо от него, не ми пука че ще си отиде скоро. На мен единствената ми цел е да направя така, че да му е трудно да ме забрави и виждам, че съм на път да го постигна... такива мъже имат нужда от един хубав урок!

42.   аз съм почти 7години в чужбина, повярвайте ми... не съм изневерил... всичко е до мисленето....

43.   Авторката съм:
Днес ми сервира, че след като се върне скоро ( 2 месеца след заминаването му), като минело месец пак му предлагали да ходи.
Каза, че заради мен не му се ходело отново там.
Но знам ли какво ще стане? Много ми е мъчно, и се надявам да сме си заедно. Нямам право да му казвам да ходи или не, но според мен има шанс да замине отново.
Млади хора сме, имам нужда от подкрепа, от него в частност.
Но ако стои още месеци някъде, каква връзка е това, по дяволите?
Моя позната има приятел по корабите.. с който се виждат 2 пъти или 3 пъти годишно. Той се занимава с някакви там, и тя също тук си има свой живот.. ама се води, че имат връзка..
Хем съм ядосана, и едновременно с това много тъжна.
Преди години имах възможност да уча в чужбина, но заради него не отидох, защото това трябваше да значи край на връзката ни.
Винаги съм го поставяла на първо място, и някак си, тайничко, вътре в себе си, се надявам и аз да съм на 1во място за него в тази ситуация...
Но кой знае..
:(

44.   Номер 41, малко със закъснение, но все пак... защо си мислиш, че ще му накривиш на шапката по тоя начин? Човека е искал едно - секс в командировката, и го е постигнал. След като и теб те урежда - чудесно. Какво се опитваш да докажеш с тия мапъни да "му дадеш урок", и най-вече на кого се опитваш да се доказваш? Май на себе си.

А дето ти е казал, че не е обвързан - казал го е, защото за много жени това е пречка. Ако знаеше, че не ти пука, нямаше да те лъже.

Не си мисли, че си голямата майсторка заради тия неща дето ги въртиш, защото можеш да си убедена, че в неговите очи изглеждаш по същия начин, както той в твоите.

Кубрат

45.   Пак съм авторката:
Писна ми вече, да не знам кога ще се върне...
Аз от толкова неща се отказах за него.. а накрая........
честно да ви кажа аз ако обичам някого много няма да замина..
те могат да избират дали да ходят или не отново натам.
но ако пак замине, честно ви казвам , ще ми писне...
в момента целият ми живот се върти около неговите неща, не знам дали той би направил същото за мен,,,

А и друго... моя позната е на морето отскоро-ще работи там, и ми каза, че било някакъв разврат между колегите там, все едно не били виждали секс.
та защо там където е моят приятел да е по-различно?
писна ми ви казвам.. още толкова време сама ако трябва да стоя, не знам :(
а на него не му дреме.
но ще гледа да не се кара с мен, тъй като аз съм най-довереният човек, който да гледа за всичко.. и едва ли не аз съм задължена, но ми писна........................................................ ПИСНА МИ!
ТОЙ СИ ОПРАВЯ ЖИВОТА, А аз съм там някаква даденост,

46.   Авторката да си вземе направление от личния си лекар и да започне лечение

47.   авторката:
ще се връща за 10 дена, и после пак трябва да стои 1 месец. много съм тъжна :(

48.   41 към Кубрат... о, повярвай ми, в неговите очи не изглеждам въобще така както ти си мислиш. Доказва ми го, междувременно разбрах защо кръшка, сам призна за това че е женен, без дори да правя намеци че знам, но там нещата не вървят. Всичко опира до емоции, а не просто до физическата нужда да изневери. Така, че съвета ми към авторката е да не тормози мъжа си с нейната мнителност и постоянните сцени на ревност и недоволство, че автоматично ще го прати в ръцете на някоя друга. Мъжете също имат нужда от положителни емоции и спокойствие, а не все за нещо да бъдат упреквани. Не мислиш ли, че с това поведение по- скоро го отблъскваш от себе си, отколкото да предпазиш връзката ви?

49.   До авторката - разбирам те напълно. Аз от години съм в такава ситуация. Ревнива съм и знам, че това не е хубаво, но на емоциите си няма как да влияеш, можеш само да контролираш действията си.

Моят приятел винаги приказва, че за него изневярата не е проблем и няма против и аз да изневерявам, стига и двамата да се обичаме. За мен това не е така. Аз обичам него и не искам да съм с други мъже, просто нямам желание. Значи тук става въпрос за различни ценностни системи. Това няма как да се промени.

Другото нещо, което ме е вбесявало е че точно като теб и аз отказах много изгодно предложение за работа в чужбина, за да сме заедно; готвя му всеки ден, чистя, глезя го, никога не му натяквам.

Знам, че много мрази домакинската работа, затова не го карам да върши нищо. Понякога се чувствам пренебрегната и неоценена.

Но ние сме говорили с него и той винаги е казвал, че не е нужно да готвя, може да си вземем нещо готово или домашна помощница - в смисъл аз може и да се пребивам от работа, но той не го иска от мен, аз съм тази, която го прави по собствено желание.

Мисля си - ако се разделим и вече няма за кого да правя всичките тези неща по-щастлива ли ще се чувствам? Отговорът е - не. Затова и сме все още заедно.

Така че до авторката - прецени дали наистина го обичаш и желаеш да правиш жертви за връзката ви. Не си втълпявай, че ти е длъжен по някакъв начин заради нещата, които правиш за него. Или ги прави с желание или изобщо не ги прави.

Приеми човека какъвто е, не се опитвай да го променяш. Ако обичаш един мъж достатъчно, показвай му го, не му лази по нервите. Няма как да се справиш с ревността си, знам, но не го подпитвай, вместо това може да му кажеш нещо мило и нежно. Тогава, ако те обича, няма да иска да ти изневери. Повечето мъже са по-чувствителни отколкото изглеждат, просто трябва да намериш пътя към тях.

50.   Задачка-закачка към клуба на знаещите: Защо можем да обядваме, да си приказваме, да се срещаме и да общуваме с всеки, който ни допада и с когото ни е приятно, а да не можем да се на.. ем с него? Какво отношение има това към останалите ни отговорности, семейството и постоянния ни партньор? Можем ли един човек да го препикаем и да го обявим за "мой! ", след което да му забраним да общува с когото и да било другиго, било то емоционално, сексуално или по някакъв друг начин?