Може отстрани да изглежда лесно, но когато проблемът е твой...
преди: 17 години, 5 месеца, прочетена 5238 пъти
Здравейте! Хубаво е че има такъв сайт - понякога е по-лесно да споделиш с непознати а и да получиш по-обективно мнение и съвет.

Преди години срещнах човек, в който видях сигурност, уважение, подкрепа, а по-късно и любов... Така стана че заживяхме заедно. Привързах се към него, но за мен това не е онази силната, разтърсваща любов, която те кара да се чувстваш "специална". Той сигурно ме обича, аз просто не мога да го почувствам. За известно време се успокоявах, че има много по-важни неща от силната любов, хубавия секс и от това мъжът до мен да ме кара да се чувствам красива и обичана. Дори смятах че съм приключила с любовта. Докато не срещнах другия. И - изневерих. Имах страхотни угризения в началото, много се страхувах да не нараня човека до себе си, и все още се страхувам от това. Мисля че ако го нараня, мен ще ме заболи също толкова, колкото и него - все пак аз съм виновната... Но това с другият мъж се превърна от незначителна авантюра в онази любов, дето те прави щтастлива и в същото време те боли, когато него го няма.

Той първи заговори за любов, въпреки че може би не е типично мъжът да го прави. Обичаме се, но е толкова невъзможно да сме заедно! Той е семеен има деца... Никога не ме е лъгал, от самото начало знаех, че нямаме бъдеще, а и в началото и за двама ни беше просто секс. Не усетихме кога страстта прерастна в любов. Лошото е че осъзнах колко много ми е липсвало всичко това преди да го срещна, дадох си сметка, че тои не е причина нещата в къщи да не вървят, а по-скоро е следствие. Рано или късно щях да се влюбя, дори и да не беше той. Причините са у мен и човека в къщи - липсата на силни чувства, това, че той сякаш ме е приел за даденост и смята че е съвсем нормално да няма романтика между нас, караме се за дреболии, липсва ни физическа и емоционална близост.

Как да го напусна? Вярно е, че това което ме задържа при него е само навика, общите приятели и т.н. Не искам да бъда ужасен и жесток човек, не искам да го нараня, но си давам сметка, че ако не го направя живота ни заедно ще е една лъжа. А може би и него някъде го чака голямата любов, жената, която ще го накара да изпитва чувства, на които дори не е подозирал че е способен, и - заблуждавайки го, аз ще му попреча да я срещне... и в същото време ще лиша себе си от нещо, без което никога няма да съм щастлива - любовта.

Сигурно отстрани избора изглежда лесен, но когато този проблем е твой - ти как би постъпил/а/?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 17 години, 5 месеца hash: e1c1ca4bc6

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Здравей, прочетох историята ти и бих искала да споделя мнението си. Аз съм жена и тове е една от причините да съм на твоята страна и да те разбера точно какво изпитваш. Събери смелост и сложи край на тази връзка, която както казваш е само по навик. Това, че си намерила друг човек, който те кара да се чувстваш щастлива, не те прави ужасен човек, точно обратното. Ужасно ще е ако само от страх да не го нараниш останеш с него - един вид от съжаление. Все пак човек преди всичко трябва да гледа себе си. Повярвай, мила живей живота си така, както за теб е най-добре и така, че да си щастлива и да се чувстваш обичана, защото е това е най-важното и бъди сигурна, че ако колелото се завърти никой няма да се съобрази с теб. Ако ти беше на неговото място, едва ли той би изпитвал такива съмнения, просто един ден щеше да ти каже - обичам друга, довиждане! Така че изживей тази сегашната любов и извлечи максимума от нея. Чувстваш ли че обичаш истински, обичай истински - а не по навик. Така мисля аз и ще се радвам, ако по-бързо намериш сили и начин да оправиш нещата и да се радваш на настоящето. Избора дори и от страни не е лесен, така че успех!

 

...

преди: 17 години, 5 месеца hash: 6fe4939617

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   много ти благодаря за съвета. Иска ми се да бях малко по-силна или дори по-голям егоист...

 

...

преди: 17 години, 5 месеца hash: a2e7f81df6

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   знам лесно няма но помисли дали другия ще те подкрепи дали той би оставил своето семейство заради теб и би ли заживял с мисълта че децата му са далеч от него и как би се чувствала на негово място желая ти успех

 

...

горе^

преди: 17 години, 5 месеца hash: 6fe4939617

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   По-скоро си мисля, че някой "трети " трябва да се появи в живота ми. Не че го търся, но просто съм сигурна, че "другият " няма да остави семейството си. Не мога и да го искам от него. Дори да го направи - как ще се чувства после, а аз ще мога ли да понеса вината към "нейните " деца, а и това че нашето бъдещо дете винаги ще трябва "да дели " с тях - внимание, пари, всичко.... Определено разумът ми "говори ", че това не е решение....

 

...

преди: 17 години, 3 месеца hash: d7d4985d0b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Мила, когато прочетох историята ти, просто сърцето ми се сви. Видях себе си в теб. Никой не може да ти даде адекватен отговор на тази дилема... Безумно трудно е! Знам го от личен опит. И аз имам приятел, с който съм по навик, от уважение и от страх да не нараня (въпреки, че в момента много повече го наранявам без той да знае). С него сме от почти 4 години, но страстта, искрицата, сексуалното привличане просто ги няма...а за мен това са най - важните неща за една пълноценна връзка. А истинската любов, МЪЖ-ът, с който се чувствам жена, който ме допълва и с който съм щастлива е женен. Аз напълно те разбирам. Знам какво изпитваш и какво искаш от себе си, от приятеля ти, от любовта ти, но е трудно... Безкрайно трудно е! Хора, които не са попадали в такава ситуация, може би биха ни укорили, биха ни нарекли с некрасиви епитети, биха ни обидили, но аз знам какво е да си на кръстопът, на който знаеш правилната посока, но те е срах да я поемеш. Искам да те посъветвам нещо, което аз нямам смелост да направя. Дано ти си по - силна от мен! За твое добро е да се разделиш с женения мъж. Само си помисли колко мъка ти е причинил, колко сълзи си проляла за него, когато ти е бил нужен, а той е бил при нея...Замисли се дали си заслужават красивите мигове, които сте изживели заедно или всички те се удавят в горчивите сълзи, които си изплакала за него... Но ако истински обичаш и искаш този човек, който ти е показал любовта, бори се за него! Но нали знаеш, че тук ти не си на първо място, тя винаги има преимущество. Тя е жената, от която са децата му и винаги ще си остане такава. Аз вярвам в истинската любов, в любовта, която се постига веднъж, и ако за теб това е този женен мъж, го обичай и му дай всичко, което се намира в теб, дай му любовта си, покажи му че той е всичко за теб и всичко, което имаш(или по - скоро което нямаш...) Не се отказвай от него с лесна ръка. Това, че е женен е ужасна пречка, знам, и съм сигурна, че ако не беше, ти нямаше да се чудиш какво да направиш и как да постъпиш, а отдавна щеше да си само с него(поне в моя случай е така). Но ако той не може да поеме отговорността си към теб...просто трябва да продължиш напред. Може би сама...Много е тъжно... Едва ли ще ти помогна с това, което ти написах и едва ли ще се вслушаш в съвети, но знам, че поне една добра дума по някакъв начин ще пооспокои душата ти! Бъди силна! От една сродна душа...

 

...