Споделена история от Любов и изневяра |
Лъгани и лъжещи
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 3021 пъти
На мнозина историята, разказана по-долу ще прозвучи глупаво, невероятно наивно и абсурдно. Но аз просто нямам с кой друг да я споделя. Бих разбрала всички упреци и критики, които евентуално ще последват, както и евентуални подигравки. За съжаление това в голяма степен е заслужено. Ако сте прекалено тесногръди или нямате достатъчно житейски опит, моля не четете по-надолу, защото и така ме боли прекалено много. Искам да разкажа всичко отначало докрай, надявайки се, че все пак рано или късно събралата се горчивина и тъга ще отминат и ще ми позволят да живея нормално живота си.
Всичко започна през 2008 година в абв чата. Тогава все още имаше чатещи, фейсбук не беше навлязъл толкова осезаемо в живота ни и много хора намираха разтуха и приятели именно там. Тогава живеех сама и бяхме разделени със съпруга ми, защото отношенията ни бяха силно обтегнати пореди редица причини. Връщах се пребита от работа и имах желание просто да поговоря с някого, да пия едно кафе. Но не исках приятелки, те невинаги са много сговорчиви.
Така една неделна вечер се заговорих с един много интересен и парадоксален човек, който по-надолу ще наричам Жестокия. Беше по-малък от мен. Пописахме си, разменихме скайп, след това пуснахме микрофоните и приказвахме цяла нощ. Не съм криела нито семейното си положение, нито намеренията си- аз просто търсех приятел. Той пък от своя страна се оплакваше от приятелката си. Имахме толкова общи черти, приличахме си плашещо много. Разменихме и снимки и останах с впечатление, че се харесваме или поне си допадаме. Нямам друго обяснение за обръщенията "красавице".
Решихме да разменим телефони, за да се чуем евентуално по-нататъка и когато слънцето изгряваше си казахме чао и връзката прекъсна.
Следващите няколко дни продължихме да си пишем, всичко беше наистина вълнуващо и красиво, но той така и не се обаждаше. Един ден реших все пак аз да му звънна през обедната почивка, ей така, за да се чуем. Оказа се, че попадам на несъществуващ номер. Гневът и изненадата ми бяха огромни и не му го спестих вечерта по скайп. При което той каза "показа ли си рогцата" и започна една неспирна тирада от нападки и ругатни и от двама ни. Не можех да повярвам какво се случва, той почти ме нарече "проститутка". Трябваше да спра още тогава, но не можех. В края на седмицата реши да каже, че всъщност е "барета", че заминава на учение и дали ще съм "неговата малка тайна", дали "може да ме покаже на всички" и други подобни, за които и сега започва да ме хваща срам като си помисля. В началото почти му повярвах... наполовина, защото винаги имам едно наум. Дори запалих свещ в близката църква за негово здраве, просто за всеки случай.
Известно време отсъстваше от линия, след това отново се появи. Писахме, но поведението му беше странно. Аз обаче се чувствах толкова привлечена от този човек, че му позволявах да ми говори по всякакъв начин и дори показвах неща, които една уважаваща себе си дама никога не би направила, просто за да "не ме блокира". Общо взето разговорите ни след това се изразяваха точно в това:
- Той: направи еди какво си
- Аз: не може
- Той: тогава ще те блокирам
- Аз: ок
И така Жестокият продължаваше да си играе с мен и чувствата ми като ту се появяваше, ту изчезваше. А аз продължавах да живея сама. Имах приятели, просто... ми липсваше той, дори да звучи мазохистично. Бях си наложила да не разговарям с него известно време и това продължи почти година. Така на пресекулки се точеха нашите разговори, той не казваше и не споделяше нищо конкретно за себе си, за ежедневието си или за заниманието си. Беше ту сержант, ту офицер, ту... студент по история. Впоследствие разбрах, че не е лъгал единствено за първото си име и за възрастта си. Естествено аз се опитвах да чета и да следвам пистите, които ми даваше, защото кой не би искал да разбере повече за лицето, с което си пише, особено когато се чувства оплетен като в паяжина.
Един ден в средата на 2010 година отново се засякохме в скайп. Приказвахме, след това се разбрахме да се видим. Не държах толкова заради другото, колкото за да се уверя, че този човек е реален и съществува, защото през главата ми минаваха какви ли не мисли. Разбрахме се за ден, място и час. Фактът, че той отново не остави номер ме наведе на мисълта, че няма да се появи, но все пак реших да отида. 10 минути висене могат да се преживеят. Разбира се той не дойде. Отново писахме и този път бях доста по-стегната в думите си. Така изминаха няколко месеца и една нощ през август той внезапно се появи, настоявайки да се видим. Беше убедителен, а аз бях любопитна.
В крайна сметка се срещнахме на следващата сутрин, разхождахме се в един слънчев парк, пихме кафе. Беше още по-хубав отколкото на снимките, но със странно, почти извънземно излъчване. Излъчване, което не ти позволява да разбереш какво наистина си мисли, нито какви са намеренията му. И нямаше мирис- нито на парфюм, нито на нищо. Абсолютен въздух. Аз направих огромната глупост да извадя личната си карта, за да му покажа годината си на раждане, криейки старателно другите данни, при което той ми я измъкна от ръката и видя фамилията ми. Аз също го питах за неговата, той каза някаква измислена... беше ясно, че е измислена. Каза и измислена рождена дата, не година, дата. Той се опитваше да ме целува, държеше ми ръката, носеше ме на ръце и се смееше... и ме лъжеше много нагло. И аз осъзнавах собствената си глупост и безпомощност.
2 часа по-късно всеки беше поел по своя път с уговорката да се видим отново скоро. Последваха няколко разговора... и толкова. Следващата година 2011-та изобщо не го търсих, защото се опитвахме да закърпим отношенията със съпруга ми и разбрах че чакаме дете. Това беше една великолепна година, без скайп, без чат, без включвания. Получих няколко смс-а от него, които оставих без отговор, просто не желаех силната му енергия да навреди на щастието ми. Ден преди да родя той отново се обади, два дни след това отново. Аз реших да вдигна и му казах да не ме търси повече.
Но разбира се не знаех кой е и това ме глождеше все още. Когато нещата отново се рутинизираха, една вечер пак си писахме. Уж да се видим... аз му казах, че имам дете и съм заета. След време реших все пак да звънна и да го потърся, нима нямам това право при положение, че той си позволи да ми звъни. Отново нямаше такъв абонат, а когато говорихме по скайп той каза, че това вече не е номерът му и не пожела да ми даде новия си. Няма да споменавам, че ми говореше редовно на "ма", "кучко" и други подобни обръщения, които не подхождат на един истински джентълмен. Не, не казвам че той е такъв...
Разбира се всичко това са признаци на човек, който не желае да има нещо общо с мен в реалния си живот. А моето поведение може би е достойно за аналите на някой учебник по психология с раздел "маниакално обсебване". Въпросът ми е защо той не пожела да контактуваме реално, нормално и достойно? И до днес не съм открила причините.
Но открих кой е.
И това стана след последния път, когато се опита да ме унижи и след това изчезна. Не желаеше да каже фамилията си и дори ми каза "любопитна си, много си любопитна, сигурно затова не съм ти казал нищо". А после добави "само фамилията си не съм ти казал, за да се разчовъркаш и разтърсиш и след това ти ще го отнесеш"... Кое да отнеса? Защо е това криене, какво толкова се пази в тайна...
Той имаше акаунт във vbox и там слагаше клипчета, които му допадат. Имаше всичко: от последните епизоди на "Господари на ефира" до пресцентъра на полицията и по-известните акции. Но имаше и едно-единствено клипче, което в крайна сметка го издаде. Бях го разглеждала още преди време, защото стоеше поне от 2 години. Тогава не му обърнах полагащото му се внимание. Впоследствие обаче сънувах странен сън, в който имаше общи елементи с този клип и реших, че трябва да проверя малко по-внимателно указания в него сайт.
Очите ми се разшириха, а устата ми просто увисна, когато ровейки в сайта видях Жестокия. Имаше безмълвно и официално изражение- Име Фамилия, поща, позиция, телефонен номер.... Бях смазана! Затова ли беше целия зор? За един заместник-секретар в слабо известно учреждение, с фиксирано работно време и невисока заплата?
Беше ми трудно да повярвам. Жестокият изтипосан в костюм, гледащ самодоволно от множество снимки. Интернет изобилстваше от тях- трябваше да се гледа само на точните места. Продължих търсенето. Прочетох някои от "публикациите" му, видях къде е участвал, а го открих и във фейсбук под друга фамилия в един от контактите му със същата фамилия, вероятно роднина, така и не разбрах. Може да е обсебващо да, но бях бясна. С какво не заслужих да получа тази толкова "ценна" и "тайна" информация? !
Реших да му се обадя, като нарочно не скрих номера си. Мислех да кажа само "Господин Жестокия? ", при което той най-вероятно щеше да каже "Да", а аз просто щях да отговоря "Благодаря! " и да затворя. И мислех с това да приключи всичко. Но Жестокият не прояви доблестта да вдигне, нито първия, нито третия път. Три пъти за щастие, са казали хората, и спрях дотам.
Но дразнещото усещане, че той се е гаврил с мен и се е подигравал на всичките ми молби да се представи официално не ми даваха покой. Затова реших да го открия и в скайп, където знаех, че има повече от един профил. Открих официалния му и го добавих, под друго име, с друг акаунт. Първоначалната ми идея беше просто да си поговорим, за да разбера дали наистина е жесток и гаден с всички жени или просто е мачкал само мен. Когато ми се включи естествено съчиних друга история за себе си, имах други автобиографични данни, бях се снабдила предварително и със снимки на едно момиче, което е всепризнато за красавица и няма как да не му хареса. Но в мислите си, в разсъжденията си, в мирогледа си, в част от историята си дори, бях себе си.
Той се увлече или поне така ме остави да си мисля. Говорехме толкова хубаво, имаше красив изказ, беше остроумен както винаги, въпреки че очаквах да е малко по-интелигентен. Когато заговорихме за любов и разбрах че е сам и още търси половинката си, сърцето ме заболя. Смятах просто да му вържа една тенекия, както той направи с мен, но.. не можех. Затова умишлено го насочвах и карах да се съмнява, че лицето с което си пише е истинско. До такава степен, че дори спомена моето име сред заподозряните в "груба шега". Почувствах се почти поласкана. И започнах да се упреквам с въпроси от рода на "Абе какво искам аз от това момче? ", "Аз съм намерила път в живота си, ок, той ме е излъгал и е бил гаден с мен, но какво целя? ". От една страна толкова искам да сме приятели, защото компанията му, когато е себе си, ми е приятна, от друга... няма какво да искам от него. Исках също така да си поговоря с истинския Жестокия, защото му показвах, че знам всичко за него и реално той нямаше какво да крие.
И след няколко дни задушевен чат, изпълнен с доста емоции, споделяния и чудесни мигове... реших да се издам. Болеше ме сърцето и установих, че не се чувствам добре от това, което се случва, че този човек също има право на щастие, а това дали ще го открие или не е друг въпрос. За да е чиста съвестта ми и да не си навличам излишно лоша карма. Знаех, че ще се ядоса, но не предполагах до каква степен. Защото той наистина се увлече по момичето от снимките и по моя ум. А смея да твърдя, че имам дар слово и съм доста начетена. Бяхме прекрасна комбинация.
Всъщност и сега не знам каква точно беше целта ми, исках от една страна да разбере, че съм готин човек и че имаме много общо, въпреки че той отрича и не желае да се разкрива пред мен. Че при други обстоятелства и време може би би се влюбил в мен, че вече сме квит, защото знаем всичко един за друг...
Накрая му пратих мои снимки, помолих да ми прости и да се опита да ме разбере както аз съм го разбрала, казах му, че вече така или иначе сме квит и го питах защо ме е лъгал... той каза, че не е. Което разбира се не е така. Заплаши, че ако отново го потърся ще съжалявам цял живот и ми каза сбогом. Каза, че щом го лъжа ще последвам съдбата на много други, че е знаел от самото начало, че това е шега и че не вярва в подаръци. Е, аз пък вярвам.
Няколко дни по-късно той ми изпрати съобщение в истинския ми профил във фейсбук, за да попита на кого са снимките... Може би ако беше реагирал по-различно спрямо мен, ако можеше да му се вярва, ако беше пожелал да се видим и да си поговорим открито и не беше толкова тесногръд... щях дори да го запозная с момичето. Все пак аз съм с положение, имам достатъчно приятели, и мъже и жени, но бих искала да съм приятел и с Жестокия. Не му казах... От него не се знае какво може да се очаква...
Две седмици след това в изблик на добро настроение и защото не съм свикнала да се карам с хората или някой да таи лоши чувства към мен, реших да го питам дали иска да се сдобрим. В отговор на което той ме блокира отвсякъде.
Последният ми отчаян опит се състоеше в това да му изпратя писмо в пощенската кутия, за да му кажа, че не е необходимо да ме блокира и да му пожелая всичко добро. Явно все пак изпитвам някаква вина затова, че толкова време съм му позволила да се гаври с мен и накрая съм му понатрила носа. На което Жестокият отговори, че ме е предупредил да не го лъжа, и че така ще се получи. Както и че щом съм целяла никога повече да не му видя очите, така и ще стане. Приключи с това, че съм нищо повече от един ненужен спам.
На мен отново ми стана криво. Много криво.
Знам, че ще ми мине, но така и не разбрах защо повече от 400 души са удостоени с честта да са сред контактите му във фейсбук, а повече от 100 в скайп... и аз не съм сред тях. С какво съм по-малко достойна, умна или хубава, за да се крие толкова време. Защо не би искал да поддържаме контакт, просто като познати и толкова. Знам, че не можем да се харесаме на всички, но с какво не му харесах аз? Както и не успях да си отговоря на въпроса защо не проявих поне малко достойнство, женска гордост или себеуважение и не приключих цирка навреме. Щях да си спестя много емоциална енергия. Най-много ме нарани, когато каза, че аз съм някой, който не е допуснал в живота си, но сега иска подмолно да се вмъкне в неговия. Въпросът е защо не допусна мен и какво толкова щеше да загуби от това?
Лъгани или лъжещи, от която и страна да сте, знайте че всички хора лъжат и си задайте въпроса защо.. преди да хвърлите камъка!
|
