Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Как излизаш от подобно ситуация, номер 4? Знаеш ли, колко е трудно, когато обичаш някого от цялото си сърце.. когато делите един дом, отглеждате децата си с обич? ...

Лесно е да захвърлиш всичко, да махнеш с ръка и да съхраниш егото си. Помисли. На този свят има огромен брой жени като теб - интелектуално развитие, интереси, чувство за хумор, светоусещане - не си единствена. Една от тези жени, се е докоснала до съпруга ти преди теб.. и какво? Това, което те прави единствена и специална са малките неща. Всеки път, когато вечеряте заедно, смеете се на някоя глупава шега, коментирате вчерашния филм, притеснявате се за децата си, миете си зъбите заедно.. тогава ти си единствена за него и всеки миг заедно е още една капка в морето ви от любов. Когато обгрижваш едни отношения и ги поливаш всеки ден, тогава те стават ценни и скъпи за теб.

Тази жена е повече фикция, от колкото реалност. Звучи ми далечна и недостижима като някоя филмова звезда - позволи на мъжа си да й бъде фен, да има своя кумир. Вярвай, времето е голям учител. И точно с времето, той ще харесва идеята за нея, само защото тя му напомня за ТЕБ :)

Ти си Прекрасна!

7.   От автора
Благодаря ви много за коментарите, ще се опитам да напиша по нещо на всеки:)

Към номер 1
Така е мила, винаги има нещо...или някой/я. Пълно щастие няма, но аз съм от тези, за които чашата е наполовина пълна.
Никога не ми е идвало на ума, да пиша на съпруга й. Не ми се влиза в ролята на отмъстителка, не ми е привично подобно поведение. Може би затова ми е много трудно понякога, но пък спя спокойна и имам себеуважението си. Не съм майка Тереза, имало е моменти в които съм искала да я нараня, не физически разбира се. Имаше дни в които ми се искаше тя да разбере, колко добре си живеем с него, колко любов получавам, колко щастливи сме заедно...Дори съм й писала, че може и да мисли за нея понякога, но има мен в обятията си, че целува мен и е с мен във всеки важен момент за него, на всеки празник.

Картите на масата ги поставих преди година, след поредните обиди от нейна страна във фейсбук и неговото бездействие по въпроса. Заявих, че вече няма да съм благородна и търпелива, поисках от него, да се обади по телефона пред мен. Исках разговора да се води на високоговорител, защото съм им яла попарата...мисля, че щях да различа фалшивите нотки в гласа й, може и да греша, не знам. Преди време, след като видях първите им писма, той ми предложи да й напише прощално писмо и после да ми покаже отговора й. Не съм искала това, но той настоя. Когато четох скайпа им, попаднах на точно този момент...писмата. Все още не мога да забравя, как той набързо й написа, че се среща с едно момиче, но станала малка издънка и има нужда от помощта й. Трябвало да напишат прощални писма, колкото да се успокоя... Тя се разплака и му каза сам да напише писмото, не можела...укори го, че рано ми е дал ключа от техния дом ( дам, така си наричаха акаунтите в една игра, там си пишеха) Предложи му да го остави за известно време, да си изживее тази връзка с мен, но той реагира бурно-била луда, никога нямало да я пусне, просто искал семейство и дете...

Поради тази причина не вярвам или по-скоро, ми е трудно да вярвам, че са прекъснали. Той се промени много, виждам че осъзнава поведението си в този период. Сам ми е казвал, че не е бил сигурен тогава, коя иска повече...сега е категоричен, че иска мен. Показва го всеки ден и може за някои да съм голяма бяла птица (разбирайте- патка), но му вярвам...Всъщност, вярвам на сърцето и интуицията си.
Съжалявам, че ти се е случило всичко това, номер 1(ама че странен начин на обръщение). Надявам се, всичко да се е развило по най-добрия начин за теб:)

Към номер 2
Права си за всичко...сладка, забранена... сама ми е казвала, че при тях всичко е идеално, защото ги няма дребните нещица от едно съвместно съжителство. Всичко там е любов, никой не съществувал щом са заедно, само тя и той. Забравяли семействата си (тя наричаше мен и съпруга си ''придружители'') Не искала да ни разделя, стигала й духовната им връзка и любовта му. Защо всъщност да ни разделя, помислете малко- богат съпруг, който я обожава и глези, млад любовник, който й носи самочувствието, че е желана и обичана. Тя не се мисли, тя вярва, че е прекрасна и обожавана. Цитирам я: ''С риска да прозвуча високомерно, няма мъж, който да се е отказал от мен.'' завършила е психология (по нейни думи) и определено знае, как да промие мозъка на един мъж.
Много от нещата, които си написала да направя, ги правя. Други, още не съм успяла и ти благодаря за съветите и милите думи. Поживьом увидим.

Към номер 3 и 4
На същото мнение съм, боли, така е...Това не значи, че няма да се боря, защото искам да изживея остатъка от живота си със съпруга си. Ние не можем да наредим на някого, колко или как да ни обича. За мен е важно, че изключвайки моментите свързани с нея, ние двамата сме щастливи заедно. Не ме пренебрегва, прави ми малки, сладки изненади...ябълка във форма на сърце, любовни писъмца написани на салфетки и разпръснати из целия апартамент, цвете на възглавницата с чаша кафе или онзи хлапашки, чаровен поглед, придружен с цветя, откъснати от нечия градинка, топлата му ръка, която избърсва сълза от лицето ми...Много са нещата, които ме карат да не се предавам и не на последно место- децата ни! какво са виновни те, че там някъде има жена, която не е свикнала да губи и иска да получи всяко нещо, което пожелае...на каквато и да е цена. Това е моят живот и моето семейство, и аз няма да позволя, да бъдат разбити, заради нечия прищявка!

Към номер 5
Ето това е нещо, на което така и не се научих. Щом става дума за хората, които обичам, съм малко ''мека Мария''. Егоизмът не ми е присъщ. Знаеш ли, как се мъча, да се държа като ''кучка'' понякога? Сигурно изглеждам слабохарактерна в очите на някои, но това съм аз. Не съм по крайностите, няма черно и бяло, няма монета с една страна...живота е компромис. Не мога да заповядам на сърцето му, мога само да му покажа моето...а той да реши, чие сърце му е по-важно. Мисля, че вече съм показала и се надявам той да е решил.

Към номер 6
знаеш ли, много време нямах нищо против да се чуват,но при тях няма само приятелска комуникация...Как ти се струват съобщения от рода на: ''...липсваш ми, обичам те безумно...'' и то разменени 5 дни, след сключването на брака ни. Брак, на който той държеше...тя си е позволявала да ме нарича ''крава за разплод'' и то докато бях бременна. Упорито и дълго се опитваше да ми вкара мисълта, че той е с мен, само защото мога да го даря с дете. Не успя и започна да обижда(знак, че не може да ме победи по друг начин, че се чувства слаба) На всичко това, той не реагира както се очаква...не ме защити(поне аз не знам да го е направил) Типично по мъжки се дистанцира и ме остави сама да се боря за достойнството и спокойствието си, за нашето семейство. Всичко това обаче, беше до момента в който видя, че ще ме загуби наистина. Тогава събра сили, седнахме (по моя молба) и си казахме всичко спокойно. Без караници и скандали, без плач и упреци. Отговори на всички мои въпроси, на някои по-лаконично, на други не. Призна ми, че в началото не ме е обичал, но с времето ме е опознал още по-добре и съжалява за всичко, което ми е причинил. Накрая каза: ''До тук даваше само ти, сега е мой ред да давам...'' От този момент смея да кажа, че никога не съм била по-щастлива, но тя е там...усещам я...чака сгоден момент да напомни за себе си. Сега му предстои пътуване в чужбина и ме е страх, че далеч от нас, ще се повтори всичко. Трудно ми е, но трябва да му имам доверие, иначе сме обречени!

Любовта е щастие и няма нищо лошо човек да иска да е щастлив, но не за сметка на нечие друго щастие!
Благодаря на всички ви, за прекрасните и мили думи, за съветите, за споделения опит и преживявания:) Куражът, с който ме зареждате, ми е нужен. Сега, повече от всякога.

Много дълго стана пак, но исках да отговоря на всеки от вас. В заключение ще кажа, че не искам да крия факта, че тя ми се извини за всичко. Доколко е била искрена е друга тема. Много си писахме с нея и от обиди и нападки, стигнахме до много по-цивилизован начин на общуване. Призна ми, че не може да го забрави, че все още го обича и се радва, че той е срещнал мен , а не някоя друга, която да му вгорчи живота(цитирам я). Не искала да се свързва повече с него, защото е свикнала с мисълта, че той е с мен, а и не искала да му мъти мозъка повече(отново цитирам). За доброто на всички ни, се надявам да е била искрена с мен.

8.   Здравей, попаднах случайно на твоята история и много се впечатлих и заинтересувах, защото съм в подобна ситуация! Искрено се надявам, че вече всичко се е подредило както трябва при вас и че онази "другата" вече е минало. При мен нещата са почти същите. Започнах връзка с невероятен мъж, който имаше доблестта да ми признае още в самото начало, че има връзка, която е на приключване. Нещата не вървяли и т. н. Каза ми ако имам желание и търпение - всичко ще се подреди постепенно. След два месеца ми призна, че връзката им е приключила окончателно. Каза ми го, защото ме усещаше, че се чувствам несигурна и че това ме тормози по един или друг начин. Той има детенце от предишен брак, аз също имам голяма дъщеря. Запознахме децата си, родителите си - обожават се! Започнахме да правим планове за съвместен живот в общо жилище. И най-интересното е, че той е по-настоятелен за такива отношения. Държи се прекрасно както с мен така и с дъщеря ми - тя го боготвори, а неговото дете - мен! Всичко е уникално просто! Кара ме да се чувствам единствена, желана, велика! Не пропуска да ме изненадва с какво ли не, не спира не само да ми говори мили думи, но и да показва чувствата си с действия. Всяка свободна минута сме заедно и не спираме да показваме любовта си един към друг! Но... Но и аз си позволих да прочета негов чат! Видно е наистина, че когато ми е казал, че са приключили, наистина се е случило. И сега идва неприятна част - той не спира да й пише постоянно! Попаднах на такива словоизлияния, от които просто ми омекнаха краката: обичам те; не спирам да мисля за теб; ти си единствената нали знаеш; сънувах те; желая те постоянно; ти си... ; целувам те за добро утро красавице; лека нощ желание мое; нали знаеш, че рано или късно отново ще бъдем заедно... и т. н.! Интересното е, че тя не му отговаря на нито едно писание, само на няколко пъти е писала - спри моля те и престани вече! Най-лошото в цялата история е, че имат и общ бизнес и се налага да се виждат от време на време. Той не крие от мен като имат среща и ми казва, но обикновено след това й пише: като те видя кръвта във вените ми застива или толкова си секси или радвам се, че отново те видях мое вечно желание.... Тя никога не му отговаря! Не знам просто какво да правя! Не мога да продължавам така, защото се измъчвам до полуда! Не разбирам какво прави: чака отново да се съберат и аз съм просто временно явление в живота му!? Чувствам се като някакъв заместител, който ще захвърли в момента в който тази жена реши да се завърне в живота му. Толкова съм объркана и не знам какво да мисля и да правя! От няколко седмици сън не ме лови, не спирам да мисля за това, че изрича такива думи към друга жена! Чувствам се толкова щастлива с него и едновременно с това толкова объркана и наранена. Обичам го и не искам да го загубя, а кажа ли че му чета чата - това означава край на връзката ни! Най-лошото в цялата ситуация е, че той адски много ме усеща, вижда, че има нещо, което ме тормози и не спира да ме разпитва: какво има любов моя, какво те тормози, защо си тъжна, какво дяволче ти е влезнало в главата, сподели ми моля те, защото така ме караш да се чувствам тъжен.... Как да му кажа какво знам!? Опитах един път по заобиколен начин да кажа, че ме притеснява това, че се виждат и чуват, но той просто се усмихна, погали ме и ми обясни, че не трябва да се притеснявам за нищо, че всичко е приключило, че аз съм единствената и т. н. Чудя се дали не трябва просто да бъда търпелива и да го оставя да я преживее!? Все пак са имали дълга връзка - 3 години и може би му е трудно! Но дали изобщо ще я преживее... Адски съм объркана и имам нужда от съвет! Ти си преживяла нещо подобно и ми се иска да чуя и твоето мнение! Още веднъж исрено се надявам, че са се подредили вашите отношения и сега сте щастливи заедно!

9.   До авторката - това е недопустимо. Разбирам да не ревнуваш, ако са добри приятели и поддържат връзка. Даже тогава имаш някакъв повод за ревност. Но да имат такива отношения и ти да се чудиш какво да правиш е голяма глупост - край на отношенията и това е. Пълен, незабавен и окончателен край. Нямат дете, нямат работа заедно, не са никакви. А това, че тая жена е хитра лисица е друг въпрос - била си й копие, ала-бала... ясно е, че ще те дразни до край. Не казвай на мъжа й, че ще я издадеш, а и намекни само. Блъфа понякога е доста по-опасен от действието, а ти имаш право най-малко да блъфираш.

До номер 8 - ти бъзикаш ли се??? Той и пише такива неща, а ти не му казваш, за да не го ядосаш, че си му чела чата. Я се стегни малко - кой е по в крачка тук? Няма място за сравнение. Даже не знам защо ще му търсиш обяснение - шута и да се маха, тоя нещастник. Държи си вратичка, защото го е страх повече от теб дори, че ще остане сам и отритнат. И така трябва да стане накрая. В любовта не се играе на сигурно и винаги си с двата крака вътре - няма нищо гарантирано и вечно, а ако някой си мисли, че ще хитрее или ще има резерви трябва да бъде научен, не, направо наказан.

10.   Знаете ли какво мили дами и аз съм преживала същото и сега като се обърна назад си мисля, че след толкова много болка не искам да имам нищо общо не само с моя така наречен по документи съпруг, ами и с никой мъж. Много ми е чудно когато разни жени започнат да ревнуват мъжете си от мен, защото по принцип аз съм си с мъжки характер- не се занимавам с клюки и интриги и винаги поставям картите на масата, затова мъжете по скоро ме привличат като хора, а не като мъже и след огромната болка, която ми причини някой, който въобще не трябваше да го допускам до себе си, пък нямам нужда от мъжка любов въобще. Така че не ревнувайте мъжете- гледайте си вашия живот и не правете грешката като мен самоуважението ви да зависи от една неорентирана личност до вас. Негова си работа. Кофтито е само, че децата много страдат заради такива мъже- тип св. и. н. е. Ако е човек няма да ви причинява болка, но те са като ку. ч. етат. а... няма смисъл да страдате заради неорентирани хора, животът е кратък. Вземете се в ръце и смело напред.

11.   До номер 10 "Вземете се в ръце и смело напред. " - напред, ама на къде, към другите мъже? Разбирам, че си била наранена от някой си, но защо поставяш всички под общ знаменател? Отричайки всичко и всички си много уязвима - ще налетиш на най-големия играч, някой дребен, селски хитрец, дори няма да се усетиш как са те водили за носа - не ти го пожелавам.
До авторката - сигурно вече не следиш темата си, но някой друг може да надзърне тук и затова реших да се включа. Мъж съм, но и на мен ми се е случвало да попадна в подобна ситуация, и аз съм си задавал безброй въпроси, и аз съм се питал кое е по-важното, че е с мен физически или с него емоционално - не мога да те посъветвам нищо защото при вас има брак и дете, но е адски потискащо да знаеш, че човека до теб (в мислите си) е и с някой друг, гадно е, размазващо е и не разбирам от къде ти намираш сили да простиш (вероятно заради детето) - съчувствам ти.

12.   И аз съм била в подобно положение. Накрая ясно сложих точката и останах сама с детето си, което беше адски трудно, но не съжалявам! При това при мен не е било "с цел разплод (звучи отвратително) или подобно. Оичахме се безумно и в един момент се появи другата. Даже нямаше и изневери. Да са живи и здрави, аз съм щастлива със себе си и детето си. И ако имам вълшебна пръчица да върна времето и да променя събитията не бих го сторила. Зная, че е много трудно, когато обичаш, но после се чувстваш наистина по-добре. Пък кой знае понякога след кардинална развръзка хората се осъзнават.

13.   Ето един интересен разказ
http://literaturensviat.com/?p=121484

14.   Към авторката:
Темата е стара, но каква зодия беше въпросния господин?
Защо ли ми бие на Овен..?