 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Как да забравя стара любов?
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 7856 пъти
Четох подобни истории, но искам да ви попитам в прав текст- как да забравя един човек? Кажете ми как да спра да го обичам, как да спра да мисля за него. Отвратително е.
Четох по другите истории съвети, че миналото трябва да се забрави и да се гледа напред. Как да го направя, когато цялото ми сърце е изпълнено с любов към него?
Единственият начин е да оставя сърцето си в миналото и да продължа напред без него, но това означава да спра да живея, а остатъка от живота си да прекарам в едно жалко и обикновено съществуване. Не мога да съм с друг- пробвах, но аз обичам него- онзи със студения поглед; онзи, който беше мой, но в един момент охладня и просто реши, че не ме желае повече; онзи, който с един замах раздра и сърцето и душата ми и си отиде без дори да погледне назад; онзи, който отдавна не мисли за мен; онзи, който постоянно е пред очите ми и който сърцето не спира да вика....
Знам, че не ме е обичал; знам, че 5 пари вече не дава за мен; знам, че той не беше за мен, но как да го обясня това на сърцето си? Вече дори не си спомням кога започнах тази война срещу него- разумът ми му обясни милион причини, поради които не бива да изпитвам чувства и да мисля за него, но сърцето ми е толкова упорито, че чак ме е яд на него. Изморих се вече от тази борба и усещам как разумът ми започна лека полека да се предава. Възможно ли е чак толкова много да го обичам? Той е първата ми любов, но какво от това? Знам, че има много по-добри от него, много по-свестни и хубави хора, но не мога.... просто не мога.
Казвате, че една силна любов се забравя с друга толкова силна. Не знам дали пак ще успея да обикна някого така. За него преди се раздавах докрай- бях 100% негова и дори, след като ме остави и продължи живота си аз бях готова да го чакам до последния си дъх. Представях си как идва при мен стар, с побеляла коса, прегърбен и изморен от живота, как скланя глава на моето рамо и прекарва последните си мигове под моите грижи. Да, можеше и да не дойде повече, но аз бях готова да стоя на прага и да го чакам. Представях си се как лежа на смъртния си одър и с очи търся да срещна неговите...
Когато бяхме заедно го поздравих с една песен на Ричард Маркс- " Right here waiting " и той реши това да е нашата песен. Откакто се разделихме не мога да я слушам- спирам още в началото, защото ми става много тежко. Помня обаче какво се пееше в нея и сякаш това, което се случва с лирическия герой се случва точно на мен- аз стоя и го чакам. Направо се мразя. От доста време съм така- няколко години вече минаха / 25 годишна съм /. Имам си приятели. Е, не са много, но качествени :) Ухажори също имам. Не съм някоя красавица, но винаги има по някой, който да ми прави намеци и да ми е хвърлил око. Нооо сърцето ми не иска никой. Само да усети, че се опитвам да се сближа с някого и започва да се бунтува- в мозъка ми изникват някакви мисли и спомени от миналото и започва да ми става тежко на сърцето. Преди близките ми ми казваха, че много съм драматизирала и спрях да говоря за това. Всичко си трупам в мен и си го изживявам сама. Не знам дали са прави- може би наистина съм склонна да драматизирам, но какво по дяволите печеля от това? На кого му е хубаво да е нещастен? Любовният ми провал донесе след себе си и редица други провали- като домино. Поне от тях горе-долу се съвзех, но се чувствам душевно празна. И мисля, че и околните виждат това- когато говоря с хора, с които не сме се виждали отдавна забелязвам как ме поглеждат в очите и им се сменя физиономията- започват да правят гримаси на съжаление и съчувствие без да споменавам нищо за любовния си живот. Явно вече и по очите ми си личи. Кажете ми какво да правя? Сигурно има и други, които са минали през подобно нещо- как се справихте, бе хора? Как контролирате сърцето си?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 0a9d8a2fc9 |
|
1. Здравей,
Преди време имах някакви подобни проблеми и за себе си реших, че е най-добре да ида на психо-терапевт. Смея да твърдя, че ми помогна страшно много. Пробвай, поне нищо няма да загубиш.
Бачкай яко, ходи по партита, запознавай се с нови хора, помагай на другите, вземи си домашен любимец- все неща, които биха те карали да не мислиш толкова за него.
С две думи води супер активен начин на живот.
Късмет и горе главата. Помни, че ти си единствена и уникална.
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: f4c0890e9c |
|
3. А защо да го забравяш? Още не съм, срещнала човек, който е успял да заповяда на сърцето си нещо, каквото и да било, та камо ли да спре да обича? Сърцата ни са едни машинки за любов, това им е работата - да обичат.
Недей да се самонавиваш да страдаш.. това няма да ти помогне, нито се насилвай, за каквото и да било. Обичай този човек - това е най-благородното чувство, което човек може да изпитва.
Но какво е обичта? Непременно да сме с този човек, защото го искаме - не! обичта е радост, желанието другия да е добре и колкото и странно да звучи радост от това, че е поел по свой си път, че е направил избор, че взел решение - какво можеш да направиш ти срещу свободната воля на някого - нищичко. Но можеш да направиш нещо със своята - да избереш да си щастлива от това, че човека, който обичаш съществува, да се усмихнеш на прекрасните си спомени, да простиш за лошите и да погледнеш през прозореца - виж, колко е прекрасен света и колко пълен с възможности... той те чака да го превземеш, а не да си губиш времето с негативни мисли, емоции и страдание.
Кажи си: "Добре, обичам го и нищо и никой не е в състояние да промени това... пожелавам му от цялата си душа много щастие, а сега е време да се погрижа за себе си"
Прегръдки
Плам
ПС Знам колко е страшна тази болка, мила. Знам го от толкова горчив опит... но сега виждам същия този мъж, който преди време пое по своя си път и в мен се разлива една топлина. Обичам го все още с цялата си душа и искам единствено да е добре. И когато виждам, че е щастлив и аз съм щастлива заради него. Нещата, които го правят радостен, радват и мен, нещата, от които го боли, болят и в мен. Но и за миг не съм се опитвала да го забравям - защо? Та аз го обичам - без очаквания, без желание за притежания, обичам го като личност, в цялост, заедно с всичките му несъвършенства и прекрасни черти, обичам го, както се обича красива гледка, планина, любимо място. Понякога ми липсва много, тогава просто набирам номера му и го чувам. За кратко, разменяме по някоя шега, разказва ми нещо, аз на него също. Или не му звъня.. помахвам му през прозорчето на мечтите и съм благодарна, че сърцето ми можа да опита от тази любов - безусловната, силната, истинската... Изпълвам се с радост, с обич и с благодарност и до седмица или той ще ме потърси или Съдбата ще го изправи на пътя ми...
Аз не мога и не искам да позволя да изгубя този човек от сърцето си, защото с него вътре сърцето ми ликува. Но това не означава, че искам на всяка цена да е до мен или подобни щуротии. Това е една силна, тиха и красива обич, която единствено може да те направи по-хармонична и да донесе положителни неща в живота ти!
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: b49c8c8af8 |
|
4. няма нищо вечно, болка или радост всичко отминава,
погледни там нагоре бездната и ще видиш
колко сме малки всички, ще дойде време когато и нас няма да ни има, мисли за мъката като нещо временно, ще видиш как ще се почувстваш изведъж добре,
трика е да пренасочиш мисленето, другото с времето ще си дойде на мястото
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 984f43f007 |
|
5. Здравей :)) В същото положение съм... Мина повече от година, но не е минал и ден в който да не помисля за него.. Опитвам се да се справям някак.. Моят съвет е доста банален, но.. няма друг вариант-работи, учи, излизай.. опитвай други връзки.. Да, няма да е ТОЙ, но може би ще е 100 пъти по-добър от него.. Изживей емоциите си, наплачи се и започни от начало.. запази хубавите спомени.. Всеки има някой, който му липсва и за който мечтае.. и аз мечтая някой ден той да се върне при мен.. но няма, знам, че няма.. Казват, че времето лекува.. Може би някой ден ще ги забравим! :)
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 936836a855 |
|
6. И аз съм в същото положение. Нищо не помага. От 6 месеца съм с друг, който ми върна усмивката-той е единственият след него, който пожелах, но не е същото. Много ми харесва, влюбена съм в него и много си го искам, но пак не спирам да мисля за предишната любов. Може би е така, защото не изживях ме любовта си, а се разделих ме след 3г, защото не измислих ме вариант как да се вижда ме. На моменти боли много, липсва ми ужасно, но... не знам как да забравя човек, който си чувствал като другата половина от теб.
|
...
| преди: 12 години, 9 месеца hash: b321b91e14 |
|
7. И аз мислех така няма до го забравя но незмам как дойде момента в който нещо се пречупи в мене сгурно защото ни се пресякоха отново но по друг повод пътищата. И все пак прочетете посланието на Апостол Павел до коринтяните там много добре се описва любовта. И все пак човека с когото сме били не трябва да му вадим кирливите ризи а да си помагаме с каквото можем. Именно любовта е тази която ни прави по-добри и мъдри
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: d6c5be598d |
|
8. Прословутата поговорка-Старата любов, ръжда не хваща.
Ако си обичал човек истински, независимо кога, преди колко години е било цялото ти сърце е било негово. Няма как да не остане една малка част от сърцето ти негова.
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 8ec42ee503 |
|
9. Колко време бяхте заедно? И колко време мина откакто сте разделени? Защо не опиташ пак да се събереш с него? Напомни му за себе си. Не се предавай! Любовта е най-хубавото нещо на този свят! Той с друга ли е? Какво те спира?
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 69a06ad44e |
|
10. Здравей мога само да ти кажа, чещом си сигорна, че той неизпитва нищо кьм тебе добре да се опиташ да го забравиш. Ще е трудно. На мен ми отне 8г. Омьжих се скоро след раздялата ми с С итова беше наи-голямата ми грешка. Години наред се измчвах, непонасях мьжа до себе си да ме докосва, асексуалнитени отношениа приемах, като насилие, но трпях заради децата. Испаднах в депресия. Мислех пстоянно за С обвинявах секазвах си ако бяах постпила подруг начин, тьй като аз реших да се разделимзащото чувах, че техните са против нашата врьзка. Била сьм дете на разведени родители. Чаках да ме потрси да ми покаже че се интересува от мен впрекивсичко но... Аз него тьрсех не показвах снищо, че го обичам. Той от своя страна казвах си сьщо не го прави от гордост, сигорно смята, че неизпитвам нищо кьм него след като го зарязах. Години наред рмислявах врху всичко, до деня в, който решх да се свржа с С. Мьжт ми беше заминал за чужбина и тогава реших че ще бьда с него на всяка цена. Исках да разбера дали и той е имал някакви чувства, неискахнищо друо знах, че еневазможно още повече защото бешеме срам да напуща сьпруга си, защото знаете в мальк гад всички се познават ищом той не ме бие не се напива всичко е ок... И така сршнахмесе с С, но нищо не се получи в смисьл дори сексане се получаваше(преди това не сме имали интимни отношения) очаквах, че сед као го обичам толкова много всичко ще е сьваршенно. А истината е че се чуствах отвратително от това, което правех. мислта, че се виждам с нег тайно наред с това, че знаех, че нямаме общо бдеще ме спираха да бьда себе си. Срамувах се от него като ниакоя детственица, но най вече се чуствах исползвана. Но, да си дойда на думата не това беше причината да разбра, че всичко е ило в сьзнанито ми. Идеализирах го прекалено много в смисьл вобщте небеше човека за когото го мислех. Страно за 1г неях опознала човека в когото бях лудо влюбена( в минлото) а сега след няколко виждания, начина по който говореше и разсьдаваше... с2 думи чудех се какво ме е накарало да го бикна може би погледа с който ме гледаше така вякаш сьм единствена. Никога неми призна говореще с недомлвки така всякаш в миналото и той е имал чувства, но те са останали там в миналото. Година по кьсно се разделих с ьс сьпругами защото неможех да продлжавам да живея без любов. Успях да забравя С едва, когато се влюбих отново и пак поради ред причини немога да бьда с него, н това е друга тема. С днешна дата ще напиша, че от г. иполвина живея сама, с децата си и работя. Сьс С се виждаме и имам взможност да бда с него, но вече неи пука, любовта изчезна няма о онова влнение. На теб ти желая успех и акоти смяташ, че още има шанс за вас исползваи го, ако ли не небрзаи да се обврзваш докато неси наплно сигорна в чувствата си.
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 27c3f3fb6f |
|
11. До 10.
Най-голямата ти грешка не е била че си се омъжила, а че не си научила нито правопис, нито правоговор.
Представям си жена на 30 години, която пише сигОрно и какви ли не други идиотии.
Сега ще кажеш че няма нищо общо с това, което си написала, но ще ти кажа че не си права :)
Успех със следващия.
|
...
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 7260b9005d |
|
12. И аз се опитвам да забравя- разправят че времето лекува, не знам обаче колко трябва- първия път ми отне 6 години, от 2 пак съм в това положение-не минава, а аз не намирам начин да убия това което изпитвам... искам да пробвам с психотерапевт, но за стжаление в момента нямам финансова възможност и... просто ще чакам
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 7130f032f5 |
|
13. До болка ми е познато това ужасно чувство.. да се надяваш, че той ще се върне и пр. Мина се доста време от раздялата ни, но аз не спирам да го чакам, да чакам деня в който ще ме потърси и ще каже "Сгреших, прости ми" или дори едно просто изречение. Всеки Божи ден мисля за него и си представям деня, в който ще го прегърна отново.. Когато нещо ти липсва, нищо не може да го замести. Излизам, не се затварям вкъщи, но при всяко излизане аз свързвам дори най-малкия детайл с него и цяла вечер говоря с приятели за него. Знам, че не е правилно и че трябва да продължа, но как? ! Ставам с мисълта за него, лягам със същата мисъл и дългоочаквания ден не идва :( Казват, че любов с любов се забравя, но единственият съвет, който бих могла да ти е дам е - Не се занимавай с други мъже, докато сърцето ти все още принадлежи на друг. Не губи надежда!
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 9679e34961 |
|
14. Ако си обичал истински, няма никакво значение колко време е минало - 2, 5, 10 годнини, този човек не се забравя, не се забравя начина, по който той ни е карал да се чувстваме, начина, по който е накарал нещо в нас да трепне... и все се връщаме към него, мислим всеки ден за него, сравняваме всеки един друг с него... чувството както на повечето тук не ми е безразлично... какво да те посъветвам... има само два варианта... ако ти си обичала, но теб не и не е било взаимно може би има надежда... поне при мен така стана, просто нещо се пречупи в мен и вече не изпитвах нищо към него, просто го забравих, защото следващия наистина ме накара да се влюбя в него... въпреки, че ако сте били доста време заедно... това е много относително, но факт - колкото повече време сте били заедно, толкова по-трудно се забравя един човек. Другият вариант е "любовта се забравя с любов" - трябва да срещнеш друг човек, да се влюбиш пак и по-силно от преди, един вид да забравиш предишната любов със следваща... друг да ти привлече вниманието. Като изключим тези два варианта не виждам начин, по който напълно можеш да забравиш даден човек... може би времето лекува... Все пак не забравяй да излизаш, да се забавляваш, да се разсейваш... просто си намери занимания... истинската любов сама ще те намери... Успех и не губи надежда, всички сме минали по този път, не забравяй, че не си сама! Щом един човек е излязъл от живота ти, значи така е трябвало, за да ти даде нов по-добър шанс! :))
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 9a6ff5d19e |
|
15. Тъжно, тъжно... но не историята, а половината кифли, които са писали тук. И не обиждам никой, а се опитвам да защитя мъжете, които искат да ви дадат всичко, което притежават, но кифлите искат да се върне лошото момче, да ги пона**е и да си тръгне пак. Защото ако не си тръгне, няма да притежава този чар, който привлича жените. Стигнал съм до извода, че може да си най-големия непрокопсаник, нещастник и т. н., но ако покажеш на една глупава жена, че няма да си нейн, тя ще предаде човечеството, за да може да те има. И накрая страдат свестните мъже, защото някоя е с тях, ама в това време чака другия. СмЕх, смех...
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 8ba0cc5c99 |
|
16. До №15, как пък разбра, че половината сме кифли... най-мразя такива като тебе, като започнат да говорят тая кифла била, оная не знам каква била... кифли, понички, банички, кроасани и тем подобни неща... ти изобщо знаеш ли значението на думата "кифла"??? Да ми обясниш, като се правиш на толкова компетентен... Аман от такива разбирачи като тебе... глупак... И защо да са виновни жените? Защото се влюбваме в идиоти като вас, които ни заблуждават, че ни обичат и после духват, а ние им се доверяваме!! Не всички мъже разбира се са такива, но в днешно време по-голямата част за съжаление е това... използвачи, гледат само как да оправят една жена и айде следващата е наред, сега ще ми кажеш, че имало много курви и т. н. курви има и винаги ще има, това е факт, но помисли защо са станали такива, докато има такива комплексари дето се правят на мъже, ще има и курви... Ще ме извинявате ама повечето мъже са едни долни същества, който трябва да се мачкат, без изобщо да се мисли за чувствата им... както те правят с нас...
|
...
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 9a6ff5d19e |
|
17. От номер 15 до номер 16 - защо ми задаваш въпрос на който съм отговорил в пост 15. Прочети го пак и си отговори защо сте кифли.
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: de46eced7f |
|
18. Aвторке, номер 8 е права/а
Аз съм в подовно положение. Влюбена бях в него от 13-14 годишна, до сега когато вече съм на 23
е вече не е толкова силно, но не е и изчезнало имайки в предвид че аз също се надявах да срешна нова по силна любов и като я срещнах какво.... за известно време си го бях избила от главата но сега пак се връщам отначало. Не зннам и аз какво точно изпитвам сякаш не го обичам, но пък си мисля за него и като го видя нещо вътре сякаш ми трепва не знам какво е точно. Интерсуваме какво прави, каде ходи, кога се прибира всичко....
Опитвам да не говоря с него и да го избягвам, е оспявам до някаде, но... всеки ден почти се виждаме и ми е трудничко.
Май наистина първата любов се помни цял живот. Аз за толкова време не оспях да го забравя.
Имам чувството че съм "скрила" някаде дълбоко в сърцето си тази голяма любов към него, немога да го забравя и това си е, мислех че е само при мен това но явно и много други хора са така
Обичкам си го по някакъв си мой странен начин, искам да съм с него, но както при теб гледам да се водя от разума, а не от сърцето.
Колкото до него пък имам чувството, че той хич не се интерсува от мен, не знам
кофти работа е тва
мамичката и на тая любов, върви я разбери...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
