Имате ли идеи?
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 2446 пъти
Пише ви едно 22 годишно много влюбено и натъжено в същото време момиче. Ще разкажа накратко, за да не убивам интереса и на малкото откликнали се на моя зов романтици. Преди около 4 години се запознах с любовта на моя живот. Той бе еквивалентът на онзи мъж, чийто образ фигурира в живота на всяка жена като младежката, пламенната, непреходната и незабравимата ученическа любов. Много рядко съдбата е достатъчно благосклонна и позволява всичко да се случи така, че този човек да остане част от живота ни. Така бе и в моя случай и аз съм напълно отговорна за случилото се. И понеже не съдбата ми го отне, а аз повредих шансовете ни, бих искала да направя всичко по силите ми, за да променя ситуацията.

Може би много от вас ще се подсмихнат като кажа това, но с въпросното момче освен присъщите на младежта страсти, споделяхме и много дълбока душевна привързаност. Когато бяхме само двамата и си говорихме, нищо нямаше значение. Лошото е, че не бяхме само двамата и че не бяха толкова чести тези лични мигове...

Половин година след като започнахме да излизаме (а връзката ни беше любов от пръв поглед) той загуби баща си и разбира се, се промени. Но аз останах до него, защото исках да бъда с него във всичко. Тогава като че ли станахме още по-близки, но при завършването на гимназията предстоеше следващия катаклизъм, къде да учим. Приеха и двама ни в чужбина, в 2 различни университета, но достатъчно близко един до друг, за да можем да се виждаме поне 2 пъти в месеца. Аз успях да се приспособя към новата среда, но на него не му потръгна. 2 години подред с много поправки не успя да си вземе 2 важни изпита и бе изправен пред изключване от университета миналото лято - това бе моментът, когато започна да се отчуждава. Аз от моя страна правих прекалено насилствени опити да го накарам да си осигури алтернативи вместо да се надява на малкия шанс да му дадат последен опит. Общо взето от година и той се лашкаше от екстремни емоции, че ме обича и иска да бъда с мен, защото само аз го познавам, а пък аз не можех да разбера защо все повече увеличава дистанцията между нас в същото време се изпълвах с все повече желание да сме заедно.

По принцип, освен това и двамата имаме достатъчно собствени проблеми: болни близки, неуредени и нестабилни финанси, тежащи ни приятелства. Освен това майка му не одобряваше факта, че сме сериозно обвързани от толкова рано и съответно съботираше каквито и да било наши планове да отидем някъде заедно, да не говорим, че летата ни в България сме се виждали много по-рядко отколкото, когато сме разделени на 200 км, защото всяка среща или трябваше да е одобрена от нея или да е прикрита. Лично мен, това ме накърняваше, но той нямаше много какво да направи след като се опитваше да подкрепи майка си след загубата на баща им и аз търпях.

Та като в типичен латиноамерикански сериал нещата станаха много драматични. Миналото лято коминикирах с момче по скайп, нищо свързано с отношение към него, разговори за неговия живот и моя живот, но по никакъв начин не е обсъждано, че е опция някога да бъдем заедно. В края на лятото аз със сигурност се връщах за последната ми година в университета, като на път за там бях поканена на конференция в друга държава. 2 дни преди да тръгна с приятеля ми се бяхме скарали, защото и в това лято не се бяхме срещали нищо, че сме в един град и нямаше оправдание, че трябва да учи за изпити. Ден преди да замина приеха баба ми в болница, покрай това се сдобрихме и аз заминах, за да получа една от най-съсипващите новини в живота ми досега, че най-близката ми приятелка се е самоубила. Далеч от всички близки, сама трябваше да посрещна това изпитание. В същото време, той не ми се обади, а се поинтересува как съм пристигнала едва 2 дни след като кацнах, точно в деня, когато ми казаха за трагедията. Дали защото той самият бе изненадан, дали защото не знаеше ка да реагира, но всичко което ми каза бе в рамките на 15 мин разговор, който приключи с "имам работа, трябва да тръгвам"... От горе на всичко той знаеше, че се чувствам отговорна за случилото се с моята приятелка.

Тогава много ме заболя, следващият ни разговор бе 5 дни по-късно, когато вече бях пристигнала по назначение и се проведе по абсурдно делничен и рутинен начин, което за мен бе недопустимо предвид случилото се. Най-лошото бе обаче, че въпросното момче от лятото видя възможност и я реализира перфектно. В най-уязвимото ми състояние ми наговори всичко онова, което ми липсваше (не защото е гении, а защото това са елементарни похвати, но нямах ума да го прозра на момента) плюс, че освен комуникацията му с мен няма друг смисъл да живее, колко жестоко... Аз от своя страна исках да бъда спасител и реших да се дам на човек, на който повече трябвам и на когото моето присъствие ще спаси живота. Ужасна постъпка, 2 дни по-късно се събудих като от сън и не можах да повярвам на спомените си за нещата, които съм извършила. Приятелят ми бе съсипан, не знаеше какво да прави, не знаеше дали иска да бъдем заедно... Аз бях в паника че съм съсипала всички традиции, символика и шанса си да бъда с него завинаги. След 3 неуспешни опита за самоубийство, с които целях да измия вината си, той просто не издържа психически и прекъсна комуникацията си с мен. (Хич не му се чуда) Пиша му писма и знам, че ги чете и препрочита, затова вярвам, че има надежда да проумее истинското ми отношение и да приеме извинението ми. Не очаквам толкова от него да посрещне чувствата ми, колкото просто да започне да комуникира с мен.

Има различни мнения по темата, които съм събрала от всякъде. Наясно съм с рисковете, абсурдността, нетипичността на това, което продължавам да опитвам да направя. Много хора биха казали, че миналото е минало и трябва да се върви напред, така е, но аз искам да го направя със знанието, че съм направила всичко, за да се извиня на този човек така, както заслужава.

Знам че за много звучи абсурдно да се търси решение на тази ситуация, че опитите ми да се свържа отново граничат с лудост и с прекомерно прекрачване на личното пространство, че сме млади, че всичко тепърва ни предстои. Обичам този човек и искам по романтичен начин да му го покажа и отново да кажа, че безкрайно съжалявам за постъпката си. Вдъхновена от историята с момичето от рейс 604 и аз имам идея да покажа смело отношението ми към този господин. Но ми трябват съмишленици, всичките ми близки познати са далеч от София, както и аз, а които са там знам, че ще му кажат.

За това, молбата ми е, ако имате малко свободно време и желание да ми помогнете с моя романтичен план, пишете ми тук или на лично съобщение.


Последната ми молба е, ако нямате какво да кажете освен ехидни подмятания, спестете ги, светът и без това е пълен с песимизъм и отрицателни емоции.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 9 месеца hash: 18341a1ba0

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Лично съобщение? Намирисва ми на копирано от някой форум... Както и да е, ще се абстрахирам. Романтични идеи може да има много, но човекът, когато е изгубил доверие в някого, трудно го възвръща. А ако се случи, то е с цената на много компромиси и, разбира се, съмнения. Съмнения дали няма да се повтори това, което си направила. Като цяло, не му завиждам на приятеля ти, понеже той със сигурност още те обича, но вече не може да ти вярва. Ето защо смятам, че романтичните глупости няма да помогнат в този случай. Може да разтопят ледовете за известно време, но проблемът между вас ще си остане. Той пак, и пак, и пак ще се връща назад. Така сме устроени - злопаметни сме.

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: 1c1c7df8aa

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Здравей, ... влюбено момиче, любовта е като едно от седемте чудеса :) Ама защо си натъжена? Хммм... тъгата миличка, не би могла да ти помогне! Най-често тъгата е излишна! ... Защото докато тъгуваме, губим безценно време, за как да бъдем щастливи ;) Не мога да не отбележа, вложила си огромно старание в историята си!!! От което разбирам две неща, първо че си много, многооо влюбена, и го обичаш силно, и второ, че си интелигентна, разумна личност, и знаеш какво искаш! :) Малко са като теб! ... Да, .. виe двамата имате нещо което малко хора са имали, не, не само привързаността ви, но и душевната ви връзка, с която сте постигнали една затрогваща близост! ... Кое е което те смущава, неговото отдалечние ли? Ами, в любовта му не бива да се съмняваш, но има проблем! Проблем ли? Именно! Той, не се чувства достовен за теб! ... Разбираш ли? ! ... Докато е правил което и ти, се е чувствал на една вълна с теб :) Имали сте толкова общо, а сега, бъдещето му е на карта, несигурно! ... Той не чувства че има какво да ти предложи, същевременно продължава да те обича много. Ноооо, ... си е втълпил че за теб ще е по-добре да бъде далеко от теб. Иии... да си продължиш живота без него. Как да ти кажа, той е в нещо като, емоционална дупка! ... :D Със сигурност знае, че мястото му е до теб, ама не му се иска ти пречи! ... А и сега, част от самочувствието му се е занижило стремглаво надолу! ... Много от плановете му за живот са отпаднали. Той просто не не знае, имате ли шанс за едно бъдеще! ... Ех, ... хората да си казват каквото искат :) Не си влюбена за да слушах "изблици на невъзможността"! ... Какво абсурдно има, да искаш да си го върнеш? Ами разбира се че ще искаш, след като го обичаш! ;) Има само едно нещо което ми прави неприятно впечатление, и което ако не промениш, не е ясно какъв успех ще бележиш в начинанието си! ... Казваш че знаеш!!! Откажи се да знаеш! ... Усещам как внимателно си подбирала думите си, как си систематизирала, преценявала, с мисълта да изготвиш плана с който си го върнеш! ... Само това, доказва наличието на голяма любов и себеотдаденост в теб! ... Но да знаеш всичко, и да си мислиш че знаеш как и какво ще се развие и стане, не е на хубаво, повярвай! ... Да дадеш всичко от себе си, не е да планираш до последно, а да направиш някакво действие, да "жертваш нещо от себе си", за да върнеш това без което не можеш :) Аз на негово място, щях да оценя усилията ти, писмата ти, всичко което правиш! ... Защото е видимо, че което правиш е пропито от любовта ти! ... Само без край, става ли? ;) Не прави такива глупости! Да си играеш с живота си, е нещо сериозно, ами ако недай си боже, след пореден опит за край, се случи! ... Какво ще прави той? ! Помисли малко и за него! ... Липсата ти, ще го нарани дълбоко, и както пишеш, най-вероятно и той да те последва!!! Недей така, това е плашещо! ... Не стига провалените му планове, ами и да разбира, за опитите ти за самоубиство! Това идва в повече! ... Осъзнаваш ли, че той страни от теб, и с намерението, че ще се успокой, и че ще го забравиш, или просто да си даде време да помисли, защото ако се случи нещо, болката му че бъде огромна! ... Младо момиче като теб, трябва да знае, че има време за всичко, и начина не е тъгата и отчаянието, а спокойствието, търпението и радостта :) Е хубаво, направила си грешка, преспала си с другия, и какво? ... Да се разкрайваш от тук до вечността ли? :)) Ами стават и такива неща, била си малко наранена и много емоционална. Нуждаела си е от утеха, а той другия, това е и чакал :)) И се е повъзползвал от момента! ... А ти, просто не си могла да откажеш, защото тогава не си се замислила, искала си само да се почувстваш по-добре, била с очакванията, че ще му помогнаш! ... (Впрочем, интересно, как винаги така става, човек прави нещо, с намерението че е ок, а после съжалява! ... И то все, в кофти период! ... ) Аз имам идея :) Продължи си писмата, напиши му каквото тук си написала, той трябва да усетим не само твойте преживявания и причини, а и откроени емоции ;) Нали? Защото това е душевната ви връзка! ;) Кажи му, че си по-добре, че мислиш за него (което си е истина), че искаш отново да бъдете заедно. Ха, и изненадай го приятно! Направи му посещение, без да очаква. Не ми се вярва, да откаже, на визитата ти :) Едно е да чете писмата ти, друго е да те види и почувства на живо :) Да кажем, в пъти по ще се услият чувствата му! ... ;) А какво майка му казва, за да ви дели! Че той да не е дете! ... Мъж е, и чувствата му, определно не подлежат на мнението на другиго! ... Така че, той решава. И ще постъпи глупаво, ако се откаже от теб! ... Според мен, ви е нужен въздух, и време което да споделите. Ама да не е свързано с нищо от преди :)) Да е нещо, ново! ... Различно!!! Ти да намериш време, и да отидете заедно на нещо като малка екскурзия, или просто да една романтична нощ, ... сещаш се ;) Не се обвинявай, умната, и хайде направи и нещо по-диретно :) И той има нужда от любовта ти, макар да не си го признава. Ще се справиш ;) П. С. Който иска да ми зададе въпрос, или каже нещо. Може напълно АНОНИМНО да го направи на [НАРУШАВАНЕ НА ПРАВИЛАТА] :) Не е нужна регистрация. Гарантирам, ще има отговори. ~winterfire~

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: 02e25e1c48

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Както ми беше казало едно момиче, като се разделяхме: -Счупи ли се вазата, и да опитваме да я залепим, винаги ще личи...

 

...

горе^

преди: 12 години, 9 месеца hash: d8c2073987

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей миличка. И аз бях в подобна ситуация- имах всичко, от което се нуждая, но в един момент потърсих утеха другаде (незнайно защо, исках и го направих без да мисля за последиците) и ето ме тук. Приятелят ми научи и се разделихме, МОЛИХ МУ СЕ, СЪЖАЛЯВАХ, но беше късно. Той беше изгубил доверието си към мен. Почти година правих опити да му докажа, че съм сгрешила, исках просто 1 шанс, но резултат никакъв-освен отказ дори и да си останем приятели. Моят съвет е да продължиш напред, щом така е станало значи така е било писано. Ако видиш, че той наистина не иска да е с теб, по-добре спри да ровиш в раните и на двама ви. Ще си спестиш много тъга, ако спреш да си въобразяваш, че всичко ще е както преди. Дори и да се съберете той никога няма да забрави случилото се и винаги ще ти го натяква. Ще се обвиняваш, докато не се разделите наистина, а и след това. Успех!

 

...